Кариерата на Борислав Гуцанов би трябвало да е в предоргазмено състояние. За нейното възходящо развитие белезниците съдържат по-голям имиджов потенциал дори от патронажа на всички нови детски градини по Балканския полуостров. Единственото условие е арестантът да бъде позициониран като честен и репресиран от властта дисидент. А за всичко останало ще се погрижат паметта и интелектът на електората в най-добрия град за арестуване. На тях може да се разчита и самият Гуцанов е успешен исторически пример. След като биографията му започва от килията за млади кредитни милионери, но стига до постовете на градски лидер на БСП и на председател на Общинския съвет – логиката предполага в следващия епизод от CV-то си да е в ролята на кмет. Поне кмет, ако партията му не го номинира за генерален секретар на ЮНЕСКО.    

За местен опозиционер на държавната власт няма нищо по-хубаво от временен престой зад решетките. Качественият PR се прави там, а не с първи копки и прерязани ленти. И ако социалистическата теза, че Гуцанов е жертва на политическа поръчка, бъде убедително наложена – белезниците му ще се превърнат в самороден златен рейтинг. Засега обаче няма изгледи, че той ще го сполети. И причината затова е неадекватната партийна и медийна пропаганда в защита на арестанта. Тя се занимава с технологията на задържането му, а не с причините. Което не е особено перспективно и сериозно излага кадровата политика на Гуцанов. Има повод за сериозни съмнения, че заедно със съученика си Даниел-Дънката редовно е бягал от часовете по марксистко-ленинска философия. Иначе липсва друго обяснение защо не е запознат с правилото „Кадрите решават всичко” на великия съветски вожд.

Усилията на хората, на които Гуцанов трябва да разчита за изграждането на мъченически образ – приличат на креативен провал. Как ченгетата са нахлули с неоправдан взлом в къщата му, как са уплашили децата с маски и автомати – от тези крайно субективни разкази на съпругата му ще има полза, ако са подкрепени с безусловна вяра в морала на другаря председател. А не с условието – Нека изчакаме правосъдието да си свърши работата. Докато чакаме, ще забравим технологията на ареста. А освен нея общественото мнение не разполага с други аргументи за съчувствие на опозиционера. Както и за възприемането му като репресиран дисидент.  

Вече е безнадеждно образът на Гуцанов да бъде товарен с характеристиките на далновиден, предвидлив и умен политик. Защото в служебния му кабинет трябваше да бъдат намерени не пликове с пари, а пликове с комуникационни стратегии за лайняна буря. Непростимо е за човек, попадал вече веднъж в ареста – да не остави готов план за действие в случай, че лайната отново завалят. И да разчита само на спонтанни импровизации от кадрите, отговарящи за дезинфекцията на имиджа му. Почистването трябваше да започне с ясно разграничаване от съмнителна личност като Дънката. Каквато и да е истината за него – медийната му слава съвсем не е положителна. И елементарната политическа гнусливост не трябва да допуска имената на партиен лидер и на човек, сочен за важен контрабандист, да попадат в един контекст. Още повече пък в една килия с едни и същи обвинения.       

Безнадеждно е и да бъдат търсени примери за морал в поведението на Гуцанов като председател на Общинския съвет. Длъжността му го задължаваше поне веднъж да произведе позиция за криминалното и гьонсуратско поведение на колегите си. Сред тях има двама осъдени съветници, един подсъдим, един разследван за купуване на гласове и един, чийто син е с доживотна присъда за убийство. Подобна весела компания заслужаваше да бъде разпусната заради политическа деградация, вместо да бъде хвалена какви чудесни неща върши за града. Защото хвалбите сега се превръщат в бумеранг срещу претенциите за морални критерии.       

До доказване на интелекта на електората Варна ще остане най-добрият град за арестуване. В който една политическа кариера може да започне с белезници, но не може да завърши заради тях. И в този смисъл всеки кариерист с политически амбиции би трябвало поне леко да завижда на Борислав Гуцанов за мястото, където се намира. Останалото е добра пропаганда и изличими спомени от колективната памет на населението с право да гласува.