Ние всичко знаем. Като започнем от нитратите в салатите, минем през въпроса защо има дупки по улиците, за да стигнем до някои отговори в бъдещето. Ние, българите знаем също, че ще умрем. Преди да стане това в нашите опорно двигателни функции винаги в режим на готовност е резервният план: Да емигрирам, да се махна, да зарежа. Това е нашият най-силен антибиотик срещу горчивата истина на живота. А знаете как действа този тип лечение – прави на пух и прах естествената защита на организма ни. След това ние пак почваме да си редим старата песен: Знаем, че песимизмът е вреден, но да не съм луд да се радвам в това време на злоба и завист.

Вие знаете, че шефовете на големи фирми с oбщинско и държавно участие крадат. Знаете също и, че частникът кара Бентли със затъмнени стъкла, събирано от черното по ноктите на работника, когото се залъгва със синдикати и им дава възможност да протестират. Знаете също, че барманът в повечето случаи ще ви налее по-малко питие в чашата от поръчаното. А така също сте наясно и с продавачката в магазина, зад чиято припотена горна устна се крие рядка форма на нелечима омраза. Не към вас, а към истината в този свят. Че 99 % от продуктите са пълни с консерванти, нитрати, познати и немного познати субстанции, от които отиваме директно на световно по ракообразуване. Че само 1 % от службогонците в общините се състезават със своя идеализъм. Останалите, както казваше господарят на нашия архетип, са там за келепир. Знаете, че политиката е лоша работа, както и фактът, че думата демокрация е дебел пласт грим върху одъртялата и погрозняла надежда, че на тази земя има справедливост. Вие знаете това.

Те също го знаят. Продават наркотици, подкупват съдии, наемат полицаи. Те знаят, че ви е страх. Защото, освен бойки, корназ и ербапи, ние българите трудно откриваме идентичността на родната си смелост и все не можем правилно да я произнесем. Затова лицемерно се правим на противници на турцизмите, а като отидем в чужбина ни е срам да се наречем българи. Те знаят това. Забиват ни ножа, режат месо, облажват се по време на пости и ни карат да ръкопляскаме, когато ни водят на куклен театър, където си слагат униформите на патриоти. В България няма патриоти. Национализмът е тъпан, който ще се спука. Те и това знаят, но продължават да ви пукат тъпанчетата, защото трябва да останете глухи за истинския зов на сърцето си. Национализмът е опиат.  

Всичко дотук е ясно. Дори непрочетените още новини по вестниците. Нали се сещате, че никой не се учудва, когато спукат от бой манекенка и че млади момченца футболистчета, с черупки на яйца по главите още, вървят през големите порти на изобилието, без да са опитали поне да промушат дебел канап в иглено ухо. В рая се влиза с кючек, простотия и измама. Нали знаете кой рай имам предвид. Ясно е, че се краде и кой краде. Кой гледа с търговска цел трева и кой прави в мазата си отровен алкохол. Ясно е кой плюе от терасата и кой заглежда децата ви и се прикрива със страниците от романа на Набоков. Нали дотук всичко е ясно.

А дали не можем да се погледнем за малко отвън. Много неща можем да разберем. Включително и истината за настоящото ни знание. Ние, скъпи приятели, живеем в стъклен дом. И всички сме набутани в една спалня, където дремем върху залежи от всеобщо недоволство. Но понеже всичко ни е ясно, всичко знаем, продължаваме да мъркаме като тарикати котки и кучета, лаейки и врещейки от време на време един срещу друг. Защо ли? Защото от вентилационната система непрекъснато тече газът на истината. Няма нищо по-лошо от това. Истината е най-голямата пропаганда. И това ни е ясно.

Остатъчният продукт на истината са горчивината и тъгата. В действителност ние живеем с тях, а не с истината. Заради нея ние на никого не вярваме, всички мразим, а усмивките ни са маски, които не ползваме, защото отдавна не ходим на балове. За да излезем от това състояние, трябва скоро да обърнем гръб на истината. Истината и лъжата са като слънцето и луната – за нас тези противоположности са даденост. Можем да се замислим какво вирее на слънчева светлина и какво луната може да оближе с живот. Мечтите – това са нашите най-красиви плодове, които ние отглеждаме в градината си. За да ги намерим отново, за да стъпим отново на краката си, ние трябва да забравим за истината и да си поговорим за вярата. Като тон за песен предлагам едно хубаво размишление на Достоевски: Колумб не е бил щастлив, когато е открил Америка, а когато я е откривал.

Време е да се замислим кои истини са ни подшушнати, уж подарени или снесени в някоя медия. А после да прегледаме тефтерчето на нашите истини – тези, до които сами сме стигнали. Защото едни са истините на героите на деня, други нашите, житейските. По-горе ви споделих, че остатъчният продукт на истината са горчивината и тъгата. Направих го в състояние на финален афект. Простете. Ще променя фразата. Истината е остатъчен продукт на мечтите. Следвайки ги и осъществявайки ги, ние узнаваме истината за живота. Знаете ли го това?