Я сложете ръка на сърцето и честно си кажете - днес не можете ли пеша да стигнете до работа?

Умерено топло е, не вали и не препича. Скорошното пълнолуние още ви държи влага и сте се събудили още преди алармата на мобилния телефон. От половин час се мотаете почти готов из къщи и слушате щуротии по сутрешните блокове. След малко ще се метнете на колата и ще късате нерви с дупки, отвеяни пешеходци и сънливи колеги зад волана.

Вместо това тръгнете 20 минути по-рано, гордо заобиколете колата (още един плюс - няма да й търсите довечера като се прибирате пак място за паркиране) и ускорете крачка. Не ви пука за дупките, не ви интересуват ремонтите, нито пък кое платно на пътя за Златните е заторено, а магистралата, ако искат, цялата да я отклонят, не само лентите за София между Девня и Ветрино. До светофара на улица "Колони" до Морската трети ден нещо копаят и колоните са грандиозни - това не е ваш проблем днес. А колкото до сагата с улица "Девня".... да му мислят тези на 4 колела.

Вместо това вашите вълнения тази сутрин са свързани с факта колко много люляк е нацъфтял тази пролет из Варна (сериозно ли пред сивия съседен блок расте такъв огромен и кичест люляков храст, сефте го забелязвам!). После 100% ще видите и цяла улица с нацъфтели японски вишни, ще минете покрай цяла стена с плакати и ще набележите чудничка семейна програма за дългия уикенд. В офиса ще пристигнете бодър, пълен с идеи и хич няма да усетите работния ден поне до обед, обещавам ви! А утре: следват първи уроци за бърз маршрут с колело... Добре де, няма да ви пришпорваме, първо опитайте с 1 път пеша седмично.