Избрани Новини
Изберете българското
ДАНИЕЛА ГОРЧЕВА, svobodata.com
Още не бях приключила работата си по интервюто с арх. Павлова за фалшивите плакати във Варна (виж в Свободата, рубрика "Позиция"), когато мой читател ми изпрати аудио запис на едно предаване на Маргарита Михнева по Канал 3.
В него патриотично се застъпва тезата, че от българската групировка ТИМ по-добро няма. Или поне не ни чака.
Ще цитирам откъс от това предаване.
На фона на прекрасната песен на Тони Димитрова „Ах, морето” ( г-жа Михнева със сигурност е уредила авторските права, разбира се) се чува драматичният глас на водещата, примесен с тежки въздишки:
„Така изглежда първа линия във Варна. Опасно е. И за рибари, и за живущи там. Да не говорим за летовници или чужденци... Те само могат да присъстват на атрактивни снимки...”
След това се чува въпрос, зададен от г-жа Михнева. Въпросът очевидно е отправен към архитект Калина Павлова-Митева:
- Какво оспорвате вие?
- Цялата процедура – опитва се да отговори арх. Митева - кандидатстването за закупуване, документите, които са основания за закупуването... като най-важното е статутът на земята...”
Но разбира се, кой го интересува какво оспорват разни граждански сдружения и партия Зелените (която даже си няма обръчи от фирми), затова микрофонът безцеремонно е отнет, за да не се губи излишно време и водещата направо скача в същината на проблема.
Цитирам буквално и без никакви съкращения:
„Юрген Рот бе на посещение в България, за да представи книгата си „Новите български демони”. Дори Юрген Рот симпатично ми написа послание на книгата си... Камерата ще покаже...: „На Маргарита – много радост и по-малко страх...”
Аз, обаче, Юрген, се учудвам защо Вие защитавате холандския гражданин Рене Бюстен?”
(Ето как зрителите направо остават без дъх, хвърлени без предупреждение в най-дълбокото.
А иначе кой е този „холандски гражданин”, откъде се взе, какво общо има, дали се казва Бюстен или не, защо го „защитава” Юрген Рот, защитава ли го изобщо и какво, ако го защитава - всичко това са подробности и не е важно.
Важен е съспенсът, а Маргарита Михнева го умее и още как! Но нека да чуем как продължава госпожа Михнева.
„След като той написа и публикува тази книга, Юрген Рот написа и специално писмо до министър – председателя на България г-н Бойко Борисов. Писмо, в което той открито нападаше групировката ТИМ. Писмо, в което той открито защитаваше позициите на архитект Калина Митева и нещо повече! – едно писмо, в което той открито защитаваше и подкрепяше позициите на един холандски гражданин!...”
На това място зазвучава отново песента „Ах, морето” /„Ах, морето... ах, морето... в мен остава. То навярно е, което ме спасява...”)
Гласът на водещата се завръща, извисявайки се над заглъхващите звуци на песента:
„Най-парадоксалното, което обаче е факт, е, че г-н Бюстен е взел - поне така пише в неговия сайт! - над 400 хиляди евро за този проект !!! Тези пари са платени от Университета в Утрехт!”
„Аз смятам, - задъхва се водещата в справедлив гняв - че това са твърде много пари, г-н Бюстен, за да може за тези 400 хиляди евро вие да не се появявате в България!!! Вас никой не ви познава!!! В холандското посолство вдигат рамене и казват да се свържа лично с вас! Вашите поклонници и последователи на архитект Калина Митева казват, че никога не са ви виждали!
Г-н Бюстен, аз не знам къде точно се помещавате вие, когато дойдете в България и с кого разговаряте, но смятам, че след като един човек си позволява да даде информация на Юрген Рот, да напишете официално писмо до г-н Бойко Борисов, в което да използвате лъжливи факти и показания срещу фирмата ТИМ, е редно поне да покажете лицето си!”
И така нататък...
