В публикация от днешния си брой вестникът разказва за това как един адвокат от Благоевград- Марио Биков, попаднал на ценна находка в имота си в Сандански.

Авторът коментира, че защитникът се е озовал в  параграф 22, след като се “сдобил” не по своя воля с 3 броя раннохристиянски гробници от IV - VI век.

Историята е следната: преди 2 години на мястото на стара фамилна къща Биков започнал да строи нова. При изкопните работи се разкрили стари гробници с добре запазени скелети в тях.

Адвокатът, ценител на историята, веднага звъннал в полицията и музея. По закон находките са публична държавна собственост, но пак по закон той е длъжен да заплати от джоба си археологическите разкопки и да финансира консервацията и реставрацията на обектите. Общата сума по негови сметки ще е около 20-25 хил. лв.

“Аз не желая да се конфронтирам с държавата, но е нейно задължение да се грижи за археологическите паметници. Законите са скапано написани, след като алинеите и разпоредбите съсипват живота на обикновени хора”,смята благоевградчанинът.

Пред него се разкрили няколко варианта, като  най-неизгоден  бил този държавата да ги отчужди. “Така хем ти взимат имота, хем същата тази държава ти определя и цената, на която ще те обезщети”, казва адвокатът.

Ако иска да запази имота си и да не търпи загуби, трябва сам да финансира проучването и консервацията на гробниците и да си плати за втори път от джоба за нов строителен план и скица за кооперацията, която иска да издигне.

“Вече съм платил 24 хил. лв. за план и строителни разрешения, изтеглил съм и кредит и нямам повече средства”, разказва Биков.

Площта на имота е 500 кв. м. Гробниците са разположени върху половината от терена, но адвокатът не може да строи и в другата част, докато не се извършат разкопките. Затова и той е попаднал в омагьосан кръг. “

Според институциите няма  нищо драматично в случая - това е една обичайна за България ситуация.

В цяла Европа е така: когато в частни имоти се открият археологически останки, те се проучват за сметка на инвеститора, който инвестира в строителството. У нас това е задължение на собственика, което е вменено в Закона за културното наследство.

Имоти с подобни обекти имат много по-голяма пазарна стойност.

От гледна точка на закона ситуацията е доста сложна, защото археологическите находки са държавна собственост. Могат да се сключват различни форми на договори, дори - но само в краен вариант - да се пристъпи към отчуждаване на имота.

За всеки отделен случай се решава на базата на особеностите на обекта. Понякога археологическите структури са достатъчно значими, за да се наложи да останат на място. В конкретния случай с гробниците преместване е малко вероятно. Но това ще се реши от съответните комисии и експерти.

Би могло да се обособи подземно ниво - публична държавна собственост, какъвто е случаят с църквата “Св. София”. Самата църква е собственост на Българската православна църква, но подземното археологическо ниво е държавна собственост.

Няма да има проблем например да се създаде режим, при който собственикът да посреща туристи - държавата ще го поощри в това му намерение.

А ако не разполага със средства за проучване и консервация, може да търси партньори, да кандидатства по програми.”