Според заключението от одита, извършен от Сметната палата за дейността на спешната медицинска помощ у нас, един от големите проблеми е забавянето на екипите след получен сигнал. 

Освен бавното пристигане на адрес, което сега е регламентирано до 20 минути, а нормите в европейските страни е 8-10 минути, други проблеми са намалена числеността на персонала, която не отговаря на потребностите на центровете за изпълнение на функциите им. Броят на персонала, утвърден от министерството, който не е обвързан с предварителен разчет за необходимите дежурни екипи по вид и състав. Високото ниво на текучество поради ниските заплати и тежките условия на труд, което влияе негативно върху качеството на оказваната спешна медицинска помощ. Автомобилният парк, който е значително обновен, но едновременно с това в експлоатация са и голям брой амортизирани линейки, поддържането на които увеличава необосновано издръжката на центровете.

Този отид отчита резултатите от 2007-а и 2008-а година. Но според експертите данните са валидни и днес. Най-големи били проблемите в столицата и в Плевен. Във Варна обаче се оказа, че подобен отид не е правен.

Разбрах, че са изнесени нациолналните резултати. Зная, че са проверявани повечето от центровете за спешна помощ, но нас не са ни проверявали. Това обясни за "Варна утре" директорът на Бърза помощ във Варна д-р Мая Рашева. Според нея повечето от заключенията за страната, важат и за морския град.

"Това за стандартите за времето е много трудно достижимо. В някои случаи 20 минути наистина са твърде много. Но нашите линейки се предвижват трудно в града, особено в натоварено движение и по тесните улици. Знаете, че базата ни е на "Брегалница". Но сигурно не знаете, че понякога линейките ни губят много време само докато успеят да излязат от тази тясна улица. Леките коли и да искат не могат да ни направят път, защото няма накъде да отбият. Правили сме опити и сме засичали време. При широк път и извън часовете пик, линейка е стигала до края на "Младост" и началото на "Владиславово" за 8 минути. Но това е възможно да се постигне много рядко. В много случаи шофьорите и да искат, не могат да направят път на линейка. Да не говорим, че има и шофьори, на които изобщо не им пука от сирени и светещи лампи и от това, че лекар бърза да спаси живот. Някои изобщо не пропускат линейки", обясни д-р Рашева.

Според нея обаче основният проблем на спешната медицинска помощ не е в забавянето, старата база или нещо друго. Лекарите там работят на ниски заплати, това е вярно. Нощният им труд се заплаща по 50 стотинки на час, но хората си вършат работата. Има и стари линейки, но повече от половината от автопарка във Варна вече е подменен с нови и добре оборудвани коли. Проблемът според д-р Рашева е в това, че няма ясни и регламентирани правила при приемането на сигнали.

"Зная, че в много европейски държави има изготвени въпросници, или не зная как точно ги наричат. Това са стандартни въпроси, които се задават по телефона от този, който приема спешния сигнал. След като е отговорено на всеки един, дежурният преценява дали в дома трябва да бъде изпратена линейка, дали пациентът може да потърси помощ в спешен център, да предприеме някакви мерки в дома си преди да пристигне помощ или да се обърне към личния си лекар. Само благодарение на правилните въпроси и отговорите на тях се спестява много време. Това са стандарти на повикване. У нас за всичко звънят първо на 150. Използват ни и за трупни линейки, транспортираме и болни на хемодиализа. Ако се само екипи за спешна медицинска помощ, линейките и лекарите са достатъчни, но ние вършим и много друга работа. Но хората това не го знаят и не го виждат, обясни д-р Рашева.