Избрани Новини
Седмицата: думи... дупки... и отговорът е... 10? 28? 100?
Днес британската преса ни направи съпричастни с културната програма на Европейската комисия за тази година. Сума, равна на 366 милиона британски лири ще бъде похарчена, за да се организира акция за щедрост, да се популяризират свиренето на орган, усъвършенстването на цирковото изкуство и повишаването на популярността на хип хопа. Ние, като се замисля, чудесно
можем да вземем всичките пари
по програмите – очевидно сме щедри, след като можем да дадем 222 милиона лева за 22 километра път до никъде и да няма никой в затвора, циркът си върви паралелно с народната власт по традиция, специфичният речник на хип хопа и без друго го владеем в такива балкански мащаби, че американците могат само да побледняват от завист, а за произтичащото от всичко това свирене на орган просто ще замълча. Може би вече няма смисъл да коментираме и това, което беше наречено
«третомартенски скандал в Афганистан».
Присъствието на израза «турско робство» в презентацията майор Даниела Благоева за националния празник без малко да предизвика дипломатически скандал, а обясненията на историците, че терминът си е термин, мина някак между другото. През седмицата чакахме мотивите за импийчмънт. Днес разбрахме, че подписите се събират, но Искра Фидосова не можа да съобщи мотивите, защото... я боли кръст. Между другото, няма информация и дали над България са летели военни израелски самолети и дали са имали разрешение, но явно темата е прекалено високо за текущите ни драми. Повечето от тях са центрирани около двете странички, с които
„Подкрепа” взриви общественото мнение -
28-те идеи за излизане от кризата, за които никой не иска да поеме отговорност, изместиха всякакви други скарвания и импийчвания. „Криза е, трябва да се борим с нея, лишенията са неизбежни, предложеното дори е малко“ – около това се въртяха коментарите на икономистите, докато синдикатите започнаха да стягат редици за общ протест, чиновниците мълчаливо взеха да излизат в болничини, а полицаите пак се стягат да пушат и да пият вода на площада. Междувременно Министерският съвет официално се разграничи от скандалните идеи, някои от които
Йордан Христосков сравни с „диш хакъ” –
данъка за изтъркани зъби от времето на турското робство. Извинете – от османското присъствие. Иван Костов пък препоръча, преди да бръкнат в джобовете на най-бедните, министрите да се огледат и да съкратят ония около 150 хиляди партийни партизани, щедро назначавани по формулата 3-5-8. Мненията се разделиха на две и за отношенията между държавата и бизнеса – защита трябва, но може би онези малки произвеждащи фирмички все пак имат нужда от малко повече въздух, докато държавата очевидно добре обгрижва някои избрани монополисти, завършили с печалби кризисната 2009-та година. И не дотам добре се грижи за европейските пари, на които назначи и нов вицепремиер – Томислав Дончев. Той вече ни предупреди да не чакаме революционни идеи, а може би трябва, защото засега усвояваме около 2 процента от въпросните пари. За нуждата от антикризисни мерки говори и Емил Хърсев, който ни изненада с твърдението, че едва ли можем да накараме по-богатите да понесат тежестта, защото
богатите у нас били свършили.
