Концепцията за bg политика

Тя е създадена от некадърно лицемерни социолози, политолози и журналисти. Които от неумение – да разберат електората на ДПС, или от деликатност – да го определят като идиотски, присъдиха на мосю Доган титлата „най-големият политик”. Защото има три ДС псевдонима. Защото е принципен в създаването на безпринципни коалиции. Защото редовно не ходи на работа. Защото живее като политически отшелник и трудно може да бъде видян дори по телевизията. Защото намира за нормалност обръчите от фирми и купуването на гласове. Защото редовно пълни листите си с политически траш. Защото се държи като ексцентричен милионер, който официално прибира милион и половина и не се страхува от лошото впечатление. И защото въпреки цялата имиджова палачорщина бюлетините му се увеличават. Всеки друг на негово място отдавна щеше да е политически труп. И даже нямаше да получи съдбата на мумифициран вожд в превърнатите на мавзолей сараи. Мосю Доган е толкова голям политик, колкото е голям електоратът му. Чийто интелект пък е толкова нисък, че се налага редовно да го поливаме. И няма нищо обидно в легализирането на това признание. Защото изборът за Доган е всичко друго, но не и проява на добър политически вкус. Поне не и според критериите на класическите потребители на демокрация.    

Концепцията за bg журналистика

По инерцията на „Работническо дело” журналистиката на прехода продължи да се държи дупедавски и дидактично. Правейки свирки от любов или размахвайки поучително пръст. Затова сега бере пломбите на развалените си зъби и си гризе ноктите заради влиянието на жълтата преса. Нормално е тя да има по-голям тираж, но явлението с влиянието въобще не е нормално – само е логично. Медийната икономика като всяка икономика на прехода почти не пожела да се развива според пазарните принципи. Предпочиташе да изпълнява дребни и едри пропагандни поръчки – защото е свикнала и защото не можеше да прави нищо обективно или по убеждение. Ако не беше така – не мосю Доган, но и мосю Шарл де Гол не би си позволил да я обвини в рекет. Понеже от скандала журналистиката щеше излезе шумно и с достойнство, а не по пантофи. Щеше да прилича на война, а не на бракоразводен процес заради сексуална неудовлетвореност и на двете страни. Моралният образ на съпруга мосю Доган не е цвете за мирисане – спокойно можем да го квалифицираме като имиджов престъпник. Но вашата истина, мадам В., можете ли да я докажете с изрезки от старите вестници. 

Концепцията за PR made in BG

Както не всичко, което лети, се яде – така и не всичко, което получава публичност, е PR. Да платиш на вестник, за да те похвали – това е първобитен подкуп. Да нахраниш безплатно журналист, за да направи същото – това е човешка и професионална деградация. Не много по-различна, ако педофил купи вафла на сираче и му събуе гащичките. Ако се похвалиш, че си спала с Бербатов, и те застигне медийното внимание – това е разкрепостеност на курвенската фантазия и паразитен маркетинг. Ако пуснеш в интернет домашното си порно – това е ексхибиционизъм на слюнката, отделяна при минет във вана. В тези събития няма PR, въпреки че авторите им така си мислят. Истински PR професионалист е Георги Бенковски, истинско PR събитие е Априлското въстание – да продадеш на голямо количество хора добра идея, да ги въвлечеш в нея, да поемеш съзнателния риск, че нещата могат да объркат, името ти да попадане безплатно и положително по първите страници на световната преса и посмъртно да реализираш поставените си цели. Сранявайте с Бенковски и въстанието всичко, което подозирате за голяма PR работа. Защото това не е просто самоцелно понятие, а процес с начална и крайна точка, който трябва да постигне определен ефект и да завърши с happy end.    

Няколко добри или няколко лоши думи без цел и посока, извадени от личния ти контекст и несъобразени с историческия контекст – това не може да бъде наречено PR. Изразът е художествена самодейност с елементи на политическа и журналистическа свинщина. Която поставя общественото мнение в крайно неудобна ситуация - и двете страни в тази история да му звучат еднакво достоверно и да не знае на коя да застане.