Преди да замине кореспондент на БТА в Индия, Веско Сейков си уши няколко тъмни официални костюма. Пък в Индия официалните цветове са светлите. И ние, бетеанците - хи-хи-хи!
Дойде време на себе си да се смея, че не се ориентирам в цветовете. Не различавам едни от други българските червени, жълти, сини, зелени, пембени. Хванал ме е политически далтонизъм.
Пък лошо ли е? Казват, че през Втората световна война далтонистите били асове-наблюдатели при полетите за дневно разузнаване. Летците с нормално зрение трудно правели разлика между зеления камуфлаж и околната зеленина, а далтонистът, невъзприемчив към зеления цвят, забелязвал, че откършените клонки на маскировката не са като свежата шума.
За поета Артюр Рембо гласните имали цветове. А Черно, Е Бяло, И Червено, Ю Зелено, О Синьо. Навремето това звучало безсмислено. Но ако потърсим в интернет A Noir, E Blanc, I Rouge, U Vert, O Bleu, ще прочетем за шопинг, за връзката между цветовете и чувствата и за акустичните китари.
Рембо, Верлен, "Прокълнати поети" и "Цветя на злото" са преведени от Георги Михайлов, Спас Николов и други талантливи преводачи, като почнеш от превода на Елин Пелин на "Гарванът" от Едгар Алан По от 1906 г. и свършиш с преводите на Кирил Кадийски на Рембо от 1993 г.
Ала да си се върна на приказката. Езикът на цветовете.
Някои изкарват, че първите американски романи са за жестокостта на робовладелците към робите и жестокостта на пуританите към самотните майки и към Салемските вещици (изразът "лов на вещици" - Witch hunt - още е в политическа употреба). Те споменават "Алената буква" на Натаниел Хоторн и "Чичо Томовата колиба" на Хариет Бичър Стоу. Но първият американски роман е "Последният мохикан" на Джеймс Фенимор Купър. Той излязъл през 1826 и станал популярен по цял свят. И в България да кажеш "последният мохикан", ще те разберат.
"Литератите" казват, че диалозите в романите на Купър са надути и изкуствени. Но те не казват, че Джеймс Фенимор Купър е написал най-политическото тълкувание на цветовете. Само че не в "Последният мохикан", а в "Червеният корсар".
Действието се развива преди Американската революция през XVIII век, когато 13-те колонии победили англичаните, отцепили се от Британската империя и създали the USA. Джеймс Фенимор Купър бил син на конгресмен от Ню Джързи на брега на Атлантика и обичал морето. Чудесно разказал как моряците рифовали ветрилата и сменяли галса на ветроходите, когато корабите били дървени, а моряците железни, преди да стане обратното.
Корабът на легендарния американски корсар кръстосвал океани и морета. Преструвайки се на кораб, който докарва роби от Африка, той ограбвал кораби от всички националности. Неуловимият корсар имал колекция от трофейни флагове, показвал ги и обяснявал цветовете им:
"Бяло. Цветът на чистотата с кралската лилия на Франция (б. пр. - Франция била още кралство). Флаг с претенции за неопетненост, макар и малко замърсен от употреба.
Червено. Цветът на грабежа. Преди абордаж аз не вдигам на моя флагщок черния Джоли Роджър. Вдигам червен флаг.
Жълто. Цветът на позора. Ако на флагщока се вее жълто знаме, значи някой се люлее обесен на реята.
Цветът и емблемата говорят за техния носител. Ето го сметкаджията холандец. Ето го надутия хамбургски ханзеец (б. пр. - от Ханза, съюзът на търговски гилдии от Хамбург, Любек, Бремен и др. между 12-и и 17-и век). Ето го руснака. Този двуглав урод е сухоземна птица и няма да полети над световния океан. Ето го и турчина. Полумесец. Луна за лунатиците, бленуващи техния рай."
Такива са политическите възгледи на Червения корсар. В края на живота си той се присъединил към Американската революция и до последния си дъх плячкосвал англичаните.
Пък аз какво да кажа за цветовете на българските политически партии?
През 1934-а цар Борис Трети забрани партиите и изборите (дали пък не е бил прав?). През 1945 г., въпреки че предизборната агитация включваше и бой в кауша, опозицията спечели с бяла бюлетина. Но обявиха победа за винено-червената бюлетина на Отечествения фронт. После - 45 години пародии на избори. Сега избираме между разноцветни клонинги на номенклатурното потомство. Казвам го без злоба - аз не се препитавам от лустрация.
Ау, ау! Забравих за синята мечта. В интернет има La foret des reves bleus и About Blue Dream.
Щяхме да имаме един парламентарен резил по-малко, ако на етикета на водката "Мери Джейн" вместо изображението на стръкче канабис бяха написали Blue Dream. "Синя мечта" означава канабис. Можеха да заобиколят закона, но аз не ги подучих как. Защото моята консултация би струвала по-скъпо, отколкото плащат на техните лобисти с по-малко акъл, които прибягват до жалки, плитки хитринки с подмяна на текстове.
