Изминалата майска седмица започна с едно масово отсъствие на властта от държавата. В смисъл, че държавните мъже и жени бяха в чужбина. На по-посетената от властта среща – на българските медии във Виена се роди идеята да си направим музей на комунизма. Само да не се окаже, че билетите ще ги продават на влизане по граничните КПП-та.

Един важен въпрос получи отговор тази седмица – къде са държавните пари. Близо половината се оказаха в Корпоративна търговска банка. Данните предостави лично Симеон Дянков, макар и след известна съпротива. Институцията е управлявана от Цветан Василев, свързана е с Делян Пеевски, Ирена Кръстева и, казват – с Ахмед Доган. Само от декември до март вложените там държавни пари са се увеличили с 20 милиона лева. Така банка с под 3 процента пазарен дял върти 35 на сто от средствата на най-важните държавни фирми. Корпоративна търговска банка привлича вниманието и с апетита си към медиите. След като групата взе всичко свободно на вестникарската сергия, сега походът продължава към телевизиите и контрола над мултиплексите. Което би трябвало да накара взрените в себе си регулатори да прочетат още веднъж наблюденията за медийната среда у нас. Защото в доклада за Парламентарната асамблея на Съвета на Европа пише, че в България „гаранциите срещу натиск над телевизиите, радиостанциите и вестниците са само формални”. А директорът на медийната програма във фондация "Конрад Аденауер" Матиас Барнер смята, че отношенията на медийна собственост тук "се отличават с корупция и олигархични структури на власт". Това е преди да стане ясно, че концентрацията на медии ще се увеличава. А най-любопитният щрих е самият Делян Пеевски. Бордовак още от студентската скамейка. Продължил да пробива чрез кариера в „жълтия комсомол”. Назначаван на места, които често надхвърлят компетентността и образованието му. Уволняван заради участие в корупционни схеми и връщан на работа след подходяща смяна на политическия покровител. Медиен магнат, който е в състояние да обърне редакционната политика на всяка своя собственост за една нощ. Буквално. Иначе казано – преди въпросната нощ на размисъл  Делян Пеевски беше всичко онова, което ГЕРБ ни обеща да изхвърли завинаги от политиката, бизнеса и живота ни. Днес той вече е първи на амбразурата, когато някой реши да критикува властта. И докато някои пазаруват, държавата още се опитва да регулира. От края на миналата година чакаме „модерен медиен закон”. Там цялата регулация щеше да се даде на един орган, а двете обществени медии – БНР и БНТ, да се превърнат в корпорация. В Прибалтика се отказаха от този вариант, защото анализът показа вдигане на разходите без гаранция за възвращаемост, а европейските медийни наблюдатели предупредиха, че сигурният резултат е загуба на плурализъм. Съвсем отделно са въпросите трябва ли частните медии да диктуват правилата за работа на обществените и необходима ли е гимнастиката само за да бъде задоволена амбицията на човек, който е начело на обществения медиен регулатор, а продължава да нарича въпросните медии „държавни”. Иначе с кризата явно сме много зле. Тази седмица Мохамед Реджеб, бивш шеф на политическия кабинет на Ахмед Доган, спипан за пореден път да кара, след като е пил, опитал да мине метър, като предложил на полицаите баклава. Преди 24 май някои се сетиха и културата. „Нямаме средства, но имаме култура” – оптимистично заяви  външният министър Младенов. Не каза обаче докога ще я имаме, като все нямаме пари за нея. Но приоритетите на властта са ясни – тази година майските дни на спорта ще продължат цял месец. Но не се чу някой да се е разтревожил на държавно ниво, че ни отказаха регистрация на кирилския домейн „.бг”. За протестите на студентите и БАН финансовият министър Дянков намери нов аргумент – „Знам как се прави наука. Аз съм учен от световна величина”. Сега чакаме да видим. Някои вече припяват „Товарищ Сталин, вы большой ученый”, но те явно са открили музея на комунизма по-рано. Не мина и без поредния скандал за течове на темите за матура. Ресорният министър Игнатов поиска да не се политизира темата, след което заяви, че му трябва разрешение от политическия кабинет, за да покаже какви са неизтеглените теми, което традиционно се правеше досега. Междувременно, понеже матурите са на път да изпразнят касичката на университетите, те вече въвеждат нова такса - за признаване на матурата. Премиерският любимец Камен Донев бе увенчан с наградата „Златен век”, а собственикът на първото частно гробище в Бояна Димитър Ламбовски обеща безвъзмездно десет места за интелектуалци. Те другояче и не биха могли да си го позволят. В други сфери животът кипи, а парата понякога изскача в изумителни форми. Една певачка просълзи публиката с признанието, че никак не й било приятно да се вижда гола, но пък най-обичала да слуша „Четирите сезона” на Вивалди. Явно за „Годишните времена” става дума, а на певачката не й запомних името, извинете. Макар че ако търсим словесния бисер на седмицата, той идва от Джебел. Като започна с екзистенциалния въпрос защо никой не обича ДПС, лидерът му стигна до прозренията, че това е хубаво, защото никой не обича успелите. Всъщност Доган взе микрофона в Джебел, за да каже: „Без ДПС страната не би могла да се управлява.”  Украсите за радост на журналистите от типа: „ние сме в самия темел на вируса” са само за да влезе по-лесно предупреждението: „Каквито и мускули да показват, никой не може да си помисли да посегне на правата и свободите. Дори да си го е помислил, вече трябва да си направи корекция.”  