Разбира се, че няма да ви пука. Иначе щяхте да му ходите на свиждане по-често и по-масово. И да участвате в това, което в по-голямата и в по-богатата част от света е действаща икономика. Bg футболът като цяло не можа да се превърне в такава и всякаква фенска патетика е неуместна. Славното минало, старите традиции, честта на клуба, отборът в нашите сърца – като използвате този драматично-сълзлив речник, ме карате да подозирам, че единствената ви прочетена книга през живота е „Наръчник на младия агитатор в условията на планова икономика”. По-добре да бяхте прочели учебника по пазарната икономика. А не да късате страниците му, за да избършите трайно кирливите седалки на стадиона.

На стадион „Спартак” те за последно са били чисти в завода. Но въпреки това са единственият забележим символ на промяната му за последните 20 години. Пикаенето продължава да се извършва в онази самотна WC землянка, в която пикаеше още детската ми пишка. И в която вероятно не е чистено от битката за Сталинград. Но не защото празнуващите руснаците са изпили световните запаси от кислол, а защото наоколо хигиената никога не e била празнувана като постижение на цивилизацията. Поне не и в тази тоалетна, която също участва в клишето за славното минало, защото славни постижения има чак по тавана й. Забравете клишетата, момчета, и заведете приятелките си в мола на чисто. Не трябва да ви пука за този „Спартак”, защото и на него отдавна не му пука за вас.

Дори да се затрие в селските групи, на мен няма да ми липсва, въпреки че имам достатъчно носталгични причини. На стадиона попаднах 9-годишен и дълго време (до „феърплей” времето на Ишков) не пропусках домакинство, макар че веднага и за няколко сезона изпаднахме в „Б” група. На тревясалите трибуни се заведох сам, защото на баща ми вече му беше сериозно омръзнало да плюят шлюпки във врата му и да псуват целия свят в ухото му. 20 години по-късно футболът на това място продължа да е същата антиемоция и антиикономика. Която се крепи единствено на циганката, препикаваща за соленост слънчогледа. Но и него вече го продават пакетиран, докато индустриалното общество сякаш е дисквалифицирало „Спартак”. Без да се впечатлява, че историята на спортната ни капиталистическа революция започна точно от този отбор.

Атанас Атанасов-Кеби беше първият футболен bg президент изобщо, а след него в клуба се изредиха само класически мениджъри на постсоциалистическия маркетинг. Последният от които – Иван Славков, вече втори сезон гледа мачове от ареста, заради обвинения в сводничество. Хигиената на тяхната икономика напълно отговаряше на хигиената на стадиона. Където съм убеден, че ако се разтърся – все още намеря остатъци от семките, които чоплих на първия си мач. Нямам обаче намерение да причинявам на белите си дрехи това свинско преживяване. Последния път, когато го направих преди няколко години, съжалението ме налегна още от входа. Трябваше да внимавам наведено, понеже над мен имаше арка от бодлива тел. Почувствах се като семит, разквартируван в Аушвиц. И се заклех, че по-скоро ще вляза доброволно в ТКЗС, отколкото пак доброволно да постъпя в градския концлагер. Където държат балканската търговска логика изолирана от нормалните принципи. И където напук на цялата пасмина от „уважавани” бизнесмени няма и елементарно уважение към крайния клиент на продукта. Има само псувни на ухо към неговата клиентска майка.

Приматите на начинаещия капитализъм продадоха успешно и многократно една от най-големите лъжи на прехода - че в сложната им душевност има място за любов. Любов към играта, за която им е все едно колко пари ще похарчат. Ако все още вярвате в тази романтична лъжа – спешно се запишете във вечерното училище по икономика за начинаещи. Защото няма такъв капитализъм, нито такива капиталисти, които инвестират, без да чакат печалба. Или ако има, от тях задължително ще се позаинтересуват подозрителни данъчни. Но понеже те с години не се появяваха – парите си заминаха, но дълговете стоят на старото си място. А компания им правят балъците, които до последно вярваха, че сме измислили нова школа за финансиране на футбола. И че той може да съществува без продажба на билети и без мърчандайзинг. Разбира се, че може, но само за удоволствие в квартала или в селските групи. И възможната съдба на „Спартак” в тях е възможно най-логичната съдба. Да искате нещо по-различно е все едно да искате да останете балъци. И пак да слушате романтични легенди за икономически примати.