Не защото е най-големият дървен кораб от този тип в света, не и защото е строен с помощта на повече от 1500 доброволци, не само от Обединеното кралство, в продължение на близо 5 години. "Тинейшъс" е най-категоричният отговор на въпроса достъпно ли е ветроходството за хора с увреждания. Корабът, направен от ламинат и епоксидна смола, е с достатъчно широка палуба и лифтове, позволяващи

в екипажа му да бъдат включени дори хора в инвалидни колички

С мисъл за пълноценното участие в управлението на ветрохода на хора с различни увреждания е и уникалното му оборудване - то включва говорещ компас за незрящи и вибрационни аларми за моряците с увреден слух. Корабът плава от 2000 г., а в строежа му, започнат през 1996 г., също са участвали хора с увреждания.

{vsig}TOURISM/TallShips-Tenacious{/vsig}

Два от ветроходите в регатата, която вече бе открита в гръцкото пристанище Волос, са

на повече от век,

сочи справка на ВарнаУтре. Най-рано, през 1874 г., е построен испанският 30-метров кораб "Фар Барселона", по-късно възстановен в гръцка корабостроителница. С финансиране от страна на испанската столица, каталунското правителство, Съвета на провинция Барселона, Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд той се използва като "плаваща класна стая" и предлага обучение по традиционна навигация на студенти от цял свят. Малко "по-млад" - от 1906 г., но пък по-голям - с дължина 54 метра, е 3-мачтовият барк "Александър фон Хумболт". Дълго време той е бил ползван като плаващ фар на германското крайбрежие на Северно море и е носил името Kiel. През 1986 г. е закупен от Учебно-ветроходната асоциация на Германия. След сблъсък с 20 000-тонен танкер и последвалия ремонт е преместен в Бремерхафен и реконструиран като ветроход. Сегашното си име носи от 1988 г. Домува в пристанище Бремен, а най-високата скорост, която развива под ветрила, е 10,5 възла.


Като рибарски кораб за херинга е проектиран построеният през 1918 г. холандски кораб "Астрид", дълъг 33,06 метра. До 1970 г. той е работил в Балтийско море. В края на 70-те е закупен от ливански корабособственик за контрабанда по време на войната в Близкия Изток. Има подозрения, че е използван и за превоз на наркотици. Пожар край британските брегове слага край на тази дейност. До 1984 г. елегантният корпус бил ръждясал и неизполваем. След това започнала реконструкцията на кораба като традиционен бриг с възможност да пресича Атлантика. Напълно е завършен през 2000 г. и се отличава с изключително луксозен интериор.

Полският "Дар млоджиежи" и руският "Мир",

както е известно на повечето ветроходци, са "сестрички", построени по един проект в някогашния завод "Ленин" в полския град Гданск. И двата са тримачтови с дължина 94,8 м. "Дар млоджиежи" е собственост на Морската академия в Гдиня, дебютира в "Тол шипс" веднага след построяването си през 1982 г. и оттогава е редовен участник в регатата. През 1988 г. прави и околосветско плаване. Тъй като се смята за много успешен, по същия проект корабостроителницата в Гданск построява още няколко кораба - всичките за Русия: "Дружба", "Херсонес", "Мир", "Надежда" и "Палада".

"Мир" е предаден през 1987 г. Собственост е на Военноморската академия "Адмирал Макаров" в Санкт Петербург. Може да плава и с 30 души екипаж, но обикновено за обслужването на 26-те му платна се грижат общо 200 души, от които 144 са курсанти.

Сред най-екзотичните участници е индонезийската баркентина

DEWARUCI. Дължината й е 46,7 метра, построена е през 1953 г. и е собственост на Морската академия в Сурабая. Използва се за обучение на морски офицери и кадети.

Само с 3 метра й отстъпва по дължина изключително

пищната баркентина "Шабаб Оман",

която се разпознава отдалеч по белите платна и кръстосаните червени мечове по тях - национален символ на кралство Оман. Когато бил пуснат на вода през 1971 г., плавателният съд бил топсейл шхуна с името "Капитан Скот", но вече правел учебни плавания за млади хора. През 1977 г. бил купен от султана на Оман и 2 години носел име, превеждано като "Младежта на Оман". През 1979 г. под името "Арабик" е част от оманския Военноморски флот. Баркентина е от 1984 г.  Оттогава е редовен участник в ежегодните издания на "Тол шипс".

Сред ветроходите от клас А е и

българската баркентина "Калиакра",

построена през 1982 г. в корабостроителния завод "Ленин" в Гданск. Както е известно, дължината й е 52 метра, ветрилната площ - 1000 кв. м, а най-високата скорост, постигана под ветрила - 10 възла. След неколкомесечно плаване в чужди води във Варна вече е и вторият ни ветроход, построен от частна фирма, при това българска, и пуснат на вода миналата година - "Роял Хелена". Очаква се и тази баркентина да се включи в парада на ветрилата във Варненския залив, планиран за 24 май.

Макар и от по-нисък клас, интерес още преди пристигането си будят холандският гафелен кеч "Текла" -

строен през 1915 г.

за риболовен кораб, продаден след 10 години експлоатация в Дания и завърнал се отново у дома през 1980 г., за да стане учебен кораб, както и британският кеч "Мейби" - построен през 1929 г., проектиран за околосветски плавания, участник още в първата регата "Тол шипс" през 1956 г.

Никаква пластмаса и желязо на борда - само тик и бронз. Това е една от най-отличителните черти на френската шхуна "Акварел", проектирана за океански плавания от Даниел Бомбингер. Изцяло дървената конструкция е реплика на американска шхуна от Източното крайбрежие, а собственикът на красавицата по собствените му признания още преди лятото на 2009 г. е първият записал се за участие в "Тол шипс - Исторически морета".

Множество по-малки кораби и яхти от различни класове и под разнообразни флагове ще гостуват във Варна между 21 и 24 май. Не само градът, а изобщо Източното средиземноморие и Черно море за първи път са домакини на регатата "Тол шипс", провеждана тук под мотото "Исторически морета" - отпратка към легендите за Язон и пътя на аргонавтите в търсене на Златното руно. Ветроходното събитие вече стартира в гръцкото пристанище Волос. Оттам през Дарданелите, Мраморно море и Босфора флотилията ще влезе в Черно море. От Босфора корабите ще имат на разположение 60 часа, за да достигнат до старта на втората част от първата гонка с преход от 170 мили. Трябва да финишират във Варна до 21 май.

Флотилията ще отплава от Варна на 24 май, когато с топовни изстрели ще бъде даден старт на втората състезателната гонка до Истанбул. Финалът ще е на 27 май на около 20 мили от северния вход на Босфора. На 30 май корабите ще отплават през Мраморно море и Дарданелите за третия състезателен етап, чийто старт ще бъде даден на 1 юни с крайна точка гръцкия град Лаврион. Очаква се участниците да финишират там на 4 юни и да останат в пристанището до 7 юни.