„БАН, като всичко останало, трябва да бъде реформирана”, каза премиерът Борисов след среща с представители на протестиращите учени от БАН.

Според него най-добрият начин е това да направят самите учени, за да има мотивация. Единственото, което се искало от академиците, е да дават качествена продукция, да си направят реформата и да направят така, че БАН да бъде ефективна.

Председателят на Академията акад. Никола Съботинов обеща съкращаване на дублиращите функции, освобождаване на учените, които не проявяват нужните качества и обвързване на  заплащането на труда с резултатите.

Учените връчиха петиция до премиера, в която се настоява за запазване на целостта на академията като национален научен център и за запазване на правото на недвижима и друга собственост на БАН, предоставена й от държавата и от дарители за научна дейност.

Срещата при премиера по собствените му думи изиграла роля за сдобряване на страните и за постигане на съгласие.

Преди срещата в МС  учените от БАН излязоха на протест срещу некомпетентното управление в науката и образованието. В началото на протестния митинг пред паметника на Цар Освободител проф. Бойко Георгиев от Централната лаборатория по обща екология на БАН заяви, че протестът е и за това, че единствено България в ЕС няма своя национална стратегия за науката.

Протестът бе  насочен и срещу непоследователната политика на МОН по отношение на реформите в БАН.

Пред паметника учените подредиха портрети на Христо Ботев, Марин Дринов, Иван Гешов, Васил Левски, Васил Друмев и Васил Стоянов.

Поставен бе и ковчег, пълен с книги. Сред издигнатите лозунги са "1869 - 2010 - Дякон Игнатий до Дянков и Игнатов", "БАН - Левски я създаде, Дянков я продаде".

Исканията на учените са на БАН да се даде статут на първостепенен разпоредител на бюджетни средства, а на институтите - статут на второстепенни разпоредители, както и корекция на бюджетната субсидия на БАН при първа възможност.
Според образователния министър Сергей Игнатов и БАН , както и всички в държава в криза, ще понесе тези тежести през следващите месеци.

Той бе категоричен, че  правителството не се интересува от имотите на Академията, дори в новия проектозакон те били защитени по начина, който е и в сега действащия закон, а ако има някакво преобразуване, то ще стане с решение на Народното събрание.

„Когото едни имоти се управляват добре, те се изплашат за срок от 7 - 10 години,  ако се управляват не твърде добре, това става за 12 - 15 години. Така че от имотите давани под наем сега в БАН би трябвало да има огромна сума пари и академията да не зависи от бюджета. Ако обаче БАН е публична институция и зависи от бюджета, то тези имоти в никакъв случай не са частни”, каза министърът.

БАН получава толкова финансов ресурс, колкото е възможно на правителството да отдели. Ще има повече пари, когато икономиката в България наистина тръгне и частният сектор се заинтересува от вложения в научни изследвания, каза Игнатов.