Избрани Новини
Седмицата: Държавна патология. Време е за Баджрачария
След „Медузите” във Варна арестуваха и бившия военен министър, като малко странно най-шумната операция така си и остана без звучно име. През тази седмица трябваше да научим какви точно са антикризисните мерки, засега обаче знаем само коя не минава. Трябваше да имаме нови документи за самоличност, засега имаме опашки. Трябваше да разберем и кой ще е новият здравен министър, но май по-добре да не бяхме. Насред тия политически бури Възкресението Христово мина между мерки за неотклонение и шофьорски криволици по все така пробитите улици.
След шумния четворен арест във Варна в събота към ареста поеха Борислав Гуцанов и Даниел Славов, а шефът и счетоводителят на „Градски транспорт” – обект, субект и място на разследваното престъпление,
ще дочакат делото вкъщи. Според адвокатите на обвиняемите доказателства срещу тях няма, според самия Гуцанов ударът е политически. А изказванията на премиера Борисов, че който бърка в кацата с меда, трябва да плаща – принципно правилни, бяха прекалено често прекъсвани от натъртвания за политическото приятелство „Гуцанов – Станишев”. И дават хляб на прогнози, че и „Медузите” ги чака дълго мариноване в ареста и оферта за споразумение. Нас обаче много повече ни интересува, или поне би трябвало да ни интересува повече, поредният законодателен казус, изпаднал от спорните варненски автобуси – що е то общинска фирма, кой има достъп до информацията, кой взема решенията и най-вече - кой носи отговорността. Защото сега фирмите са общински, но са и АД-та, отговорността е колективна, информация, оказва се, никой няма или поне не споделя да е имал – от редовите съветници до кмета. Макар че задържаните „медузи” можеха да бъдат питани и по-рано за далеч по-явни неща – само в единия паднал път от Варна до Галата заради строеж на фирма „Борд” и строежа под вила „Гяуров” имаше достатъчно хляб за питане и разследване. Докато във Варна залагаха дали „Медузите” ще жилят още,
в София всички задържани по разследването около бившия военен министър Николай Цонев дружно поеха към ареста. Не е ясно какво ще стане с прекалено усърдния прокурор Роман Василев, който внезапно измести акцента от първия министерски арест у нас. Василев вече заяви, че „искрено съжалява”, задето с една реплика погази три основни конституционни принципа и четири – от Етичния кодекс на магистрата. Е, извинението дойде след като Висшият съдебен съвет преброи погазените правила, преди това Роман Василев питаше: "Какво да кажа в този случай, да се извиня за ареста ли?" И защо не, след като вътрешният министър призова да не да калкулираме колко са задържаните и колко са освободените. Само не уточни как тогава ще имаме представа доколко е ефективно ведомството му. Макар че за друго Цветан Цветанов може да се окаже прав – твърдението му за превантивния ефект на министерския арест
вече започва да се потвърждава, ако съдим по сговорчивостта, демонстрирана тези дни от някои пословично недостъпни чиновници по места. Самият министър председател също призова да не изпадаме в съжаление към хора, които са нанесли толкова щети на държавата и даде за пример на журналистите собствените си реакции – много по-мъчно му било за болните деца, а не за арестуваните. Всъщност, и на нас ни е мъчно много повече за болните деца. Може би защото медиите отдавна са онази Стена на плача, пред която застават футболизираните от чиновници родители, за да съберат пари за живито на децата си. Всъщност никой от сериозните журналисти не се е завтекъл да носи баница на арестуваните. Недоволството от това, че прокурор си позволява да мине през Конституцията с подковани ботуши и призивите да се спазват законите не са стокхолмски синдром
