Поне един смел гей от властта, който не се страхува да разкаже приключенията на сфинктера си в свободното му време. Нека се разкрие и да уточним график – кога ще му е удобно да направим интервю. А след това върху реален coming out* ще изследваме хомофобските настроения на аудиторията. Поради липса на достатъчно легитимни гейове засега само предполагаме нагласите й. Тя може и да не намира хомосексуализма за извратения, но всеки публичен разговор за него се превръща в извращение. Например вътрешният министър казва, че правосъдие раздават хора, зависими от сексуалната си ориентация. Без да уточнява предпочитанията им – дали спят с кокошки, дали се задоволяват с овце, дали носят кожени прашки, докато проститутка ги бие с камшик, или заедно с Кузов обикалят подлезите на педофилията. Министърът има предвид, че магистратите са сексуално малтретирани заради тайните си, но синдикатите на човешките права тълкуват думите му като атака срещу левия бряг. Без да могат да обяснят защо, след като в секса между двама мъже няма нищо срамно, и двамата се срамуват да разкажат хомотехнологията на оргазма.   

Сексът и работата не трябва да се смесват, но въобще не е сигурно, че правилото се спазва. Натрупали сме неприлично много съмнения, че личният живот е определящ за професионалното поведение. Затова няма нищо неблагоприлично, ако дръпнем щорите на спалнята, в която властта изразходва нагона си. Няма нищо общо с нездравото любопитство, с таблоизацията на еякулацията, нито с ицопетроффщината. Има единствено обществен интерес. За да заработят прозрачно властите – крайно препоръчително е да станат прозрачни и чаршафите им. А не под тях да се съвокупляват слухове, да се оплождат клюки и да се израждат компромати.     

Има теория, че хомосексуалистите се раждат такива. Липсват обаче доказателства, че някой се е родил корумпиран. Въпреки това тайни снимки от приемането на твърд предмет в задника и от приемането на подкуп под масата са еднакво ефективни механизми за манипулиране на хора с власт. Което не би трябвало да е така, защото генетиката може да бъде оправдана, докато моралът няма извинения за парите във вътрешния джоб. Затова, ако въобще съществува някаква обществена фобия – тя е към задниците, които се продават. А не към задниците, които преживяват удоволствията от секса по свой начин.     

За фалшивия сексуален морал на властта голяма вина имат медиите. Всяка година те отбелязват рекорд по дълголетие без снимка от неудобния живот на важен гей. За последните 20 години към двама премиери имаше открити подмятания за разширени сфинктери, но нито един редактор не прати след тях папараци. Вместо те да отразяват задния двор на голямата политика – репортерите отразяваха какво е казал Бойко Борисов за Станишев или Волен Сидеров за Филип Димитров и Яне Янев.   

Един милион долара е официалният хонорар на порно христоматията „Hustler” за лични впечатления от либидото на известен политик. Ако сексът е хомо, със стария мръсник Лари Флинт може да се договорите и за повече. Престрашете се да преспите с Кондолиза Райс и ще станете милионер. Взривете тишината в спалнята на Татяна Дончева и ще се превърнете в безплатна подигравка. Проникнете в сфинктера на us сенатор и няма да се срещнете в един и същ магазин с работническата класа. Вкарайте нов мъжки ред в задника на bg политик, който също се бори за ред, законност и справедливост – и зад гърба си на опашката пред касата ще чувате само „Ей, педераст”. Защото ще продължите да пазарувате от същия магазин с промоциите, в който по някакво балканско антимаркетингово правило сексът не продава, а подиграва. Без значение с кого го правиш, правиш ли го често, или се казваш Татяна Дончева.

Хомосексуализмът не трябва да е мръсна тайна, но самите хомосексуалисти я превърнаха в такава. И най-малкото, което заслужава лицемерната им дискретност, е сериозна дискриминация на работното място. Защото поддържането на фалшив хетеро имидж от гей във властта неизбежно смесва секса с работата.

coming out – разкриване на сексуалната идентичност