Избрани Новини
Седмицата: Бий ме, обичам те. Докато не се счупи огледалото
През изминалите седем дни държавата продължи да стои пред кърджалийското огледало и да пита „кой открадна парите”, Борис Панкин записа в демократичната ни история първия, макар и бутиков митинг в защита на правителството, техническите грешки на МВР проснаха на земята Човека Глас, 240 депутати чакаха кандидатката за здравен министър да си прочете лекцията, за да я изберат, а тя през това време питаше „чичко Гугъл” как се прави здравна реформа. Но пък лятото наближава – усещаме го ако не по друго, то поне по палмите по варненските улици.
През тази седмица стана ясно, че обирът в Плевен преди месец е дело на учителката по литература Поля Даскалова. Медиите разнищиха биографията й, а тя стряскащо прилича на типичния път на младия среден българин от епохата на прехода. Точно тя, а не успешните юпита или екстремните алкохолици,
които ни пробутват за семеен модел. Тя има висше образование, работи в неголям град, очевидно пази част от ценностите на миналото, щом е председател на читалището, след промените е била син кандидат за съветник, но после се е отказала, защото баща й се кандидатирал за червен кмет, с мъжа си имат вече затънала в дългове фирма, вече обявена за продан къща и зелена карта за Съединените щати. И когато всички надежди и очаквания са добре прекипели на котлона на непрестанното очакване, учителката Поля е остъргала овъглените остатъци, създала е местната версия на Бони без Клайд
и е тръгнала към банката. И докато обсъждахме как българската учителка бори кризата с пластмасов пистолет, призваният да я победи финансов министър ни съобщи, че „България трябва да стане държавата в цяла Европа с най-добрата бизнес среда”. След задния ход по въпроса за въвеждането на еврото тази седмица и там имаше корекции – отложили сме амбициите, но не съвсем, и трябва да използваме времето за реформи, защото ERM ІІ не е чакалня, а по-скоро фитнес зала за изчакващите. И докато Симеон Дянков ни насочваше към фитнеса, други търсеха отговор защо въпреки демонстрацията на мускули и общите евротенденции у нас индустриалното производство има по-голям спад през февруари, отколкото през януари,
а някои депутати тайничко се вълнуваха от закъснението в ремонта на тяхната фитнес зала. За голямо количество българи пък фитнесът тази седмица беше тичане към РПУ-то и тропане на място на опашката за паспорти. След няколко срива полицията обеща да връща пари и се закани да не плати на „Сименс”. Което звучи добре, докато не си спомним, че каквато и глоба да наложат на фирмата, новите документи струват 140 милиона от бюджета, отделно това, което всеки от нас ще плати. При това изработването на новите документи се отложи веднъж и сега, който не иска да чака на опашка, е като крепостен, защото така наречените „удължени срокове на валидност” не важат никъде в Европа, да не говорим, че и някои банки тук също не искат да ги признават. А четци за биометрични данни на нашите ГКПП-та няма да има още дълго време. Но пък ако сметките са верни, това не е проблем, защото ако печатницата поддъръжа същата скорост, ще ни трябват седем години, за да си сменим личните документи. И да ги смените обаче, ако не сте си платили тока, примерно, пак няма да видите чужбина
Запорът върху задграничния паспорт продължава да озадачава юристите, защото няма нищо общо нито с Европейската конвенция за защита правата на човека, нито с конституционните ни права. Но тя, Конституцията, и тази седмица беше в ролята на нелюбимо дете, което всички се правят, че го няма. В Кърджали, докато питаше водното огледало кой е най-безгрешният на света, Сергей Станишев публично демонстрира конституционна неграмотност, като попита чии интереси защитава прокуратурата – частните или държавните. Пък ние си мислехме, че са конституционните. През това време Бойко Борисов оповести: "Аз завися само от народа.” И набързо ни върна във времето на Народната република,
която ние си мислехме, че сме заменили с парламентарна. После премиерското надговаряне продължи още по- на едро. Станишев оповести, че управлението на тройната коалиция е най-успешното досега. "По-големи реформи от тези аз не знам кой е правил преди мен", върна топката Бойко Борисов. И отбеляза точка, като прати ДАНС да проведат одита на електроразпределителните дружества, като отказа да слуша аргументи в полза на договорите, защото били „не за прокурор, а за психиатър". Но пък „одита” показа, че ако ЕВН са си изпълнили инвестиционните задължения, ЧЕЗ висят с 38 процента, а Е.ОН – с 41. А пък ДКЕВР внезапно откри, че токът наистина може да поевтинее от първи юли, макар и с малко. Разбира се, някои песимисти отсега са се размислили как ще отрази това на декемврийските корекции. Във Варна недоволни украсиха фасадата на Е.ОН с яйца,
после, макар след яйцата, от Е.ОН декларираха откритост и обещаха да се отчитат редовно на ВМРО в една балканска версия на граждански диалог. И макар че това едва ли е началото на едно голямо приятелство, то поне може да ни изясни някои високоволтови мистерии. Опит направи и прокуратурата – в началото на седмицата обявиха пет дела и две проверки за ТЕЦ "Марица-Изток 2", АЕЦ "Белене", хидровъзел "Цанков камък" и НЕК. После стана ясно, че няма данни за престъпление в „Белене”, а за водното огледало Асен Гагаузов, поне засега, е невинен, а около Цанковия камък и по темата има ли разследване на Ахмед Доган или няма
