Казват, че ако младежта на една държава е будна, то държавата върви напред.

Вчера, 11-ти май, преподаватели и студенти излязоха заедно навън, за да покажат социалната си позиция пред управляващите и пред цялата нация. Това се случи пред най-старото висше учебно заведение в България - СУ "Св. Климент Охридски". Протестът се превърна във факт след одобрение от ректора и целия преподавателски съвет. Своята подкрепа дадоха и Студентският съвет на СУ, представители на БАН и синдиката "Висше образование и наука" към КНСБ. Повод за протеста е повторното орязване на бюджета за образование и наука. Така след като в края на миналата година българските висши учебни заведения бяха сериозно засегнати, днес те са изправени пред същината на кризата.

Справката показва, че през 2006 година цялостната държавна субсидия за СУ е била 39 118 348 лева, а през 2010 тя е 37 360 769. Не ми се иска да натъжавам читателите, но съм длъжен да спомена, че през 2009 година за най-старото висше училище държавната субсидия беше в размер на 50 071 267. Да, наистина живеем в криза, наистина е тежко и наистина държавата ни страда, но дали това, което се случва с Университета е нормално ?

Този въпрос зададе и ректорът на СУ - професор доктор на историческите науки Иван Илчев. Пред насъбралото се множество той и деканите на факултети излязоха с тоги. Професор Илчев поде емоционално, но обективно слово пред студенти, журналисти и научни работници.Той акцентира върху факта, че тази година ЕС обяви за свой приоритет именно науката и образованието, което е точно обратното на действията, предприети от нашата държава.

Думите на професор Илчев бяха добре подбрани и описаха Софийския университет като двигател на България за последните десетилетия - нещо, с което малцина не биха се съгласили. Той беше кратък, но успя да даде отговор на много въпроси, свързани с бюджета на висшето учебно заведение и неговия статут. По последни проучвания Софийският университет е единственият български университет в топ 300 на университетите, което не е най-завидната позиция, но все пак е най-доброто за България. Особено като допълним, че всички университети, които са пред нашия в тази класация, а често и онези, които са след него, се радват на много по-стабилно и добро финансиране.

След ректора на трибуната излезе Цвета Георгиева - бъдеща юристка. Тя е и председател на Студентски Съвет към университета. За съжаление, не звучеше уверено, както би ни се искало, а притеснено... Притеснено за това, че бъдещето на висшето ни образование е в опасност. Трябва да отбележа и заслугата на същия този Студентски Съвет за организацията на протеста. Специално по този повод колегите се бяха снабдили с черни фланелки. Идва ми на ум въпроса: "Пари за образование няма, но за тениски има, така ли ?", но не зная колко хора ще се съгласят с мен. Все пак активните студенти си бяха свършили работата и се бяха подготвили. Навярно провокираха емоциите на присъстващите с "траурно знаме". Траурното знаме на потъващото българско висше образование. Имаше и други плакати. Някои от тях гласяха "СУ и БАН заедно!". Въпреки характера на протеста стотици студенти дойдоха да го подкрепят. Да, младите могат да се обединят, когато трябва.

Кулминацията настъпи по време на изпълнение на същите тези млади, които се опитват да променят нещата към по-добро. Те имат това желание и го показаха днес. Артисти от университетския театър @лма @lter изиграха кратка сценка, чрез която инсценираха смъртта на висшето ни образование. Младежите вдигнаха единия си крак в знак на протест срещу първото орязване на бюджета, след това вдигнаха другия си крак в знак на протест срещу повторното орязване и си пожелаха да няма трети път, защото, когато човек трябва да вдигне и двата си крака във въздуха най-често среща земята по неприятен начин. В края на сценката си младежите се търкулиха по стълбите пред Ректората и .... беше тежко да бъдеш свидетел на такава сцена, дори и да знаеш, че е театър. Тежко е, защото често реалността не се различава от този театър.

Разбира се, представиха ни и идеи, чието място не беше там. Точно преди да започне самият протест, пред стълбите на Ректората се наредиха 6-7 анархисти и поднесоха на обществото своя плакат, който гласеше, че в държавата трябва да има безплатно висше образование. В това не би имало нищо лошо, ако ги нямаше и политическите знаци, които не бяха свързани с целта на протеста и чиято проява тук беше некоректна.

Има обаче още нещо, което ще остави в мен трайна следа: студентите бяха направили импровизирана касичка от хартия, по която мятаха жълти стотинки.Тази каса имаше за цел "да събере антикризисни средства". Беше твърде крайно, твърде емоционално и... твърде тъжно.

Студентите искат промяна на това, което се случва. Днес успяха да го покажат и съм сигурен, че ще го правят и в бъдеще. Хубаво е да видиш как хората отстояват позиция. А дали го правят в правилния момент и в правилната ситуация? Всеки има свой отговор на този въпрос. Дали не е малко тъжно, че най-реномираният и стар български университет в България стигна до положението да се бори за своето оцеляване? Висшето ни образование боледува. Но кой ще го излекува, ако не хората, които в момента са част от това образование и се учат точно на това? Дали някой не трябва да им даде зелена светлина да променят нещата към по-добро?