За Райко и Данаил Райкови и Щурландия...

Днес е особен ден, странен - вятърът съвсем по морски гневно бие клоните на дърветата, а слънцето гальовно ги изправя. И в този ден в Галата - един чист и сравнително необезспокояван от крясъка на урбанистичното ни задъхване квратал на град Варна, ще си кажем „СБОГОМ” с Райко (Ачо) Райков – вечен щурец и нещо като символ на мъдростта за всички възпитаници на детското театърче „ЩУРЧЕ”. Сега Ачо най-после ще се срещне с Данаил и в един може би по-светъл свят, двамата ще ни прошепват новите си спектакли.

Аз не съм възпитаник на ЩУРЧЕ, но винаги съм се възхищавала на техните представления. Като малка, майка ми ме водеше в Дома на транспортните работници да гледам детски приказки... и си спомням следното текстче: „НИЕ СМЕ ШЕСТЕ ПИНГВИНЧЕТА, ПИН, ПИН!” Дори мога да ви покажа специалната походка на пингвинчетата, а после ще си взема едно „КОПЧЕ ЗА СЪН”, ще си го залепя на панталонките и ще попадна в детска приказка, в която животните и хората си говорят, че дори се и обичат...

Тази година през януари присъствах на юбилейното честване на ЩУРЧЕТАТА (50 години от създаването на театралното студио) и като събирач на спомени с едно диктофонче записвах всичко от тържеството - думите на актьора Христо Колев - настоящият пазител на ключето към ЩУРЧЕ. Записах спомени на Ачо и откъс от филм с Данаил Райков, мисля, че е време за тяхната нежна, морска история:

Райко Райков

„Този театър се създаде преди 50 години в училище „Иван Вазов”, тогава бе директор г-жа Петрова. Тя пое инициативата ми и помогна, аз бях учител по физическо възпитание и имах мерак да правя театър. Брат ми беше завършил Художествената академия в София и заедно с мен в училището поставихме две пиеси: „Заешко училище” и „Сънят на малкото Дорче” - съвсем примитивна работа. Директорът на другото училище, което бе в другата смяна, но в същата сграда, ни забрани да играем театър във физкултурния салон и трябваше да си намерим ново място. Така след време се озовахме в Дом на транспортните работници, като поканихме двама кукленици: проф. Атанас Илков и проф. Николина Георгиева. Те харесаха работата ни и написаха писмо до ръководството на дома: да ни предоставят всички възможности и необходима техника за нуждите на студиото. Изредиха се спектакли. Първият бе „ Опитно поле”, вторият бе съвкупност от много миниатюри, после сътворихме: „Старецът и морето” по Хемингуей, „Пинокио” по Колоди, „ Етюди” по К. Павлов, „Спомен”, „Акробати”, „Игра”, „Котка и мишка”, „Приказка без думи” по Андерсен... Обиколихме света: Щатите, Унгария, Германия, Полша, Чехия, Куба. Благодарен съм на всички, които ни помогнаха, за да ни има 50 години!”

Данаил Райков

„Тук, където е нашата къща (квартал „Галата” - б.а.) бяхме опънали палатка. Готвихме си в един голям казан и вечер с децата по време на лагер си правихме огън. Все още нямахме име на студиото. Една вечер им предложих да измислят име. Децата изричаха различни имена, от които се отказвахме. Някой каза „калинка”, но брат ми не го хареса и всички замълчахме. Както си седяхме, в тъмнината запя щурец. Едно дете извика: „Чуйте колко хубаво свири това щурче!” Всички решихме така да се нарече студията ни от този миг нататък!”

Към съмишлениците на АЧО И ДАНАИЛ се присъединяват поетите Константин Павлов и Валери Петров, режисьорите проф. Николина Георгиева, проф. Атанас Илков, актьорът Ицко Финци... Благодарение на братя Райкови, Валери Петров започва да пише своите приказки-спектакли за деца. И чудната история се ражда с всички деца, които за петдесет години, та чак до наши дни, стават приятели на чудния свят, изграден от Ачо и Данаил. Актьори като Мариус Куркински, Мария Сапунджиева, Петър Андонов, Невена Бозукова, Даниела Викторова, Христо Колев, Вежен Велчовски, Лилия Лазарова са една частица от множеството вълшебници, които заедно с братя Райкови подаряват усмивки и красота. Подаряваха ни ЩУРЛАНДИЯ - една страна, в която щури щурчета свирят на крехките си цигулки и гъдулки и изработват от различни предмети шарени, магически светове в ултравиолет.

Не бъдете унили, мили щурчета, детският театър ще го има, а от снимките ще ни намигват шеговито братя Райкови, сякаш искат да ни попитат: „ Хей, ти чу ли онова щурче в ухото?” И докато я има песента на щурчето, АЧО и ДАНАИЛ ще бъдат при нас!

Театър Щурче в Нощта на музеите »