В днешно време да си сноб е хубаво.

Пътуваш в автобус и гледаш велосипедната алея, покрай която минаваш със снизхождение, защото се намира по-ниско от твоята моментна позиция. Абстрактна красота на модерността... Разбира се, тази велоалея доста често е пуста. По нея няма велосипедисти ...., което значи, че ние - хората от автобуса, поглеждаме с надменност към никого. Ха! Към всички и към никого? Не. Разликата между "всички" и "никой" е абстрактна и неправомерна в логичната закономерност на новите закони.

Да. Да си сноб е хубаво. Достъпно е. Всеки може да се вози в автобус. Пури има и за пет лева в кварталния магазин.... Е, не са ръчно свити, но все пак спадат към графата "пури". Уискито също не е привилегия на богатите. Противно на цяла Западна Европа в България червеният "Джони Уокър" е по-евтин от останалите уискита - представители на средната класа. Ето, значи и този битов снобизъм ни е предоставен. Може майка ти да е учителка, а баща ти - монтьор. И ти все пак да си сноб. И от гледна точка на дрехите е сравнително лесно - достатъчно е да си осигуриш едно пътуване до Тунис и 300 лева за пазар. Мда, там ще намериш добра имитация на всичко + евтини обувки. Ха! След това, когато се прибереш обратно в любимата ни държава, която догонва европейските норми на общуване и етикеция, ще бъдеш "Много голям".

Аз лично съм част от това движение на безсмислените и малодушни младежи, които се опияняват от малките си лични победи тип "Той не успя да ме надговори, значи аз съм казал повече смислени неща". Ние - представителите на това движение, смятаме, че когато повтаряш едно нещо, то се превръща в истина. Спор от десет минути до час (след това става досадно) може да се води с точно две изречения от двете спорещи страни. Те ги повтарят и мненията им с всяко повторение звучат по-възможни и по-истинни. Да, в крайна сметка на единия му писва и си казва "какво ли споря с този глупак", измрънква едно "Оф...." под носа си и излиза от стаята или демонстративно показва най-ироничната си усмивка, която "без да иска" се е прокраднала по устните му. Така не само пурите, уискито и марковите дрехи са достъпни, но и духовните победи над опонентите.

О, каква утопия! Но нали, за да има побеждаващи трябва да има и губещи? Какво е това общество, в което никой не губи, но всички са недоволни? Абстрактно е, но с норми. Норми в абстрактността и многообразието. Общество на сноби-победители, като мен, в което не съществуват думите "признавам загубата си и ще се поуча от нея". Другият принцип на нашата социална снобария е, че ние винаги знаем всичко. Ако някой ни докаже обратното, той трябва да бъде смазан по най-първичния начин и не заслужава нашето внимание. Този човек, който не споделя нашето мнение, е "чужд", той е странен. Друг е въпросът, че в днешно време почти всички трябва да имат "изчанчено" мнение, за да бъдат уникални в живота си. Така се постига мотото на ЕС "Единство в многообразието", но по малко по-различен начин.

Всички следват различна мода, различни принципи и различен начин на действие, но това, което правят, е толкова логично и закономерно за човек, който ги наблюдава, че всъщност представляват една и съща съдба, която е претърпяла няколко корекции.

Нека ви задам един въпрос: "Вие бихте ли ползвали биомляко?" Навярно доста хора ще отговорят на този въпрос с "да". А ако го задам по друг начин: "Вие бихте ли ползвали биомляко, за да бъдете различен/а?". Тогава масовият отговор ще бъде "не". Отговорът винаги зависи от формулировката на въпроса .... Може би за това толкова много уважавам професионалистите в журналистиката. Жалко, че никога няма да задавам толкова добри въпроси. Животът ми е прекалено завършен (като на всеки сноб наоколо), за да се науча да го правя. Но от тези въпроси и предполагаеми отговори може да си направим един извод :
Хората бягат от понятието "различен". Това ги плаши. Те не искат да бъдат заклеймени като "различни", като част от нещо друго. Като, разбира се, съществуват и групи хора, които търсят точно това, но причината най-често са проблеми в детството или с психиката. В днешно време да си различен е яко и търсено, но никой не иска да го каже директно и да бъде приет като такъв. Живеем в обществото на субкултурите. Кои са обикновените хора? Коя е обикновената музика? Какви са обикновените дрехи, които човек трябва да носи? Всяко потребление е част от някаква субкултура и хората не се свенят да я използват колкото се може повече.

Обществото търси идеята за "уникална индивидуалност" и често използва думите "Ти не можеш да ме разбереш ...". Ами да! Аз не мога да те разбера, защото не искам. Нямам нуждата да те разбирам. Покажи ми един човек от твоята социална група и аз ще ти изградя социален и психологически портрет, в който попадаш поне на 70%. Това може да го направи всеки човек, който има поне мъничко логическа мисъл, социални контакти и наблюдения.

Да .... Така си върви нашето ежедневие. Едни носят шипове и търсят извинение, че са непригодни за обществото. Други рисуват по стените на старите къщи и ги загрозяват, наричайки това "изкуство на новото време". Трети пък отиват в Студентски град и "танцуват" цяла нощ, докато късат и мятат салфетки под звуците на доста елементарни текстове. Осезателна разлика между всички тях няма. Може би дрехите .... Манталитетът е един и същ.

Мога ли да намеря поне една социална група със статус малко по-различен и открояващ се? Май мога, но тя е само една - богатите. Потомствено богатите. Онези, които са възпитани точно от онова "висше" общество, което доста хора наричат "парадокс" в днешно време. Ами .... да, но и при тях нещата са леко извратени. Интересното е, че май в днешно време без значение кого разглеждаме - всички имат някакви извратени и ненормални желания и мисли. Доста често това е повлияно от социалната група, към която принадлежат хората. Проблемът е, когато не е повлияно от тази социална група. Тогава това се нарича "психически проблем", а не "логично желание". Наложи ли групата някакъв принцип, без значение колко е ъндърграунд самата група, то принципът се налага и затвърждава като правило. Правилата могат да бъдат извратени погледнати спярмо обществото като цяло, но погледнати спрямо малката група хора, тези правила могат да бъдат съвсем нормални и логични.

В днешно време психическият проблем е точно това, което не е свързано с желанията и логиката на групата, към която принадлежиш. Да разгледаме примерно садо-мазохизма: в обществото като цяло това е проблем. Хората, които страдат от него, търсят професионална помощ. Ала влезем ли в обсега на една субкултура, наречена "индъстриъл гот", това се превръща в нещо абсолютно закономерно и нормално - хората го обичат и му се наслаждават, правейки клубове, където да го практикуват.

Кой знае ... навярно ножовете с две остриета са навсякъде в нашето модерно общество. И така, когато хванеш пурата в ръка, можеш да видиш най-малко две страни на нещата: "Ах, това оръдие на злото, което ме убива малко по малко" или "Ах, колко се радвам, че я има на света точно тази пура, за да мога да я изпуша с удоволствие!" И, да .... всички ние искаме да сме сноби, колкото някои от нас да обясняват как ненавиждат снобарията. Снобарията в 21-ви век значи живот. А животът е опит за успешна снобария.

И сега аз ще си запаля пурата и ще бъда най-големият. Сред кои? Има ли значение?.... Сякаш някой го интересува всъщност кой съм и за какво се боря. Важното е просто да бъдеш най-големият.