Време е да се откъсна от магнетичната гледка. Обръщам се с лице към върха на хълма. Остава ми да преодолея около петдесетина изключително стръмни стъпала и да стигна до катедралата. Именно нейните два купола  се извисяваха над дърветата и привличаха любопитството ми със синьо-бялото си сияние, докато се разхождах в Тропическата градина. Сега вече съм тук. Още няколко крачки и се оказвам на панорамната тераса, от която като на длан се разстила целият Фуншал. Прекрасно е! Искам този миг да не си тръгва. Долу – в краката ми продължават да въртят музиката на Мориконе и да засилват шейните с вишневите възглавнички по седалките към някое следващо туристическо приключение.

Горе до небето

А тук горе в опасна близост до небето първо минавам край паметника на Беато Карлос де Хапсбург, след това влизам в катедралата. Отвътре тя по-скоро изглежда като планински дворец, отколкото като място за молитви. Впрочем, това е мястото на император Чарлз I от Австрия. Когато Австро-унгарската империя се разпада през 1918 година, Чарлз се премества в Швейцария, после идва във Фуншал със съпругата си Зита и с децата си. През 1921г. той вече живее тук във вила „Виктория”. До 01.04.1922 г., когато  умира от пневмония и го погребват в църквата „Our Lady of Monte”. В тази красива църква, която бди над всичко тук горе – толкова близо до небето.

Музиката на Мориконе свършва. Време е за обратния път надолу по стъпалата. После надолу покрай панорамната тераса, хотела, шейните и елегантно костюмираните водачи с техните весели сламени шапки, край маслините, орхидеите и кипарисите на Тропическата градина. Лифтът на връщане... Повторението на едно вълшебно преживяване, когато минаваш над дворчета, тесни улички и красиви имения, надничаш над покривите и разговорите на хората, дивиш се на невероятната панорама и отбелязваш колко много круизни кораби са наредени на пристанището. Яхтата на „Бийтълс” се щура насам-натам из океана. Бяло-оранжевото море от къщи спретнато слиза от баирите заедно с движението на лифта. Долу приключението свършва, панорамната гледка остава запечатана в спомена и в паметта на фотоапарата, аз скачам от кабинката на лифта и преди да затворя тази глава от историята влизам в Story Centre. Той се намира в Стария град и всъщност е  музеят, където човек получава пълна и прецизна информация за историята и културата на това място от вулканичния му произход  до летящите лодки и откритията, та дори до спомена за жестоките пиратски нападения. За възприемане на предложената тук интерактивна експозиция човек се нуждае от всичките си пет сетива и това превръща посещението в този музей в уникално преживяване. От интерактивните дисплеи  със сигурност може да се научи повече за различните периоди от историята на Мадейра. Занимателно е, че това се случва и чрез обоняние, звуци, игри и предизвикателства, които привличат вниманието и завладяват сетивата. Разбира се, важна част от обаянието на това място са и сувенирният магазин, кафенето и панорамната тераса, където можеш да си отдъхнеш и отгоре да се насладиш на очарователната гледка към историческия център на Фуншал.

По улиците на стария град

Продължението на Стария град са градският театър „Балтазар Диас” и , задължително, неговото кафе „Театро”. Нали знаете как е навсякъде по света? В кафето на театъра са насядали елегантно облечени хора. Весело обменят следобедни мисли, отпиват ароматни глътки капучино, говорят за изкуство и се радват на слънчевия ден. Нито един град не би бил пълен и цялостен без оживеното кафене на театъра, без споделените мисли на хората там, без артистичната атмосфера и без желанието слънчевите следобеди да се разтягат безкрайно и безметежно във времето.

Тук са „Марина клуб” и търговските центрове, фонтаните, катедралата, галериите, великолепната градина и препълнените кафенета. Тук е и улицата, на която в неделни дни се изсипва  пазарът на възможностите. Пред входа на търговския център „Сао Лоуренцо” разпъват по дължината на цялата улица от двете страни  синьо-бели шатри и настава рай за търговците. Има всичко: маркови блузи, обувки, чанти, парфюми, сувенири, мебели, детски играчки. Всичко, което човек  би могъл да си пожелае. Не съвсем по българския джоб, но това е друга тема... В този план на мислене цените на Мадейра не са сред привлекателните за нас.