Обичам миризмата на напалм рано сутрин. Мирише на победа. Така започва класическият „Апокалипсис сега”, докато апокалипсисът на градския ред и хигиена започва със сложната миризма на пикня и изгорели гуми. Тя идва от кучета, изведени на сутрешна разходка. А пътят й към обонянието минава през въздушното пространство на най-близкото циганско гето. Така миришат победите на амоняка над пролетта, на първобитността над цивилизацията и най-вече на чиновническия мързел над писаните правила. Заради чието неприлагане циганите продължават да живеят като кучета, а кучетата носят приходи колкото циганите. Данъчната интеграция на двете породи изглежда еднакво невъзможна. Но само се предполага, защото всъщност не са правени опити дори да бъде експериментирана. Също както се предполага, че като процент от реалния брой - регистрираните домашни кучета в Морската градина са колкото жителите на Максуда по адресна регистрация. За което нито една административна марда не би трябвало да има извинение.  

Най-използваното клише за кризата е, че тя е възможност. Не вярвайте обаче, ако го чуете от варненските кметове и общинари. Техният интелект е достатъчен да го повтарят като папагали, но не и заради намалелите пари да направят едно място по-чисто и по-богато. Иначе с помощта на глоби и спиране на помощи щяха да почистят гетото и да му попълнят домовата книга. Щяха да застанат пред кенеф и да отворят лавка. Кенефът е Морската градина, приличаща на незаконно кучешко гето - на кучешка Максуда, в която няма непрепикан и неосран квадратен метър. И в която няма да срещнете нито един чиновник с касов апарат, газещ мократа трева и завеждащ като приход всяко намерено лайно. Заедно с всяко куче без каишка, без намордник и без бележка за платени данъци.

Един уикенд в парка на наредбите за обществен ред и за третиране на отпадъците може да финансира приют за безпризорни помияри. Една седмица в Максуда може да събере пари за малък завод за боклук. Ако евентуално това не е достатъчно и за да няма дискриминирани – огледайте се по тротоарите кой хвърля фас или опаковка от вафла, кой прави сапунка на терасата и къде капе климатик. Само от няколко метра и от няколко кооперации на моята улица според общинския ценоразпис могат да се съберат поне 1000 лв. Умножете го по броя на домакинствата от целия град и ще получите колко струва една пропиляна възможност за ред и хигиена по време на криза. Буквално парите са разпилени по земята. Но вместо някой да се наведе и да ги вземе – всички предпочитат да настъпват кучешки лайна.      

Ако случайно се намери чиновническа марда, която за мързела си би използвала оправданието, че не всичко е комерс - лично бих платил командировъчните й до Кубрат. Там съдят собственичката на 20 кучета, разкъсали на селска улица 6-годишно момиче. Обвинението е за причиняване на смърт по непредпазливост, въпреки че от глутницата има и друго пострадало дете. И въпреки че убийците не са били с каишка и намордник. Но най-отвратителното е, че пред закона те са бездомни кучета, защото не са били регистрирани. И нищо чудно адвокатите на собственичката да го докажат, за да й спестят престоя в затвора. А като тъп извод да остане, че всички кучета са безпризорни до доказване на платени данъци.

Ако искате, изчакайте катафалката да мине под прозорците на вашето районно кметство, за да започне преброяването на дивите кучета. Ако искате, изчакайте вашето дете да се пребие в шахта с откраднат капак, за да заведете дело за причиняване на смърт по непредпазливост. Ако искате, вземете на лизинг с чиновническата си заплата най-голямата плазма и денонощно гледайте „Биг Брадър”. Поне ще имате тема за възмущение в работно време – например как медиите не възпитават и са комерсиализирали агресията. Разбира се, че такава ще я свършат. Защото, когато обществените правила не могат да възпитават - агресията се превръща в начин на оцеляване. А обективното данъчно равенство пред закона се тълкува като субективни емоции – кой не харесва циганите, защото иска да работят. Кой мрази животните, защото не иска да му пикаят в краката. И как няма нищо неприятно в миризмата на градски напалм, понеже отдавна сме свикнали с нея.