Избрани Новини
За доброто на града
50 % от варненци нямат представа, че на местните избори освен за кмет гласуваме и за общински съветници.
Другите 50 на сто, които са наясно, че се пуска и бюлетина за партии, обаче нямат представа какво точно работят общинските съветници. Според болшинството от тях това са хора, които съветват нещо кмета. Това показаха резултатите от едно социологическо проучване, направено преди последните местните избори във Варна. Според социолозите, непопулярността на общинския съвет се дължи на липсата на изявени обществени фигури в него. И на... името – общински съвет. То навявало асоциации с нещо старо, останало от тоталитарния режим.
Всъщност общинският съвет е градският парламент. Тоест нещо като местна законодателна институция. Съветът гласува градските закони, които се наричат наредби, приема общинския бюджет и взима решения от най-различно естество. Те се изпълняват от кмета и неговата администрация, които по аналогия с националната власт се явяват нещо като градски премиер и правителство. Разликата е, че кметът се избира мажоритарно, а министър-председателят – от Народното събрание. Но пък кметът освен премиер е и президент на Варна, или иначе казано - градската власт в България е по-близка до президентската република отколкото до парламентарната, каквато е България.
Ако днес бъде направо същото социологическо проучване със сигурност резултатите ще са съвсем други и то в полза на общинския съвет. В смисъл, че вече ще е много по-популярен, а вероятно и доста повече хора ще знаят какво работи той, в най-общи рамки.
Причината за скока в популярността на съвета обаче едва ли ще се дължи на някаква перфектна работа от страна на 51-те съветници, които битуват в него. Причината е шумният и показен арест на вече бившия председател Борислав Гуцанов, който беше задържан на 31 март при операция „Медузите“. Както се казва – няма лоша реклама! Хората под Прдседателя обаче продължават да са в почти пълна мъгла. Тоест, имената на останалите 50 общински съветници са анонимни за болшинството от варненци, които не се интересуват от местната власт и политика и животът и бизнесът им не зависят пряко от нея. От групата на анонимниците можем за изключим арестувания и в последствие осъден Веселин Данов и подсъдимия Иван Славков, който е в ареста от доста време. Имената на Неделчо Михайлов, Веселин Марешки и донякъде на Красимир Узунов и Пламен Андреев пък повече се свързват с бизнеса и професиите им отколкото с факта, че са общински съветници. Ако на варненци им е познато и името на Цанко Цветанов, то това е така не защото той е съветник, а защото синът му Георги Цветанов беше осъден за зверското убийство на студентката Радостина, което разтърси Варна в началото на март миналата година.
Защо обаче се занимаваме с популярността и анонимността на общинските съветници? Като такива те би трябвало да са на светло, най-малкото обществената и политическата част от живота им. Популярността е и отговорност, докато анонимността е много удобна. Да вземем общинските съветници от „Атака“. Дори няма да им споменавам имената. От края на 2007 г. до март 2010 г. те гласуваха с БСП и ДПС. Защо - така и не стана ясно. Дежурният отговор е - „За доброто на града и на варненци“. Кой с кого е гласувал пък зависи и от гледната точка. ДПС казваха, че „Атака“ гласува с тях, а хората на Волен Сидеров пък твърдяха, че всъщност било обратното. И двете страни бяха категорични, че го правят за доброто на града. Тогавашната опозиция от ГЕРБ пък опонираше, че ставало въпрос за икономическа зависимост. Както и да е! Факт е обаче, че гласовете на ДПС и „Атака“ бяха в основата на мнозинството, което Гуцанов беше събрал около БСП. Сега ГЕРБ направи ново мнозинство. ДПС и „Атака“ отново са там и отново гласуваха заедно. Пак за доброто на града. Много любопитна позицията представиха атакистите, когато стана ясно, че гербаджиите взимат властта. Хората на Сидеров бяха едни от първите, които подкрепиха инициативата за свикване на извънредна сесия с цел свалянето на арестувания Гуцанов от председателския пост, когото доскоро признаваха за Обединител в местния парламент. Мотивите им да подкрепят ГЕРБ, освен че го правят и на национално ниво, съдържаха нещо от сорта, че е крайно време да бъде спряно ограбването на Варна. Отговорът на въпроса, защо са гласували с БСП и ДПС до сега, пък беше още по-интересен. Познахте, да – за доброто на града. Тоест „Атака“ поставиха знак за равенство между доброто на града и ограбването. Кратко, точно и ясно, нали?