И ако ще трябва да се чувстваме виновни заради настояването всичко да става според правилата, значи това, което се случва, не е точно това, което трябва. За съжаление, дискусията показа, че мнозина българи на различни етажи на властта продължават да вярват, че щом са „нашите”, те могат да действат не според закона, а „по целесъобразност”. Затова никой вече не се изненадва, когато премиерът на републиката твърди, че през повечето време работи като полицай. Само дето, ако беше вярно, Бойко Борисов трябваше да се арестува сам след признанието, че преди „скрил” парите на София от тройната коалиция и затова сега столичани имат метро. А иначе това си е чист пример за действие „по целесъобразност”. Колкото до знаковите арести, адвокатите на задържаните вече обявиха, че поемат пътя към Страсбург. И вероятно ще се върнат с осъдителни за държавата присъди. Поне президентът спести един доста по-голям източник на страсбургски разходи
за държавата, като наложи вето върху спорните поправки в Наказателно-процесуалния кодекс - издаването на присъди само по показания на анонимни свидетели и данни от СРС-та и въвеждането на резервния защитник. Докато правнозащитните спорове затихваха, торнадото зави към електроразпределителните дружества и заплаши да изсмуче обратно спечеленото от тях, докато държавата се е разсейвала за интересите си. Бойко Борисов заплаши да развали приватизационните договори на трите ЕРП-та, след като не можа да разбере как НЕК продава тока на електроразпределителните дружества с два лева по-евтино, отколкото го купува. Или как после същият този ток, купен от ЕРП-та за 88 лева, ние го получаваме за 146, а пък съседите ни, след като си го внесат – за 68 лева. А дивидентът за държавата от всички тези сделки вече пета година е цифром и словом 0 лева. Всъщност после стана ясно, че премиерът по-скоро е искал да получи онзи 1 милиард лева дивиденти, които ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН дължат на бюджета по негови изчисления, а не да изгони инвеститорите. Спорно е само доколко удачно беше избран моментът за словесното късо съединение, защото по същото време енергийният министър търсеше инвеститори в Съединените щати. Но пък се очертават и ефекти от премиерския токов удар
- стана ясно, че трите регионални монопола са готови да платят дивидент на държавата – около 250 – 300 милиона лева. И, след всички обяснения как поскъпването на тока е просто неизбежно, сега се обсъжда вариант дори за поевтиняването му през юли. Разбира се, винаги съществува вероятността при следващите проверки на електромерите ни да се окаже, че те масово са започнали направо да се въртят назад и вече дължим не по 5 – 10 хиляди лева за ток, а направо по 20, но нека бъдем оптимисти. Макар че икономическият ни фон не ни дава особени основания. Засега за антикризисните мерки знаем само, че Конституционният съд не разрешава свиване на разходите на бюджетните организации с 10 процента, а синдикатите искат нова дискусия по мярката „+1”, защото не смятат за редно държавата да бърка в джоба на болните, като ги кара да си плащат единия ден боледуване. Изобщо, обобщението на министър председателя не беше много окуражаващо - Бойко Борисов заяви, че се надява да сме стигнали дъното на кризата. Както обаче постави диагнозата доктор Тони Филипов – „това е нашата реплика”,
тази ни министър председателя би трябвало да започва със „знам, че...” Засега обаче знаем само, че предстои ревизия на бюджетите ни за 2008-ма и 2009-та, след което най-вероятно ще ни сполети поредната наказателна процедура срещу България, влизането в чакалнята на Еврозоната се отлага. Но пък точно сега имаме шанс да направим революция в икономическото мислене, като си внесем чудо. 15-годишната Чанира Баджрачария, която от девет години е кумари или "жива богиня" на непалския град Патан, вече се „пенсионира”, но напук на традицията смята не да се задоми, ами да учи и да направи кариера в банковото дело. Та можем да си я внесем. Като богиня, макар и бивша, все ще може да ни осигури някое чудо, защото определено ще имаме нужда при скоростта, с която в бюджета се отварят нови и нови дупки, повечето – наследство от последните четири години. Като в земеделието, например, където Европейската комисия отказа да приеме обясненията ни, обяви заменките на земи за нерегламентирана държавна помощ и започва наказателна процедура срещу нас
