Изнесоха агнетата. На Гергьовден може само да сънуваме препечена коричка, а чеверме ще видим на някоя архивна снимка от по-добрите агнешки времена. И никой нищо не казва. Трае си. Което отприщва вълна от свободни съчинения и асоциации. Като например връзката между емиграцията на българите и износа на родно агнешко.

Механизмите на стригане и доене в западните страни и в частност във вездесъщия Европейски съюз са толкова добре развити, че дори да нямаш мляко и вълна, пак те доят и стрижат. Искам да кажа, че, ако си емигрант, изобщо не може да става въпрос за скатаване и ослушване – изпиват ти соса и от работа не само вълната, но и кожата могат да ти свалят. Това го знае всеки кандидат пътник. Но попитайте го дали е доволен. Ще ви каже, че поне знае за какво се работи. Наум не му идва да плюе държава, правителство, манталитет. Трае си в социалната кошара и чака да го повикат на поляната за паша. През това време Запада продължава на негов гръб да се фука, че е най-развитото нещо на този свят и, който пристигне със зелена, оранжева или жълта карта, ще се чувства защитен и издоен.

Та мисълта ми е, че е крайно време и Гергьовденските агънца да поемат пътя на гурбетчилъка. Повечето сигурно знаят, чрез кодови послания в ДНК-то си, че ги чака нож и по рецепта минават за курбан. Мълчат – също като емигранти, които с наведена глава сменят кръвната си група. Е, има мъничка разлика между агнето и емигранта – едното като погледне родните пасища обелва едно бее, а другият, от компресирана и неизхвърлена навреме злоба, псува БГ-то и пее назубрени арии за нашата немощ да се справим с корупцията и нищетата. Така или иначе и двете единици са отишли курбан.

Но основният въпрос е какво да правим с дефицитното агнешко. На хората им се яде. Храносмилателната им система обмисля да се оплаче на синдикатите, където са събрани елитни стомашни сокове. Спасението е във вноса. Вярно, малко сме притеснени, че могат да ни пробутат дърто шиле или замразено агне от времето на хипарлъка. Което веднага ме навежда на мисълта, че замразеното чуждо агнешко прилича на всички идеи, които вземаме от Запада и се мъчим да прилагаме тук. Да не изреждам, но в общи линии става дума за Образователна система, съдилища, полиция и какво ли още не. И обикновено, някой като направи нещо по Западен модел, казва: „На Запад така и така.” И ние започваме да дъвчем този модел като райграс, на който е тренирал Д. Бекъм, примерно. Сякаш всичко, което е снесъл Запада, е добро и може да се дава за пример. Но те не веднъж ни пращаха половинвековно телешко, луди крави, екзотични грипове. А да не говорим за качеството на стоката, която специално се произвежда за БГ, т.е. второ качество. И друго – само се замислете къде стои кошчето на екрана на компютъра ви: Долу в ъгъла, нали. Като България на картата на Европа. Те затова ни приеха в този ЕС, че да си имат кошче или каубойски плювалник. Скъсват ни от критики, дават ни съвети, извиват ни ръцете, а ние блеем като виновни овце и се мъчим да даваме невъзможни обещания, докато караме шеста употреба коли, ядем холандско сухо мляко и пием ракия с нитратни бомби от някоя лаборатория, пръкнала се по линия на прословутите Европейски програми. Някъде на заден план остават качествата ни на креативна нация, вирееща в прекрасен пейзаж, съчетаващ в себе си тучни поляни, естествени ливади и фолклорен колорит.

Но да не се чудим. Няма как да бъде по друг начин. Дори да си представим, че сме вълци или да бленуваме за лъвски одежди, то ще е за малко. През по-голямата си част от времето сме агнета. Разбираме го най-добре, когато емигрираме. Защото тогава започва истинското доене и стригане. Естествено започваме да се хвалим, че даваме много, че сме работливи, че все ни хвалят, а тук не ни оценят. И като се върнем в България започваме да смятаме, че никой не мисли за нашата прехрана, не ни извежда на паша. Ето затова, като вземат да ни стрижат и доят с данъци и такси, се гневим и сърдим. И това ако не е типично по агнешки! Не се заяждам, просто сме свикнали някой да е над нас и да ни казва кое как трябва да бъде. Едно време беше Съветският, сега е Европейският съюз. Някъде тук му е мястото да кажа, че до някаква степен оправдавам емигрантите – не онези, които гледат да си продадат по-скъпо вълната и да работят за по-голям процент масленост в отношенията си шефовете. Оправдавам хората, които не искат да живеят като агнета, а се спускат като хрътки да преследват кариера и отиват в свят, където правилата се пишат от господари, а не от лицемерни хиени.

Но да не се отклоняваме от агнешкото. Ако се обърнем към някой рейтингов психолог с въпроса: Защо обичаме толкова много агнешко? Той ще ви отговори с онзи типичен интелектуален апломб а-ла: „Пак ли трябва да ви откривам топлата вода” и ще вметне, че ядейки агнешко, ние си представяме, че консумираме собственото си его и така се лишаваме от всякакви проблеми и ядове. Ханибал Лектър сигурно би се изсмял на това. Но този персонаж по-скоро приляга повече на Запада – те винаги вземат най-доброто от агнешкото и от нас. Както казваше моят колега Христо Леондиев в един свой разказ: „Не е човекът последен в хранителната верига. Това е човекоядецът.”

Така или иначе честит празник! Гергьовден не е само животински жертвеник. А нашите деди не са създали армията ни от агнета. Колкото до мълчанието – от символ на мъдрост то сякаш се е превърнало в изразно средство на отчаяни и умиращи хора.