Типично по американски. Жена, кредит, три висши, малка заплата, пистолет, обир на банка. На всичкото отгоре искала да бяга в Америка. Холивуд е спечелил милиарди от подобни сценарии. А ние сме предъвквали историите им като зарибени шарани в кротък рибарник. И на нас ни се е искало поне веднъж да грабнем оръжието и да го насочим към касиерката. Не, не към нея конкретно, а към цялата система, която всеки път ни е посрещала с усмивки а-ла Макдоналдс – пресилена любезност, вещаеща нецензурирани последствия. А то какво стана: пак ни внушават, че учителката по български Поля Даскалова едва ли не е направила най-голямото престъпление и зло в държавата ни. Не. Тя сбъдна една своя мечта. Нима и вие, поне веднъж, откакто банките се разхождат на високи токчета в обществото ни, не сте казвали: „Що не взема да обера една банка и аз?”

 

След тази реплика, ако не друго, поне олеква. Едно е да го кажеш, друго – да го сториш. Учителката Даскалова е стигнала до край в намеренията си. Естествено те сега ще я съсипят. Нямам предвид само държавата, закона. Банката ще си отмъсти, хората ще я наплюят, като преди това бъде старателно транжирана в медийното пространство. На всички много добре трябва да им стане ясно, че подобно поведение, макар и с пластмасов пистолет в ръка, се наказва. Да не вземете да си мислите обратното и утре да хукнете към банките с пластмасовия Калашник на детето си да погасявате вноски. 

 

Но да тръгнем от самото начало на тази история.

 

Младите хора, ако не са хващали поне веднъж Златната рибка, се обръщат към банката за помощ. Ако някой иска да създаде бизнес и не е бил в предишния си живот, а и в този, иманяр, пак при банката тича. Кола да си купиш – пак до нея опираш. Банката е днешният цивилизован лихвар. Посреща те с брошури, гали слуха ти с реклами, гъделичка те с лицеприятни служители. И ти, докато се носиш из облаците, издигнат там от мечти за бъдеще, бизнес и лукс, банката внимателно ти пъха пинцети под ноктите. Безболезнено, защото тя знае как да го прави. Знае и как да ти ги изкара после, когато се окажеш неин пленник. Криза било? Банката изобщо не я интересува тази работа. Дори при наличието на нейната алчност, поради която се роди самата криза – банката си иска главницата, лихвите и де що има за вземане. Мислите, че го прави с брошурки, или публикува реклами от рода на: „Г-жо Даскалова, моля обслужвайте си кредита.” Не, банката го прави с дързостта на дявола. Звучи любезно в началото, по телефона. После, обаче, в ръцете й проблясват клещи. Докато се усетите вие не разбирате кога са започнали да ви измъкват пинцетите от ръцете. Боли. О, този път наистина боли. Крещиш. Друго не ти остава. Всъщност имаш избор: вземаш пистолета и се застрелваш. Или отиваш в банката – ти да „любезничиш”. Камерите със сигурност ще запечатат уменията ти. Поне ще си направиш удоволствието.

 

Сега ще кажете: Като си взел, трябва да върнеш. Уви, хайде малко да си поиграем на символи. Представете си, че влизате в един огромен магазин за храна. Вътре има изобилие от печено, варено, задушено, овкусено, киснато, проснато, нарязано, а вие не сте кусвали храна три дни. Отвсякъде ви крещят, подават парче за проба, обещават ви съдействие и дори има щанд, който работи по европейска програма за стимулиране на храносмилателната ви система. Вие не можете да стоите на краката си. Прилошава ви. Лигите ви отдавна са изтекли, а стомашният ви сок се е качил в гърлото. Е, няма ли да посегнете? На каква цена? В свят на изкушения, където притежанието е придобило статут на ценност, не очаквайте аз да ви заговоря на ултрадълги вълни за морал, въздържание и смирение. Просто вземате, ядете и се наслаждавате. Пък вън – ако ще да ви спукат от бой. 

 

Но така стават нещата. Където и да се обърнете – банки. Всички предлагат едно – пари. Именно банките, като се замислите, рисуват мечтите за бизнес, бъдеще, дом, а някъде долу в края на обемния договор, с букви като въшки пише при какви условия ще се докоснете до тези блага. Да ви се иска да опитате от предлаганите изкушения, да сте стигнали дъното на своя глад за реализация, да ви размятат буквално пачки банкноти от екрана и вестниците – естествено, че ще приемете проклетите им условия.

 

Банката умело хвърля ежедневно своите въдици. Вярно, сега трябва да си прекалено изряден, за да ти дадат пари, защото самите банки, подобно на Бон Скот, се удавиха в собствената си бълвоч. И ако доскоро даваха с хъс, сега събират лихви с агресивен махмурлук. И, естествено, законът е на тяхна страна. Законът, като се замислите, в повечето случаи защитава парите и онова, което може да се купи с тях. Няма закон, който да защитава мечтите. Затова утре, когато и на друг му изгорят бушоните и си каже: „Що не взема да обера една банка?” – да знаете, че само Господ може да му е на помощ.