Кръстан превеждаше Стайнбек. Романът беше в две части. Заглавието на първата част беше "Cannery Row", а на втората "Sweet Thursday". Кръстан и аз разсъждавахме как Кръстан да преведе тези заглавия. Първото заглавие ("Cannery Row") Кръстан го преведе като "Улица Консервна" и за него не спорихме. Но за второто заглавие ("Sweet Thursday")...

 

- Ей, Джимо. Внимавай! Sweet Thursday не е нашият Велики четвъртък. Щото на техния Велики четвъртък те не му викат Sweet Thursday, ами Good Thursday.

- Да бе. Пък Разпети петък за тях е Good Friday. И бият камбани. Православните черкви не бият камбаните на Разпети петък. Протестантски лицемери.

- Пък ти си католически лицемер, понеже и католиците бият камбаните на Разпети петък.

- Пък ти си Кръстанхойзер. Сто пъти ти казах, че макар да съм бил в пансиона на йезуитите...

- ...си атеист!

- Не бе; сто пъти ти казах, че не съм атеист, ами съм агностик.

Накрая Кръстан преведе заглавието "Sweet Thursday" като "Благодатният четвъртък". Романът започва така:

"Беше четвъртък, беше един от тези дни в Монтерей, когато въздухът е...", и т.н.

 

Минаха години. Сега за "Монтерей" у нас се знае. Само че не от превода на Кръстан, нито от англоезичния оригинал на романа на Стайнбек. Сега се знае, че "Монтерей" е една кръчма в моята софийска махала и че тя е сборен пункт на генералите от "Кръг Монтерей".

Зад "Монтерей" има шосета към Витоша. Едно от тях се казваше "Волоколамското шосе" по времето, когато генералите са били, вероятно, лейтенанти.

Що щат в България сегашната табела "Монтерей" и предишните табели "Волоколамското шосе"?

Зная само, че табелите, на които пише не "Camping", а "Къмпинг" с "ъ", са още от времето, когато генерал Иван Врачев беше началник на отдиха и туризма...

Тия дни пък един български прокурор се направи на някогашния римски прокуратор на Юдея. Каза, че е хубаво на Велики четвъртък, преди Разпети петък, да бъдат разпнати трима - един съдия, един министър и един финансист. Народецът се изкефи на заснети мизансцени с арести от София до Траката.

 

Траката сега я знаят като вилна зона, пък тя тогава - просто пущинак, дето беше на вуйчо Тракидис "кьошкът". Старите варненци имаха извън града по няколко декара лозе и овошки и лятна къщичка или барачка и на това те му викаха "моят кьошк". Тракидис превърнал кьошка си в кръчма. За да не купува тапети, отвътре я беше облепил със стари броеве на вестник "Черно море".

 

Скучни бяха излетите с файтон от Варна до Траката. Не ми даваха да изляза от опушеното кръчме, за да не тръгна към морето по опасно стръмната и ронлива пътечка (някой варненец да ми каже има ли я още тази пътечка или и там са бетонирали зарад свлачище). Не ми даваха да ям кюфтета, нито кебапчета; въобще нищо от кайма, понеже, според баба ми Венетиа, вуйчо Тракидис смесвал каймата с остатъци от вчерашните мръвки и огризки. Възрастните говореха за работи, които не ме интересуваха. Затова четях "тапетите", сиреч вестниците, налепени по стените.

 

На едно и също място на третата, предпоследна страница пишеше: "Моето кьоше. Брабанцио".

 

Години по-късно научих, че тоя Брабанцио бил Александър Николов Великов. Той бил, както сега казваме, "колумнист". Имал във вестника запазено място, което нарекъл "Моето кьоше", и в него пишел каквото му текне, без да ангажира вестника.

 

Баба ми Венетиа не знаеше колумниста Брабанцио, но тя знаеше, че Брабанцио е бащата на Дездемона, който предупреждавал Дездемона да не се сближава с арапина Отело, ама Дездемона не послушала баща си и после Яго откраднал красивата й кърпа и наклеветил Дездемона, че е неверница, и Отело изревал:

 

- Дездемеля, пешкир нерде? (Дездемона, къде е кърпата?)

 

Гастролиращите във стара Варна "карагьозчии" били разбирани от старите варненци, които били многоезични. Баба ми умееше да чете само на български и френски, но свободно разговаряше на турски, гръцки и руски.

 

В своето "кьоше" варненският колумнист Брабанцио пишел всякакви работи. Например как на християнския празник просяците подсмърчали пред резиденцията на тогавашния варненски митрополит Андрей, пък той вътре си слушал арии из опери. Баба ми потвърди, че такива са "папазите", макар че тя редовно ходеше на черква.

 

PS. Когато в България тръгна "реституцията на земята в реални граници", аз понечих да реституирам наследствените си имоти на Траката. Представих във Варна документите за национализация, какви ли не други документи. Оказа се, че то не ставало така, ами ставало по един друг начин. Писна ми да се занимавам и се отказах. А пък на карагьозчиите финалната реплика на Отело била: "Яго, Яго. Ти ги забърка тез лайна!"