Ясно е, че преди да бъде разплетен, възелът трябва напълно да се заплете. Иначе никой не му обръща достатъчно внимание и всички карат по инерция, независимо колко усилия им коства преодоляването на затрудненията. Не подлежи на съмнение, че в момента сме именно на тази част от правата. Разсичане на възела с един замах не е възможно. Диктатура точно в този вариант и с такъв мащаб през 21 век в Европа е трудно изпълнима. Може, но в по-мека форма и ръкавицата ако не е кадифяна, поне да е от прилична материя. А все по-често чувам хора със стегнати куфари да търсят надежда и спокойствие някъде другаде, далеч от тази държава.

Не че останахме много... Който имаше сили и кураж отдавна се изнесе. Изнесоха се и онези, които бяха притиснати от обстоятелствата. Сега мнозина разправят, че тук сме останали само боклуците. Лично аз не се смятам за такъв. Познавам и изключително ценни и достойни хора, които предпочетоха да останат. Не, защото още е имало нещо за крадене от държавата и не защото са страхливци, или пък обратно – Павлик Морозовци. Не. Просто понякога и добрите предпочитат да останат. Въпреки че къщата е затънала в прах и мръсотия и въпреки че от натрупаните през годините боклуци трудно се диша.

За пролетно почистване говорим отдавна. Да речем, че напоследък наблюдаваме и някакви действия. За съжаление, в непроветрения и мухлясал коптор, който си оформихме, категорични резултати скоро не можем да очакваме. Кога по европейски ще лъснат прозорците? Кога ще лакираме вратите и ще прекопаем градинката, няма яснота... Да не кажа, че и надеждата не е тъй стабилна.

Навремето, в зората на селския панаир, любезно и не много обективно наричан от мнозина демокрация, си причиних горчивия опит да подготвя документи и да кандидатствам за честота за частна радиостанция. След дълго, тягостно и скъпо ходене по мъките, тогавашният орган не даде съгласието си заради липса на уникалност, в което, впрочем, не би имало нищо лошо, ако беше обективно и при нормални обстоятелства. Лошото беше, че година по-късно член на съответния вече разтурен орган спечели конкурс, използвайки именно тези абсолютно неуникални предложения, без дори да си направи труда да промени някой-друг часови пояс, или поне изречение. Другото лошо беше, че уважавани колеги, успели да влязат в пътя на частния бизнес, преживели и преодоляли всичко това, добронамерено ме посъветваха да не се съобразявам с липсата на лиценз, а просто да започна излъчване. Година-две ще бъде пиратско, после ще го узаконят.

И двете новини ме шокираха. Тогава мислех, че естественият път на нещата е следният: четеш обявата за конкурс, преглеждаш закона, и след като имаш образованието, опита и възможностите, подготвяш документи, подаваш ги и чакаш. Ако всичко е в реда на нещата и ако предложението ти съдържа нещо ценно, рано или късно печелиш. Ако не си за там, просто си прибираш папката и потегляш в друга посока. Както си му е редът във всяко нормално общество. Оказах се много наивна и абсолютно неправа.

Сигурна съм, че всеки един от Вас има преживяна подобна история през всичките изминали години на селския панаир, или както му казваха там: демократичен преход или нещо подобно. Така с течение на времето и най-закостенелите и идеалистично настроени мозъци разбраха, че „ тук и сега законът е врата в полето”. При това затворена врата. За какво ти е да си разбиваш главата, опитвайки се да минеш през вратата, след като за минути можеш да прегазиш някъде наоколо сред полето. Че и следи няма да останат, нали?

Ето това много трудно се променя. Трябват време, подходящи условия, желание от страна на всички и политически гений. Може да трябва и друго. В момента не се сещам. Списъкът е отворен. Всеки си го допълва.

Само не разбирам как да стане, при положение, че всеки ден избраните от нас ни заплашват, че така не може и накрая ще вземат да спретнат нови избори, че да си премерят могъществото. После се заплашват един друг, че ако не утре, може вдругиден да оформят въпросното изборче и излишният да си ходи по пътя.

В тези мили фамилни вече отегчителни политически пререкания, не Ви ли остава горчивото усещане, че избирателят няма абсолютно никакво значение? Може да се каже дори, че той не съществува. Или, ако го има, той е някаква пихтиеста безправна маса, която Големите Политически Фигури крият в килера за всеки случай. Предполага се, че вратите на въпросното задно помещение ще бъдат отворени в случай на нужда, т. е. избори: редовни, извънредни, каквито дадат... по желание и каприз на личностите. Ние – пихтията нямаме значение, нямаме права, нямаме смисъл и нямаме глас, освен, когато сме необходими по гореспоменаните причини.

Е, тогава как да стане почистването? Не върви всички да стегнем куфарите, защото тук сме Никой и да се връщаме само в моментите на гласоподаване. Ако беше бунгало, да го освободим. Но все пак... държава е. Не са частни парцели на няколко души. Освен това, европейска държава. Вече говорим за права, демокрация, уважение към личността. Не само към една. Към всяка.

Благодаря Ви, че ми обърнахте внимание! Това ми дава основание да мисля, че все пак не сме пихтия. Не сме Никой. И няма още дълго да ни заключват в килера. И по всяка вероятност някой ден ... някак... ще успеем да почистим държавата, да й лъснем прозорците, да прекопаем градинката... И, ако все още има за кога и как, да започнем отначало.