Вярвам му всеки път, когато от висотата на автобусния си превоз надникна в някое от фирмените „Ламборгинита”, които се разхождат вечер из Варна. Тази седмица разбрахме и какво точно означава за българските депутати „представителни разходи” – напълно безотчетни пари в размер на две трети от заплатата или над 3 милиона лева общо. От бюджета. Други двама пък, проверявани от данъчните, се оказаха с по десетина имота и няколко луксозни коли, но пък с осигуровки върху минимална заплата. Опитите за разкрития по- на едро, като призивите да се отворят икономическите досиета на прехода или да се обявят олигарсите, засега са на фаза „направете списък“. През това време пред данъчните служби протестираха дребните търговци,
военните заплашиха с „екзотични“ форми на протест,
което си е малко страшничко, а пък полицаите разбраха, че вицепремиерът Цветанов ще иде да протестира с тях в края на седмицата. Които вероятно ще са по-доволни, ако министърът им намери пари за зимна течност за чистачките на служебните коли, например. Активността на Цветан Цветанов продължи и на съдебния фронт – той директно обвини Висшия съдебен съвет в корупция заради Красьо Черния. Това обаче никак не помага да се промени позицията на Европейската комисия. По неофициална информация обвиненията срещу тримата бивши министри - Валери Цветанов, Емилия Масларова и Николай Цонев никак не са достатъчни за промяна на базовото мнение - критика към българската съдебна система заради
слабите резултати в борбата с корупцията
на високо ниво и организираната престъпност. Четирите години затвор за бившият изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие" Асен Друмев също едва ли променят съществено картината. Защото поредното заседание на делото срещу Марио Николов и Людмил Стойков за източване на САПАРД се отложи, защото съдебният заседател беше командирован точно в деня на заседанието от главния секретар на полицията. А пък процесът срещу Маргините пак зацикли, защото в залата не можаха да подкарат записите от една видеокасета и един диск. Това едва ли вълнува обаче редовия потребител, който у нас, в Световния ден на потребителя, намери да се оплаче,
че му замръзвала ракията.
А пък Комисията за защита на потребителя поде акция по проверка на кристалните изделия. И други неща излязоха за проверка. Макар че, ако вярваме на премиера, каквото и да покаже проверката, ние все ще сме от неправилната страна. Първо научихме, че алтернативите за Белене са две – или АЕЦ, или езеро за шарани. Ние явно все сме шарани, защото, ако продължим да вярваме на премиера: „ако спрем, губим колкото сме вложили и губим още толкова, а ако продължим - влизаме в тежък дефицит.“ И тъкмо се чудехме поне ще разберем ли точно кой ни направи на лапни-шарани и
няма ли да изпържат и някого от виновните
за разнообразие, същата фраза чухме и за "Цанков камък", който тихо и кротко станал два пъти, че и повече, по-скъп от планираното, а край него накацали кокетни къщички. И висока визита имаше тази седмица — посети ни Вилфред Мартенс, а премиерът Борисов използва идването на председателя на Европейската народна партия, за да му поиска милиард и половина евро, за да си запълним дупките. И понеже, ако пълненето ще става на принципа на «Белене» и «Цанков камък» и единственото, което ще постигнем, е дупките да станат достатъчно големи, за да се грижат най-сетне сами за себе си, не е лошо отсега да изберем някоя особено хубава и по почина на смолянските младежи, да я кръстим на европартиеца Мартенс. Макар че във Варна засега кръщават улици. Да, ще си имаме и една «Кирил Йорданов». И не, не е каквото си помислихте — идеята си е съвсем сериозна и е свързана с дядото на сегашния кмет. Което не променя лошия вкус, оставащ в устата
от прехапания в дупките език.
За чест на Общината трябва да кажем, че само 39 квадрата от новите кръпки не са издържали и са дали фира, а за ремонта на следващите можем да се осведомяваме от сайта на Общината. Графикът обаче е така добре скрит, че никой досега не е успял да го открие. В тайна останаха и преговорите за обществен контрол върху ремонтите, проведени от кмета Йорданов и общественика Николов, чиято „Организация за обществена самозащита – Едно“ очевидно е избрана за официално обществено мнение, а пък ние май трябва да се огледаме кой ще ни защитава от него. И други недоволни имаше – стана ясно, че Общината иска да махне бараките около Търговския дом, много по-известен като Дупката. Причината – наемателите плащали на търговското дружество по 70 евро на квадрат, а дружеството на Общината – по 7 лева. Та като не може да си прибере парите от дружеството, администрацията смята
да пусне булдозера срещу наемателите.
Според самите наематели от бараките се прехранват около 200 семейства. А пък безработицата тази седмица в България мина десетте процента.
