Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г.

На 10 март 1918 г. американският Конгрес установява няколко часови зони и прави официално въвеждането на лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.

Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 г. От 1979 година до 1996 година включително лятното време започва от 0.00 часа на последната неделя на месец март (първата неделя на април и продължава до 0.00 часа на последната неделя на месец септември) първата неделя на месец октомври.

През 1997 и 1998 година лятното време започва в 3.00 часа в последната неделя на месец март и продължава до 3.00 часа в последната неделя на октомври. От 1999 г. лятното време започва в 3.00 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4.00 часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад - т.е. до 3.00 часа астрономическо време.