11 години от бомбардировките в Сърбия
Магистрала. Влизаш направо в Белград. Няма как, преди да си стигнал центъра, да не ти направи впечатление новият квартал – вдясно е, ако идваш от България.
Нови къщи за изселените от бившите сръбски области. После магистралата става булевард и докато се потапяш в атмосферата на столицата Белград, започваш да се питаш: нима тук са се сипели бомби. Цели 78 дена? Коли, трафик, младежи с мотори, лъскави сгради, нови булеварди, зали - Сърбия сякаш не се интересува от миналото, а иска да върви напред и й се отдава. Не е съвсем така. Докато си шофираш периферното ти зрение за миг улавя кадър, който е почти недействителен. Болницата стои неизползваема, със следи от бомбардировки. Казват, че сърбите дълго ще оставят този паметник, за да помнят и те, и западняците за бомбардировките.
24 март 2010 - 11 години по-късно.
Демократическата партия на Сърбия на бившия премиер Воислав Кощуница ще отбележи годишнината от бомбардировките на НАТО като Ден на военния неутралитет. По обяд в 12 часа в Белград отекваха сирени - напомнящи за края на въздушните нападения. Ще бъдат положени венци и цветя на гробовете на загиналите при бомбардировките. Атаките на НАТО продължават от 24 март до 9 юни. Общо 1150 бойни самолета извършват над 26 хил. бойни полета. Изстреляни са 1300 крилати ракети и са пуснати 290 бомби. Жертвите още не са обявени официално, но се смята, че са около две хиляди души.
Въздушните нападения на НАТО предизвикаха най-големия военен конфликт от времето на Втората световна война. Запада оправда действията си с опит да предотврати хуманитарна катастрофа в Косово. Съветът за сигурност на ООН поиска от властите в Белград да спрат репресията срещу цивилното население в Косово. Тогавашният сръбски президент Слободан Милошевич беше предупреден, че НАТО ще предприеме ответни действия след отказа му да приеме международния мирен план.
Нападението тръгва като операция "Милосърден ангел" с цел да се сложи край на насилието на сръбските въоръжени сили в автономната област. Първите цели са военните летища в Прищина, Подгорица, Белград и други.
По време на въздушните удари много наши политици трябваше да направят труден избор между пронатовската си ориентация и чисто съседската толерантност към сърбите. Други не можеха да бъдат намерени за коментар. Малцина по него време се осмелиха да изразят мнението си - за или против бомбардировките. В крайна сметка именно официалната позиция на България за НАТО ни подпечата визите за Алианса след това. Така или иначе, месеци по-късно нас ни беше страх да пресичаме територията на Сърбия. Лека-полека и това се случи. Каквото и да имаха да ни казват сърбите, явно си го бяха преглътнали.
Спомням си само на една бензиностанция през 2001 година - две години след бомбардировките, един като разбра, че сме българи, застина, после леко ни се усмихна после и кимна с поздрава: "Брато!..."
