За първи път от началото на кризата изтеглянето на капитали от България надхвърли вложенията на чуждите инвеститори, пише днес "Дневник".

Според предварителните данни на БНБ за преките чуждестранни инвестиции през първото тримесечие има отлив на 21.9 млн. евро (0.1% от БВП).

Възможно е на по-късен етап цифрата да претърпи корекция. За същия период на миналата година в България са постъпили 926 млн. евро, или 2.7% от БВП.

От края на 2008 г., когато и в страната започна да се усеща ясно ефектът от световната финансова криза, е имало случаи балансът за отделни месеци да е отрицателен, но за първи път цяло тримесечие е на червено.

В случая изтеглянето на чужди вложения през март (-168.8 млн. евро) изтрива малките излишъци от първите два месеца на годината.

БНБ отчита като пряка инвестиция придобиването на поне 10% от капитала на дадено предприятие и последващите транзакции като промяна на дела в капитала, промяна във вътрешнофирмената задлъжнялост, изменение на дела на инвеститора в неразпределената печалба или загуба на предприятието.

По-детайлната разбивка на информацията от БНБ показва, че през първите три месеца на годината няма никакво движение по перото "сливания и придобивания", което означава, че нито един чужд инвеститор не е придобил дял над 10% в българско предприятие или не е паднал под този дял чрез продажби на свои инвестиции у нас.

Теоретично обяснението за отрицателните стойности може да се сведе до изплащане на междуфирмен дълг към централите в чужбина, разпределяне на печалби или преоценки на инвестиции в минали периоди. Само при последната опция не става въпрос за фактическо изтегляне на капитали, а за счетоводна операция.

Според финансиста Любомир Христов данните на БНБ обективно отразяват процесите в българската икономика. Според него едва ли става въпрос за преоценка на инвестиции, защото това би трябвало да се посочи изрично от БНБ.

"А дори посочените стойности да са корективи, те ще говорят за завишени стойности на инвестициите в предишни месеци", обясни той пред "Дневник".

Зам.-шефът на парламентарната бюджетна комисия Алиосман Имамов (ДПС) и преподавател по статистика също заяви, че корекциите трябва да се подчертаят изрично и щом не са упоменати, става въпрос за изтегляне на капитали.

Отрицателната стойност на преките чуждестранни инвестиции означава и че дефицитът по текущата сметка на платежния баланс, въпреки че намалява, вече не се покрива чрез привличането на капитали.

В годините на икономически растеж преди кризата именно бумът на чуждите инвестиции компенсираше увеличаващата се ножица между вътрешното търсене на вносни стоки и услуги и способността на българската икономика да се конкурира ефективно на външните пазари чрез износа.

Тогава нивата на вложенията в България бяха и основен аргумент на анализаторите, които отричаха проблем в увеличаването на дефицита.

В летните месеци на 2008 г., когато за първи път се заговори, че несигурността на финансовите пазари в Западна Европа и САЩ може да засегне България, като пример беше посочен именно фактът, че чуждите инвестиции вече не покриват на 100% дефицита по текущата сметка.

Към края на първото тримесечие т.г. дефицитът по текущата сметка е -489 млн. евро, което е близо 3 пъти по-малко спрямо първото тримесечие на миналата година (-1.431 млрд. евро).

Само за март текущата сметка  е на червено с 238 млн. евро (0.7% от БВП), при точно два пъти по-голям дефицит през миналия март. Намалението се дължи на продължаващото свиване на вноса на годишна база за първото тримесечие с 5% в сравнение с ръст на износа за същия период с 12%.

Като цяло пък платежният баланс, който е сбор от салдата по текущата, капиталовата и финансовата сметка и статията "грешки и пропуски" (която включва корекции в търговското салдо, записан, но невнесен капитал, неизпълнени инвестиционни ангажименти и др.), за първото тримесечие на тази година приключва с дефицит от 789.4 млн. евро. Година по-рано дефицитът е бил 1.006 млрд. евро.