Във всеки случай, докато слушах предаването, ме обзе съмнение дали водещата не се подиграва с тези, които уж подкрепя? Такава пламенна защита дръпна на ТИМ, така похвали „Холдинг Варна” за скромните им офиси, пред които даже нямало лимузини и джипове, така патетично се провикваше: ама защо да се губи обществена енергия по съдилища, вместо да работим, да строим живота нов (начело с благотворителите от ТИМ, естествено), че признавам – обзе ме съмнение дали пък в нашенските условия, единственият начин да се кажат някои истини, не е журналистките да се правят на невинни блондинки.
Всъщност, предаването е излъчено на 1 април. Така че всичко е възможно.
Все пак, тъй като патетичните въпроси на г-жа Михнева останаха без отговор, реших да потърся г-н Рене Бустен. Отне ми не повече от 10 минути да се свържа с него. Оказа се, че в момента дори не беше в Холандия, а в България. Разстоянието не се оказа пречка и г-н Бустен бе така любезен да отговори на въпросите ми.
Рене Бустен: Един град не продава своите активи
Интервю на Даниела Горчева
Г-н Бустен, какво представлява „Моят бряг”?
Проектът „МОЯТ БРЯГ” бе основан на препоръката на Европейската комисия и Европейския парламент (COM/00/545, приета през май 2002 г.) да се намери най-добрият начин за защита на крайбрежните зони в Европа.
Според тази препоръка, поради сложното преплитане на много и често противоположни интереси, е задължително да се установи тясно сътрудничество между всички страни: властите (местни и централни), частния сектор и неправителствените организации. Участието на всички заинтересовани страни в изграждането на стратегия за развитието на крайбрежните зони ще гарантира и възможно най-добрите решения.
Тоест, най-добрият модел за крайбрежните зони ще се породи от търсене на допирни точки между разнопосочните интереси на властите, обществото и предприемачите?
Да, точно така. Проектът бе разработен по идея на българското министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ). Бяха проведени срещи между МРРБ и холандското министерство на жилищното строителство, пространственото планиране и околната среда (VROM), бяха проведени и два семинара в България за обмен на знания и опит. От българска страна участваха още и министерствата на транспорта, околната среда и водите и Държавната агенция по туризъм. По време на проекта, целият фокус бе върху развитието на модела на вземане на решения – с участието на всички заинтересовани страни. Тоест, да се организира дейността така, че всички засегнати страни да говорят помежду си как виждат бъдещето на крайбрежната зона. За целта използвахме метода Пегас - един модел, разработен в ЕС и финансиран от Eurocities. Но този подход не проработи добре в България.
Защо не проработи?
Не проработи поради липса на доверие между засегнатите страни и правителството, както и между самите заинтересовани страни (дори и в рамките на един и същ сектор). Тази липса на доверие пречеше на усилията. Университетът в Утрехт направи подробен анализ на причините защо методиката, която използвахме не успя в българската ситуация. Този анализ ще бъде публикуван скоро в едно научно списание.
Как бе осъществено финансирането на „Моят бряг”?
Проектът бе финансиран от холандското министерство на пространственото планиране и околната среда (VROM) и обявен на търг чрез EVD - Агенция за международен бизнес и сътрудничество на холандското министерство на икономиката. Търгът бе спечелен от нашия консорциум: Taofes, провинция Южна Холандия, Университета в Утрехт и ECEAT (всички от Холандия) и фирма „Поввик” (пречистване на отпадъчните води, водоснабдяване и канализация) от България.
Какви бяха резултатите?
Резултатите не бяха това, на което първоначално се надявахме. Организирахме и проведохме семинари, работни срещи и кръгли маси по цялото Черноморие. На места успяха да се разработят добри идеи за икономическото развитие на района и същевременно за опазването на околната среда. Това се случи в три района: за област Добрич, за националния парк Странджа и крайбрежните градчета и за град Бургас.