Точно това е първият и най-важен проблем пред ГЕРБ. Ще имат ли смелост и кураж кратко, точно и ясно да посочат кое е това нещо, което е държало в едно мнозинство във Варна яростни политически опоненти като „Атака“ и ДПС, а и другите, които подсигуряваха необходимия брой гласове. Тоест ще разсекат ли знака за равенство или просто ще ползват същата формулата, в която вместо БСП вече ще пише ГЕРБ.
Сигурен съм, че няма да посочат какво точно е споявало старото мнозинство. Пък и новоизбраният председател на съвета - Николай Апостолов от ГЕРБ, вече каза че отговорът на този въпрос трябва да се търси от Гуцанов. А какво би казал той е ясно отдавна – За доброто на града!
Въпреки заявките за честност, откритост и прозрачност, с които да бъде спечелено доверието на варненци към общинския съвет, ГЕРБ ще прескочат момента с ваденето на кирливите ризи на хората от старото мнозинство. За разлика от Бойко Борисов, който с удоволствие рови из мръсното пране на тройната коалиция. Така е защото във Варна ГЕРБ направи мнозинство, тоест влезе в коалиция, с абсолютно същите хора, които допреди месец бяха в коалиция с БСП. За да съм коректен ще извадя от това число ДСБ. Така нещата във варненския общински съвет просто си плачат за онова клише за новия бардак със старите курви.
Да видим хората, които изоставиха БСП и подсигуриха мнозинство на ГЕРБ. За самите гербаджии няма какво толкова да се отбележи, освен любопитния факт, че в редиците им се намърда Димо Стоев. Бивш финансист №1 на община Варна през първите два мандата на Кирил Йорданов. Преди Стоев беше член на гравитиращата около БСП партия Обединен блок на труда. Към групата на ГЕРБ овреме се ориентираха и едрите бизнесмени и предприемачи Красимир Узунов и Пламен Андреев. От бизнесменската квота в партията на Б.Б. е и Николай Пашов - шеф на фирмата „Хидрострой“, която е абонирана за кърпенето на дупки по улиците с пари от общинския бюджет. Овладяването на общинския съвет нямаше как да мине без Неделчо Михайлов и хората му от партия „Нашият град“.
ГЕРБ и техният нов председател получиха и подкрепата на съветниците от групата на фармацевтичният бос Веселин Марешки. Собственикът на 100-те аптеки обаче беше единственият, който настоя общинските съветници да посочат какви са мотивите им да гласуват за промяната. Дори към „какви“ добави и думата „колко“. Отговор обаче не получи. Иначе той зави, че гласува защото подкрепя реализацията на големите проекти за Варна. В началото на мандата и Марешки беше част от мнозинството около БСП, но по-късно размисли и заяви, че минава в опозиция.
Идва ред на двамата общински съветници от партия „Отечество“, които също бяха част от старото мнозинство – Радослав Коев и Красимир Маринов. Политическите им кариери тръгнаха в края на миналия век. Първо в създаденото от бившия царски депутат Борислав Ралчев движение „Граждани за Варна“, а после и в НДСВ. Коев също беше жълт депутат, но след това се присъедини към отцепниците от „Новото време“ на Емил Кошлуков. Маринов също скъса дослука с Ралчев отдавна. Коев е известен и с това, че кумува на сватбата на кмета Кирил Йорданов с втората му съпруга – манекенката Бояна. Дълго време беше спряган за изключително близък до кмета, но напоследък категорично отрича да е такъв. Тук ще споменем и Снежана Донева, която също влезе в политиката благодарение на Борислав Ралчев. За разлика от предните двама тя му е вярна и до днес. Към групата на прехвърлилите се от старото мнозинство в новото спада и Ради Радев. Той е бивш седесар, но вече два мандата влиза в общинския съвет чрез тотално неизвестната партия „Свободен избор“. На последния местен вот го стори в екип със Снежана Донева. Тоест с неофициалната подкрепа на Ралчев.
Като прибавим и ДПС и най-вече техният лидер Янко Станев, който от бивш топ седесар се превърна в депесар, общо взето това са хората, които до преди арестуването на Гуцанов гласуваха с БСП, а след това подкрепиха ГЕРБ. Според думите им и преди са го правили за доброто на града и сега пак го правят за доброто на града. Дали е така – преценете сами. ГЕРБ и новото мнозинство около тях тепърва ще твърдят, че работят за доброто на града. Може пък покрай това да стане ясно и какво се е случвало преди, когато вместо гербаджиите мнозинството държеше БСП. Все пак другите са си същите.