Точно преди седем дни АС/DC дойдоха, отвяха един стадион хора и оставиха данъчните да си търсят парите, но българската сензация тази седмица беше в британското издание „Sunday Times“. Кийт Ричардс признава, че през 1971-ва Rolling Stones - бесни на данъците, които им взела британската хазна, си търсели данъчен рай и самият Ричардс предложил България. Сега той твърди, че ги спрели разстоянието и комунизмът. А каква част от музея можеха да бъдат... Днес подобни варианти са изключени, въпреки светлите прогнози на финансовия министър. Според него до края на годината икономиката ни ще навакса четирите процента изоставане и дори отбележи ръст от 1 процент. Макар че продължението – как „без да се замисля”, ще финансира дефицита с фискалния резерв, се равнява поне на три бури като тази, която преживяха в Банско. Основен аргумент на Дянков е конвергентната програма на правителството. В доклада на Европейската комисия обаче за нея има съмнения. А и засега обещанията на Дянков и резултатите от тях са две твърде различни неща - не сме в чакалнята за еврото, обещаният балансиран бюджет е на минус, чака го актуализация, спад отчитат и в митниците. Оттам май тръгна и нова политическа битка. През седмицата вицепремиерът Цветанов публично критикува митниците, че не са това, което трябва да бъдат. В същия ден, в който „Труд” публикува критикита на премиерския съветник Румен Миланов срещу показните акции на МВР. Пак през тази седмица заплашиха да затворят дома на отец Иван в Нови хан. Центърът за изследване на демокрацията откри, че цените на тока у нас са най-високите в Европа спрямо доходите ни, на което икономическия министър Трайков отговори, че енергийният ни пазар има нужда от още либерализация и оптимизация на цените. Варненци научихме, че средната ни заплата през първите три месеца на годината е била 592 лева. Това ни оставя четвърти след София, Враца и Стара Загора. Разбира се, титлата „най-скъп град за живеене” продължава да е наша. Върховният касационен съд получи невероятния шанс да сложи началото на войната с незаконното строителство. Не с поредната тоалетна на плажа, а като събори кооперация в Гръцката махала, построена въпреки разпоредбите и законите. Борислав Гуцанов и Даниел Славов останаха в ареста, но Славов съвсем скоро може да си иде у дома – аргумент срещу него беше производство за източване на ДДС, което обаче е решено в негова полза. Иначе според Цветан Цветанов операция „Медузите” се развивала нормално. През това време „Градски транспорт”, от втори опит, се сдоби с нови контрольори, а Общинският съвет – с осмия си заместник председател. Сметната палата обяви нарушения в обществените поръчки на Община Варна, кметът вече отхвърли възможността оттук да изскочи нова „Медуза”. А и тези дни са на мода „Мутрите”. Първо прибраха силоваци като Баката, Даката, Солингена, Бизона, Мъката, Фильо, Шако и Пичко. После ги пуснаха - поради липса на доказателства. Сега ни обещават и „Олигарсите”. Малко по-нагоре с обвинения се сдобиха бившият земеделски министър Нихат Кабил и „Чиновникът”, намесен в не дотам правилното усвояване на половин милион от европейски програми. Софийският градски съд пък окончателно оправда братята Крокодили по делото от 2004-та година. В Добрич Цветан Цветанов поговори насаме с роднините на изчезналите там. Макар че хората биха искали да видят отблизо Данчо Костов, например – бивш директор на РДВР - Добрич от времето, когато не намираха изчезналите хора и настоящ обвинен член на „Наглите”. На този фон депутатите, които си тропаха по банките заради отчета на Комисията за защита от дискриминация или съдиите с бедни роднини, обезщетени с терени в Приморско, са направо като забавна програма. След като миналата седмица завърши със скандал заради откровено лобистките текстове в Закона за превозите, през тази Законът за здравето бе спрян насред второто четене, защото едва сега депутатите откриха противоречията. Противоречията едва ли могат да се избегнат съвсем, но унгарците намериха начин да намалят почти наполовина – от 2014-та година в техния парламент ще си противоречат само 200 от сегашните 386 депутати. Така може да се избегнат и изненади като тази, която ще се случи след седмица. Помните ли новината на Варна за тази година – шествието, организирано след убийството на Радостина Евтимова? И усещането, че нещо наистина се променя, когато беше забранено на обвинените в тежки престъпления да се споразумяват със съда? Един от тези, които не можаха да се възползват, беше и осъденият за убийството на Радостина Георги Цветанов. След 28 май обаче може да се окаже, че изборът на новина е бил малко преждевременен тогава се очаква да влезе в сила тихичко приетата поправка, спроде която и обвинените в убийство могат да се споразумяват със съда. Зпочнахме с виенската идея за музей на българския комунизъм, ще завършим с американски експонати. Тази седмица в интернет изтече аудиозапис на Кас Сънстийн, който отговаря за  информацията в Белия дом. В него Сънстийн иска на политическите сайтове задължително да изскачат прозорци с пропаганда на правителството. Пак отвъд океана някои от психиатрите, които работят върху четвъртото издание на „Диагностичния и статистически наръчник по умствените болести” искат да добавят нови състояния към списъка. Така скоро можем да се сдобием с диагнозата “oppositional defiant disorder”. Иначе казано - “болест на опозиционната непокорност”. На която ние обаче няма да се наслаждаваме над парче оригинален виенски „Сахер”.