Няма да човъркам в раната, особено сега, когато имаме една добра вест, че петима българи се завръщат, но странностите в историята определено не започват от хеликоптера. Много преди него – в самото начало, когато пирати атакуват кораб /който и да е той/ всеки специалист гарантира, че в случай на нападение, екипажът трябва да се събере на най-безопасното място, да се заключи там и моментално да уведоми за нападението чрез радиовръзка. Всички знаят, че по корабите има вътрешни метални помещения, в които, за да се проникне със сила, трябва да режеш с оксижен... За това се изисква време. А на военните части не им трябва повече от час, след като получат информация за нападението, да предприемат операция и със сигурност ще бъдат на борда на кораба преди някой да отвори най-безопасното помещение отвън и преди да се създаде риск да пострадат членове на екипажа. Отново повтарям, че нямам претенции да разбирам от тази материя, но имам претенции, че мисля логично и че този начин на мислене споделят много хора наоколо. Освен това не желая да изпадам в повторения, но, ако си спомняте в началото на тази история заместник-министър даде изявление, че  преди пиратите да се приближат до чужди кораби, те имат статут на рибари и докато нападат, няма как да бъдат атакувани, защото това застрашава човешки живот. Няма да се разпростирам върху тези и други безсмислици. Ще спомена само факта, че пиратите всъщност не са рибари, а безработни и неграмотни бандити и че според международните конвенции при всяко съмнение, че на борда на един кораб има незаконно оръжие, е разрешено да се проверява по всяко време и на всяко място, и особено, когато става дума за открито море. Повече от ясно е, че ако светът трепери пред няколко лодки със статут на рибари, няма какво изобщо да си хабим парите за военноморски сили, за съюзи, за войски и за други подробности от пейзажа. Няма да изпадам в детайли и няма да помрачавам радостта от предстоящото завръщане.

Само че освен добрата, през седмицата имаше и лоша новина. И тя е за похитения български танкер „Панега” с 15-членен български екипаж на борда. Е, там вече преглътнахме недобрата видимост и лошите атмосферни условия, които попречили пиратите да бъдат забелязани от конвоиращия съд. Преглътнахме, че корабът бил с нисък борд, което го прави удобен за пиратска атака, макар, че похитеният преди месеци каркериър или автовоз, както го нарекоха, е висок най-малко 30 метра отвесен борд без отвори , т.е. не беше чак тъй удобен някакви хора незабелязано да се катерят по него и да го превземат, но /ей-на!/ случи се. Та... в последния случай преглътнахме всичко.

Само едно не мога да преглътна: говорител на министерство да ми каже, че „тук, разбира се, водещ е компанията собственик - Български морски флот, а българската държава ще окаже всичката подкрепа, на която сме способни”.

Извинявайте много, но когато нападат кораб, плаващ под български флаг, всъщност нападат територия на България! Нали сме наясно, че не може в този случай която и да е компания да е водещ, а държавата да я подкрепя? Или не сме наясно? Това почти ми напомня формулировката от декември, че държавата „активно изчаква”. Там беше трудно да разберем какво точно прави държавата: изчаква ли, или е активна? Хайде, да речем, флагът не беше български. Този път, обаче, е. И превземането на „Панега” е като превземане на крепостта „Царевец”, или на курортен комплекс „Златни пясъци”. Допълнително години наред обяснявахме, че искаме да върнем българските кораби под български флаг. Да не се разпиляват към Сент Винсент и Гренадин, Панама и други по-евтини шапки. Да си плащат данъците у дома. Нищо, че е по-скъпо. Все пак е и по-патриотично. Само, че в случая се оказва и по-солено, защото компанията е водеща, а нападнатата държава щяла сърдечно да даде подкрепата си.

Ето затова не ни се получават нещата. И никага няма да се получат, докато не си изясним кой на какви позиции е и какви задължения има. Защото не може да очакваш само да събираш данъци, трябва да знаеш кога идва ред за отговорностите и, разбира се, да си наясно какво точно включват те. А що се отнася до странностите във всички пиратски истории, които напоследък разтърсват света, сигурно някъде на някого му е удобно парите за откуп да бъдат искани, да бъдат плащани и да бъдат получавани. Жалкото е, че това се случва за сметка на жестока игра. Игра със съдбите и живота на хората.