Няма по-тъжни социални гледки от амортизирана евтина проститутка и алкохолизиран клошар с два зъба, влачещ кашони. Сложете им портретите във всяка класна стая до тези на Ботев&Левски. Ако няма достатъчно място на стената, махнете героите, но аутсайдерите нека изпъкват. В mall епохата на комерса те са единственият респект, те са естественият ужас от човешкия провал. И едновременно са най-разбираемата реклама на смисъла от ученето, от кариерата и от плащането на пенсионни осигуровки. Нека децата ви гледат лицата им всеки ден, нека наизустят биографиите им, нека изучават венерическите им болести, нека се насират от житейски страх. Това е истинска образователна реформа, защото реформира образа на образованието. Прави го да изглежда смислено и гарантиращо съществуване извън околовръстното и далеч от казаните. Към страха добавете икономически санкции за родителите и моето поколение ще се успокои, че някой ден ще има кой да му плати пенсията.

Засега обаче сме притеснени от популацията на аутсайдери, чиито бъдещи творчески планове не включват създаване на брутен вътрешен продукт. На тях трябва да се предложат модели, от които да се страхуват, защото с модели за подражание не разполагаме. До такава степен не разполагаме, че в произволно южноамериканско или африканско гето има повече детски мечти на глава на населението. Там се мечтае за кариера в спорта, който е от малкото оцелели области, където талантът може да победи парите на майка и татко. От Пеле, през Кройф и Марадона, чак до Лео Меси – тяхната първа адресна регистрация е в беден квартал. Погледнете големите европейски първенства, особено френското и Висшата лига – в тях има повече посредствени африканци, отколкото балкански цигани. В тях всъщност няма нито един български циганин и никога не е имало. От което трябва да ви стане смазващо тъжно, защото от футбола няма по-равен старт в живота. Трябва да ви стане и тревожно, защото без мечти няма успех, както няма да има и пари за пенсии. Деца, които не умеят да мечтаят, трябва да могат да се страхуват. Като не искат да бъдат като Меси - дано поне се уплашат от разпрания задник на дълго употребявана проститутка. Дано се уплашат от цирозата на черния дроб, причинена от уиски за клошари.   

Нека се страхуват и родителите на бъдещите аутсайдери. Ако те не забелязват какви социални изроди размножават – аз като потенциален пенсионер съм притеснен, а като настоящ данъкоплатец ми струва скъпо. Без да броим безплатните учебници и закуски, годишната издръжка на един ученик е около 1200 лева. Когато той учи до началото на втория срок на шести клас – в него ще бъдат вложени близо 7 000 лева, срещу които на трудовия пазар няма да се появи работник с диплома дори за основно образование. Всяка година от българското училище отпадат между 15 000 и 20 000 деца, които са страшно много безполезно похарчени пари. Те са лоши инвестиции и държавата не търси компенсации за тях. Когато обаче студент тегли заем за следването си и не успее да вземе държавния изпит – банката не му опрощава дълга само защото не е взел диплома.

В ролята на банката трябва да влезе и държавата, която да потърси сметка за лошите си кредити. На когото му е омръзнало да ходи на училище още преди да е взел някаква диплома – нека върне парите и ще му дадем извинителна бележка да прави каквото поиска. Нека баща му събере тон и половина кашони по 5 стотинки за килограм и да покрие направените разходи. Ако трудно се намират толкова кашони – нека тогава той или калпазанинът му да работят безплатно за държавата, докато си изчистят задълженията. Изключения може да има само за тези, които са подписали договор с „Барселона”, в краен случай – с „Левски”. За всички останали по нов начин важат клишетата Образованието е инвестиция и Учи, за да не работиш. След като не става доброволно, след като Макаренко нарушава правата на човека, трябва да има икономически наказания за калпазаните и за родителите на калпазани. Защото иначе няма да има пенсии за отличниците.       

Каквато и реформа да бъде предложена за образованието – тя няма да успее, ако не предлага мотивация. И понеже изпитваме дефицит на положителни обществени примери – можем да предложим като мотивация единствено ужаса на провала. Една непълнолетна проститутка дори на селски разклон сега печели повече от научен работник. Но дайте да я снимаме остаряла и износена след 15 години, когато и пияна каруца няма да спре пред нея. Няма начин поне един клас да не се насере от житейски страх и да внимава малко повече в час. Няма да е фотогеничен портретът на разпран женски задник, но просто няма какво друго да снимаме. След като подлагаме на съмнение даже успеха на Бербатов – за провалите поне трябва да сме на едно мнение и да ги използваме с възпитателна цел. Иначе магистралите и кашоните няма да стигнат за следващите поколения неграмотни аутсайдери.