В други райони по крайбрежието не намерихме достатъчно подкрепа от страна на местните власти, а в град Варна спряхме по средата, най-вече защото общината не успя или не пожела да обсъди идеите на заинтересованите страни, представени във визията.
Значи „Моят бряг” е насочен към това как да се гарантира участието на всички – на властите, на бизнеса, на екозащитниците и пр., когато се вземат решения за крайбрежието?
Да. Ние дори разработихме предложение за правна рамка, която да гарантира участие на всички страни при вземане на решения. То бе изготвено по модел, основан на препоръката на ЕС и съвместно с три министерства и Държавната агенция, но за съжаление това предложение не стигна по-далеч от бюрата на чиновниците в министерствата.
Защо?
Останах с впечатлението, че тогавашното правителство или поне отговорните тогава (заместник)-министри, с изключение на заместник-министъра на транспорта, нямаха желание и не проявяваха интерес да обсъждат идеи за прилагане на основните демократични правила – за повече съгласуваност, участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения.
В някои български медии неколкократно бяхте обвинен, както и архитект Калина Павлова, че зад гражданските протести всъщност стоели интересите ви да се осъществи „вашият” проект „Моят бряг” вместо „Алея първа” на българската фирма „Холдинг Варна”.
Както вече обясних, проектът „Моят бряг” не се намесва в градоустройствените планове, а се отнася до това да бъде гарантирана прозрачността и участието на всички при вземането на решения за крайбрежната ивица. Тоест няма как да бъде конкурентен проект на ‘Алея първа”.
Архитект Павлова съвместно с други архитекти изготви визия за една малка част от Морската градина в съответствие с методите, използвани в „Моят бряг”. Група студенти по архитектура от Университета по архитектура, строителство и геодезия в София направиха нещо подобно за Созопол. Включихме техните разработки като добър пример в окончателните доклади. Но „Моят бряг”, пояснявам отново, не се намесва в решенията как да бъде оформена крайбрежната ивица.
А вие лично какво мислите за идеята да се продаде част от Морската градина на частни предприемачи ?
Моето лично мнение е, че продажбата на "Алея първа" на частни фирми, без значение какви са техните планове, не е добра идея. Един град не продава своите основни активи, не продава символите си.
Може ли да си представите, че Лондон ще продаде Тауър Бридж, Амстердам - своите канали, че Барселона ще продаде прочутия си булевард Рамблас, а София – своите „жълти павета”? Привличането на частни инвестиции и капитал, ако общината не разполага с достатъчно пари е ОК, но това може да се направи перфектно и чрез концесии или чрез публично-частни партньорства.
Що се отнася до борбата на неправителствените организации във Варна за повече прозрачност и за участие на обществеността в изготвянето на градоустройствения план на града, в това число и бъдещото развитие на Морската градина, тези граждански усилия имат не само моите симпатии, но са подкрепени и от българското и европейското законодателство. Правото на участие на обществеността във вземането на решение, правото на протест и оспорването на решенията на властите в съда е един от крайъгълните камъни на това законодателство.
В своето предаване по Канал 3 журналистката Маргарита Михнева на всеослушание се оплаква, че не знае къде точно се помещавате, когато дойдете в България, нито с кого разговаряте, че било редно „поне да покажете лицето си”. Тя потърси ли Ви? Трудно ли е да Ви открие човек?
Аз бях много изненадан. Мислех, че Канал 3 е повече или по-малко сериозна телевизия. В тази програма обаче толкова прекалиха, че имах съмнения дали това е журналистическа дейност или опит да се прави комедия? Във всеки случай, как така не мога бъда намерен? Наскоро участвах в едно друго предаване на Канал 3. Може би някой трябва да си купи "Интернет за начинаещи"? На нашата интернет страница има и имейл адрес и телефонните номера на Taofes. Ако името ми бъде изписано в програмата Google, вкл. на кирилица и то по погрешния начин, по който бе цитирано в предаването, пак можете да намерите всичките ми координати.
