Този текст не трябваше да съществува. Вместо него бях приготвила цяла папка със снимки, кажи-речи всичките от типа "No comment". После нещо се разколебах: темата ми се видя отшумяла, един вид пито-платено.

Но тази пролет пак сложиха из варненските улици Онези палми. И се оказа, че те ме дразнят точно толкова, колкото и миналата година. В петък небрежно пуснах темата в офиса. "Грозни са", отсече колежка. "Направо ме плашат, все чакам стадо маймуни да изскочат от тях", пошегува се втора. Вечерта пробвах и с група приятели (нека ми простят експеримента). "Ужасни са", "Особено върху тези дървени скари", "Загрозяват". "Вместо да видиш зелените дървета, погледът ти все се спъва в тези пожълтяващи недоразумения", бяха коментарите, които щедро получих. Затова колкото и субективно да е мнението ми за тази ценна (в цифрово изражение) варненска придобивка, реших все пак да го оставя да тръгне нанякъде, пък да видим докъде ще стигне.

Бързам да уточня: не съм от хората, които оплюха зелената декорация на принципа "на гол тумбак чифте палми". Напротив, твърдо съм убедена, че всичко, което може да направи Варна по-красива, по-привлекателна и интересна като туристически център си заслужава парите и вместо в графа разкош, трябва винаги да е в тази с неотложните харчове. По същата причина пледирам и да не отхвърляме с присмех идеята за ски писта край града - пак казвам, в света на туристическите атракции няма табута, географски ограничения и място за нерешителни чиновници.

Не подхващам темата за палмите заради това, че стана модерно тия дни да питаме кой и за колко е купил автобуси, палми, асфалт, луга за варненските улици. Засягам темата, защото вехнещите Phoenix Canariensis в нелепи каци ме дразнят и не искам да ги виждам из града.

Когато през 2008-а първите палми се появиха по улиците на Варна, кметът Кирил Йорданов ни увери, че тяхната цел е да върнат на града атмосферата му на морски курорт от началото на 30-те години на миналия век. "Така Варна ще си върне един от традиционните елементи на градския облик отпреди десетилетия", каза той на специална пресконференция тогава.

Не знам през 30-те, но някъде в началото на 80-те във Варна все още имаше жалки остатъци от този "традиционен елемент на градския облик". Проскубани Phoenix Canariensis се появяваха тук и там в Морската през лятото и милиционерите дори арестуваха, ако някой буен комсомолец отчекнеше листо, за да впечатли девойките в компанията.

От тогава до наши дни обаче ландшафтната архитектура все пак се е поразвила и, убедена съм, е намерила по-добри решения за градско оформление.

Но нека не откриваме топлата вода и видим как го правят братята по съдба. Прокарвам мислена линия около 43-я паралел (географската ширина на Варна е 43°12' N) и установявам, че тук също са градове като Венеция, Генуа и Барселона. За да съм коректна, пропускам Венеция - приемам, че там няма много място за палми и това е единствената причина Венецианската община да не е наела стотици каци с такива. В Генуа и Барселона обаче има палми. Но там те растат естествено (Средиземно море си е Средиземно море, какво да се прави) и са засети в земята, а не вехнат в дървени саксии, разнасяни есен и пролет към неведоми складове.

Хайде сега да видим как оцеляват градовете, на които Бог не е дал шанса да се радват на палми целогодишно. Освен, че имат добре поддържани паркове, известните със зеленината си градове като Лондон, Париж, Брюксел, залагат и на саксии. В тях обаче те отглеждат цветя. Хиляди цветни лехи по уличните стълбове, по тротоарите, по обществените сгради, в кашпи от всякакъв размер и материал.

Дали е по-скъпо? Едва ли. А дали е по-красиво? Бих казала, че е несравнимо.

Да не говорим за конкурсите, с които гражданите се надпреварват за титлата най-добре озеленена фасада срещу немалка награда, за която общинската хазна не се е бръкнала дори и за пени. Но я е осигурила, разбира се, от разсадниците, от които гражданите ще пазаруват, за да се включат в цветната надпревара.

Добавям още малко цифри и възторжени междуметия и ви оставям насаме с флоралното пътешествие, което събирам вече близо 3 години, провокирана от кметските палми във Варна: Всяка година от 1971-а година насам централният площад Grand Place в столицата на Европа Брюксел се застила с килим от бегонии. Цветното чудо с размери 77 на 24 метра е основната забележителност на града в тези дни. Повече от 700 000 екземпляра от красивото растение в различни цветове пресъздават невероятната картина на стар френски мотив от ХVIII век.

Още 10 подобни, но по-малки килима покриват подовете на централните зали в двореца на централния площад в Брюксел. Та какво казахме за разточителството, когато става дума за туризъм и атракции? Но трябва да е красиво, а не тъжно, нали?

{vsig}VARNA/London-Palmi{/vsig}