настана голямо пристъпване напред-назад. Макар че именно стария си политически враг посочи Иван Костов, когато определяше кога би нарекъл акция „Недосегаемите” успешна. Засега обаче няма шанс Костов да е доволен, защото имената, които изплуваха около недосегаемите са на Христо Ковачки – под условие, и на Краси Аврамов. Човекът-глас бе проснат на пода по всички правила, когато баретите погрешно нахлули в мезонета му. Ммм ... певецът... заяви, че проявява разбиране, пък и баретите се извинили. Не разбрахме само – дали след като Гласът е попял,
или след като е заплашил да го направи. Други „пропявания” обаче могат да дадат далеч по-прокурорски резултати. Например, вопълът на Мария Мургина в „168 часа” за предателството на Станишев. Достатъчно е някой да поиска имената и цифрите зад репликата: "Станишев унищожи реформата. По известни само нему причини той реши, че приходите се събират автоматично и такава реформа пречи на "добрите" му отношения с "недоволни" данъкоплатци.” Други възможни отговори се търсят по министерства. Засега повикът на данъчните да донасяме за квартирите на съседите няма видими резултати под формата на съседски войни, но починът беше въведен в министерствата. През седмицата, решен да изтръска до дъно чекмеджетата,
от които девет месеца все излизат изненади, Бойко Борисов започна мащабна акция по препитване на чиновниците кой ги е карал да подписват анексите към договорите, които издъниха бюджета. А след недоволството на Станишев от прокурорските изяви на Борисов разбрахме, че има още една неподозирана антикризисна мярка – опитът на сегашния премиер като полицай и кмет. Разбира се, в духа на новото време и позитивното мислене, веднага беше намерен начин да се запълнят и дупките – с парите на милионите туристи, които ще дойдат да видят софийския Лувър. Засега обаче това е една порутена сграда, за чийто ремонт са предвидени странно много пари, а икономическият бум от продажба на билети е само в обясненията на премиера за икономиката
И в графиките на Пикасо, Дали и Шагал. Тях премиерът ги подари на БГ-Лувъра, а после от пресцентъра му разбрахме, че са купени с бюджетни средства. С присъщата му откровеност миналият на кафе културен министър поясни, че Пикасо е взет „почти без пари от близки хора”. А по-паметливи културни репортери си спомниха, че през декември миналата година такива графики висяха в новата галерия на бизнесмена Краси Гергов. И докато някои още мислят дали 5 хиляди са много или малко и колко ще ни струват подаръците по-късно, ето още цифри за размисъл. Българинът харчи за лекарства средно 80 евро – почти шест пъти по-малко от французите
и наполовина на чехите. А държавата ни поема една трета от сумата. Тези, и стотици други цифри, чакат корекции от здравната реформа. Заради ваксини ли, заради забавяне на реформата ли, но от 30 март България няма здравен министър. След като ни трябваха към осем литра мляко, за да преглътнем новото предложение, което трябва да стане министър тази сряда, изплува позабравеното обяснение „технически причини”. Гласуването бе отложено, а зад техническите причини се крие един национален медицински конгрес, на който дамата-кандидат участва като частно лице. Широко усмихнато при това. „Усмихвам се” беше отговорът на Ана-Мария Борисова на всички въпроси. След като научихме, че кандидат реформаторката разчита на „чичко Гугъл” за информация относно нуждите на реформата, ние пък можем постепенно да свикваме с перманентното озъбване,
което очевидно ни чака. Защото остеопорозата е важна тема, но дали точно с лекции за остепорозата трябваше да се занимава кандидатът, докато депутатите чакат да я изберат за министър, а на на здравната реформа краката й са се подгънали от такава остеопороза, та е приседнала насред блатото и слуша все по-отчетливото бълбукане. Друга болна тема са поредните идеи за борба с кризата, които изкарват всички работещи едни скатаващи се шмекери, които трупат отпуски, докато си вземат болнични, за да си копаят лозето. Затова новата идея е натрупаните дотук отпуски да изгорят, а първите дни болнични да си ги поделят болният и работодателят му. А който не копае лозе и не иска да се влачи болен на работа – да си вземе отпуска – така се решават двата проблема
Във варненската полиция и в съда тази седмица определено не беше отпускарска – към ареста поеха групички сводници, взломаджии, наркотърговци и майстори на банкоматите. Което е хубаво. Не е ясно колко е добре, че за доразглеждане се върна и делото срещу заповедтта за онези 122 декара в Морската градина, които малко внезапно си смениха собственика в края на мандата на Христо Контров. Хубаво е, че започва тестването на нова технология за по-качествено асфалтиране. Обещанията обаче не бяха достатъчни за сърдитите млади хора, които обещаха още протести, докато има дупки по улиците и пратиха Кирил Йорданов да кметува на Луната
Имаше и съспенс - типично за последните години, затворен в папка. Голяма и почти престъпна нередност, достойна за очите само на Цветан Цветанов показа активистът Кирил Георгиев. Факт е, че без протестите на сърдитите млади хора можеше и няма толкова много ремонти, а и политическите тренировски са хубаво нещо, само да не забравят трениращите как обикновено свършват политиците с папките. Но пък лятото наближава – навън може още да е за палто, но палмите отново развеселяват душите ни. И би трябвало, защото ни струват над 400 хиляди лева годишно и са си все наши чак до 2018-та година.
Топ Новини
