От 1 първи април вестник „Черно море” ще струва само 33 стотинки пише на първата страница на местния печатен ежедневник. Това разбира се не е уводното заглавие на броя, а просто съобщение на вниманието на читателите, но все пак си е новина. Все пак цената пада почти на половина. Дали е заради кризата, дали е антикризисна мярка – не знам. Стойността на варненските вестници се движи от 60 ст. до 1 лев, в зависимост от броя на страниците и приложенията в тях. Днешният брой на „Черно море” е от 24 страници. Дали и те ще паднат на половина от 1 април, както цената на газетата… вестникът не съобщава.

Иначе уводното заглавие на днешния му брой е „Чужденци ще лекуват зъбите си у нас, докато почиват”. Стоматологичните услуги у нас били направо евтиния от гледна точка на чужденците. Затова туроператори, дентисти и представители на бизнеса обмислят създаване на сертифициран пакетен продукт, който да привлича целогодишно богати туристи в България. Защо богати, не разбирам. Заможните западняци, руснаци, араби и прочие щом си имат бол пари едва ли ще тръгнат да си ремонтират зъбите на тукашната евтиния, където им излизало седем пъти по-евтино. По-скоро туристическият продукт трябва да е насочен към чужденци, които не могат да си позволят цената на зъболекарските услуги в тяхната страна. А богатите могат.

„Народно дело” пък е заложило на наближаващите Великденски празници, но като за начало твърди, че у съседите кокошките снасят по-евтино – „Чукаме се с румънски яйца”, уверява уводното заглавие на днешния брой. Нашенските поскъпвали в последния месец преди Великден и вече излизат с 2 стотинки по-скъпи от вносните. Около 26-28 стотинки върви цената на едно яйце в магазините в Балчик, надценката била с 20 на сто, информира вестникът. 

„Детската агресия се пренесла на улицата”, твърди днешното уводно заглавие на „Позвънете”. Младежите приемали много тежко отхвърлянето или отчуждаването в училище. Колкото до агресията – тя се пренесла от училищата на улицата и във виртуалното пространство. Виртуалното насилие бил един от най-често повдиганите проблеми от родителите. Майки и татковци често търсели помощ от специалисти психолози как да се справят с интернет зависимостта на наследниците си. Актуален бил въпросът и за носенето на ножове в училище. Това според психолози кореспондирало най-вече с риалити предаванията, от които копират тийнейджърите. Друг все по-чест проблем бил самонараняването. Юношеските кризи пък били породени най-вече от проблеми в общуването.
Като си помисля и аз що гадини съм изтрепал в най-различни компютърни игри… прави ли ме това обаче виртуален насилник?! Явно според специалисти психолози би трябвало да съм такъв. Аз обаче не си спомням да съм насилвал по какъвто и да било начин някого във виртуалния свят. От друга страна пък съм репортер в електронен вестник. Тоест изданието живее само и изключително във виртуалния свят. Та по този въпрос се зачудих… примерно ако съм критикувал кмета или който и да е друг, това прави ли ме виртуален насилник!? Ето на, почна да ме гризе съвестта и нищо чудно да изпадна в криза пък макар и да не е юношеска. Нищо, по-късно ще изтрепя още  няколко стотици хиляди виртуални гадини от една компютърна игра и ще ми мине. Пък специалистите психолози през това време нека да ми обяснят точно кое риалити подстрекава децата да носят ножове в училище. Явно не съм го гледал.   

„Психиатри вадят децата от интернет”, пише по същата тема заглавие от 2-ра страница на „Народно дело”. Според психолозите не било вярно, че агресията в училищата е намаляла – тя просто се била пренесла във виртуалното пространство. В същото време заглавие от 5-а страница на „Черно море” информира, че „Най-малките хакери се срещат в онлайн състезание”. Над 200 деца от първи до четвърти клас ще прекарат днешния ден пред компютрите в училище или вкъщи, за да премерят IT способностите си в национално онлайн състезание по информационни технологии. На учениците ще бъде зададена задача в непознат за тях софтуер.

Какъв любопитен парадокс, бих добавил аз. От една страна родители се оплакват на психолози, че децата им по цял ден висят в интернет, а от друга страна пак родители записват хлапетата си да изучават информационни технологии като задължителна избираема подготовка в училище. После идват дрънканиците за виртуалното насилие. Според мен тия психолози тотално са объркали последователността на нещата. Доколкото съм запознат проблем има, когато децата прехвърлят виртуалното насилие от компютъра в живота. Всички сме чели и гледали по телевизията за превъртели американски, германски и прочие тийнейджъри, които грабват пистолет или автомат, отиват в училище и почват да стрелят на поразия на месо. Когато обаче някое хлапе си сдържи агресията в училище, прибере се в къщи и си изкара яда на компютъра, като избие някоя орда с чудовища, това какво е – виртуално насилие или юношеска криза? Според мен е по-добре децата да си го изкарват на компютъра, вместо да размахват юмруци в училище или в квартала.  

„Пешеходец опита да прелети над кола, не успя”, твърди заглавие от 2-ра страница на „Черно море”. Въпросният пешеходец е на 67 години. Човекът се засилил да пресича бул. „Левски”, естествено не по пешеходна пътека. Шофьорът на първата кола, която му се изпречила на пътя, успял да набие спирачки и да не го помете от шосето, но срещата с втория автомобил била уникална – засиленият 67-годишен спринтьор преценил явно преценил, че нито може да спре нито да изпревари колата и за то решил… да я прескочи. Опитът обаче се оказал неуспешен той се стоварил върху автомобила, който почти го помел. Свидетели на инцидента разказали пред репортер на вестника, че възрастния мъж бил почти като нинджа в опита си да прелети над колата. След каскадата 67-годишният варненец е бил настанен в болница с фрактури на главата и ребрата.