Държавата пък ще съди "Сименс" заради денонощната веселба с паспортите. Не е ясно само кого да съдят обикновените българи, които си припомниха какво е чакането по опашки със записване в списъци, платиха си предварително, но няма да си получат документите навреме. Какво се случи във Варна тази седмица извън „Медузите”. Ромите заплашиха с протест, защото от общината им отказали 900 лева за международния ден на ромите, та така изправили пред провал планираната веселба с агнешко и два оркестъра. След което общината отпусна 1 200 лева за празнични сандвичи. Покрай битовата разпра без коментари мина позицията на ВМРО, че поне на международния си ден ромите трябва да схванат, че вписването им в обществото трябва да започне с образоването им, с намирането на работа и с поемането на съответния дял гражданска отговорност. Но пък на всички ни олекна, като разбрахме, че здравни карти за пътуване в чужбина, които се оказаха незадължителни, вече ще се издават не само в трудно достъпната Пета поликлиника, но в няколко мола и дори в бившия магазин „Валентина”. А плажът под „Почивка” най-сетне беше разчистен от безумния пластмасов кич под формата на палми, набучкани в пясъка. Сега чакаме да изнесат каците с истинските. Докато кърпежите на дупките продължават с променлив успех,
разбрахме, че ще се тества и друга, германска технология, този път за цялостен ремонт. А лицензираните превозвачи скочиха и с помощта на подписка сред гражданите поведоха борба с нелегалните „копърки”, които возят на цената на градския билет. Така, по формулата „спасяването на давещите се – дело на самите давещи се”, бавно и полека гражданското общество надига глава. Този път без намесата на социалната мрежа Фейсбук. Оттам обаче има друга хубава новина - пиесата „Фейсбук” на Елица Матеева, родена в мрежата, стигна до селекцията на международния фестивал „Друмеви театрални празници” в Шумен. И най-хубавата варненска новина – параолимпийската ни шампионка Стела Енева най-сетне видя мечтата си изпълнена – първата специализирана фитнес зала за хора с увреждания
официално беше открита тази седмица. Пак през седмицата се сдобихме и с нов здравен министър. След като Божидар Нанев сдаде поста – заради ваксините срещу свински грип и защото според премиера бил „малко плах”, в неговия стол, ако депутатите гласуват „за”, ще седне Анна-Мария Борисова. По-паметливи софийски колеги обаче си я спомнят като лобист на същата фирма, заради която си отиде Нанев. Според съкооператорите си новата министърка е „оправен човек”, подчинените й смятат, че добре ги е менажирала, други обаче я наричат „Стюардесата” заради честите й пътувания за сметка на фармацевтични компании. Бойко Борисов пък мотивира избора си с тежкия характер и „некомутативността” на дамата. Ако това означава край на течовете и хаоса и по-добро здравеопазване за нас, можем да забравим старта на министърката в политиката. Обаче – един от мотивите за смяна беше нуждата от бърза реформа. Новият човек на поста обаче чистосърдечно призна, че не обича фразата „здравна реформа” и тепърва ще се запознава със ситуацията
А новият музикален хит с цена 20 хиляди евро - за осемте литра мляко и за „плодове и зеленчуци, които правят мускулите буци”, засега поне отмести погледите от новия заместник в министерството - Десислава Димитрова, поредният кадър на Световната банка, който ще ни оправя. Пак през седмицата същата Световна банка прогнозира, че до края на тази година бедните българи ще се увеличат с още 14 процента и ще станат повече от 400 хиляди души. А Румяна Желева излезе от посткомисарското си мълчание и заяви, че е готова да ни ощастливи отново с присъствието си в политиката веднага, щом премиерът й каже. Пак през тази седмица, докато поглеждаше зад гърба си към изминалите 91 години, доайенът Петко Бочаров синтезира словесно-политическите мъки на няколко поколения анализатори, като каза: „Това, което характеризира и трите епохи, на които съм съвременник, е неяснотата в национален мащаб за бъдещето на тази държава.”
Топ Новини
