В днешно време всичко е завоалирано зад множество красиви думи, но дори зад тях можем да съзрем крайностите

Знаете, че в днешно време е много престижно да плюем.

Никой не може да ни отнеме това удоволствие. Може да плюем по човека, който продава риба всяка сутрин и ни буди с вика си, може да го правим и срещу управляващите, може да недоволстваме срещу това, че доматите през този сезон не са узрели. Има доста възможности за това човешко удоволствие на 21-ви век. За жалост, благодарение на него ежедневието ни придобива нов, по-мрачен оттенък. Понякога се забравяме и преминаваме границата, което веднага се отразява на личния ни живот, а в по-голям мащаб явлението се отразява и на обществото като цяло.

Много често споменатото удоволствие прераства в истинско чувство за недоволство от нещо. Недоволство от ниските заплати, недоволство от това, че нечия щерка си е купила нов мерцедес, а ние все още плащаме вноските за остарелия „Фиат”. Да, недоволството е двигател на модерното общество. Уви, понякога то може да бъде направлявано по много грешен за същото това общество и за самите нас начин. Човек, който изпитва омраза, в момента на действие не може да мисли трезво и да гледа обективно на нещата. А и никога не трябва да забравяме, че истината не е една.

В днешно време всичко е завоалирано зад множество красиви думи, но дори зад тях можем да съзрем крайностите.  Две от тези крайности са глобализацията и национализмът. Няма човек без позиция по този въпрос. Последната  мода е да критикуваме глобализацията  като идея, неизпълнила плана, заради който е била създадена. Всъщност, трябва да признаем, че самата тя има много негативни страни. И тук идва въпросът: "Има ли система или реализирана идея, която не води след себе си своите негативи?" Не, няма.

Глобализацията, която ние познаваме е логична производна на пътя, който извървя самият капитализъм. Тук трябва да напомня какво казва Марсел Мос за хората в днешно време. Според него ние - Хомо Икономикус, сме гладна сметачна машина. Ние обслужваме самите стоки, а не стоките обслужват нас. Ние сме им подвластни. Да приемем, че в това има повече от нотка истина. Има ли период от човешката история, в който стоката не е била важна? Още преди хиляди години заради социалния си статус водачът на групата първобитни хора е държал на придобивките си. Навярно в нашата човешка природа са се променили малко неща, но ние добре знаем това.Това, което, всъщност,  изплува, е, че не точно нашето време е "роб" на вещите. Не точно нашето време е "най-тежкото". Не точно нашето време има "най-големите проблеми". Да, ние живеем в момента и за това всичко ни се струва толкова тъжно, тежко и на моменти дори безнадеждно.

Връщайки се към глобализацията като отроче на дългата история на човешкото развитие и търсене на близост между отделните народи , трябва да споменем и другия полюс - национализма. Какво е национализмът ? Всеки има различна дефиниция за това понятие. Във всекидневието го срещаме като "налагането на просперитета на една нация за сметка на останалите нации".Това е най-масовият отговор, който чувам, когато задам този въпрос. Множество хора не правят разлика и между национализъм и патриотизъм. Аз, обаче ще използвам и една по-тясна дефиниция, която е дадена от Ернст Гелнер (уважаван антрополог, живял във Великобритания).Той казва така : "Национализмът е принцип на организиране на човешките групи в сравнително големи политически единици в хомогенна култура с централизирана образователна система.". Според него задължителният ред на нещата е : Индустрията => културата => образованието => държавата.

И така..... да приемем, че той има право. Тогава понятието, което хората ползват в ежедневието си и понятието, което се счита за реална дефиниция се различават. Ние използваме думата "национализъм", когато се удряме по гърдите и се наричаме българи. Малко е тъжно, че в едно модерно и развито общество точно това действие все още е на почит. Дали не е време да забравим лютия си балкански нрав, според който всички са ни врагове. Не е ли време да погледнем примера на големите?

Най-логично е да посоча с пръст (зная, че е нелюбезно, но ме извинете) именно Франция и Германия, които загърбиха три големи войни, за да могат да бъдат партньори в ЕС. Разбира се, навсякъде има хора, които са недоволни от обединението и от това, че дадени държави работят заедно. Европа е уникална с това, че повечето флагове по картата са били защитавани и отвоювани с много жертви. Но трябва ли омразата между народите да продължава да живее в човешките сърца? Представете си как французин, германец, българин, грък и швед (примерно) застават на една маса и говорят като равни с равни. Да, това е факт, стига да повярваме, че е възможно.  Аз със собствените си очи съм го виждал да се случва. И трябва да призная, че се почувствах много добре - някак  спокойно. Спокойствието, че с времето ние също ще приемем "Европа", като идея, макар че тя вече отдавна ни е приела.

Каква е причината да пиша тези редове ? Причината е от проста по-проста. Аз съм човек, който обича да пътува. По цял свят ме приемат с отворени обятия и за хората без значение дали в Испания или в Турция аз съм един обикновен българин, който идва с усмивка и си отива с усмивка. Поради тази ми доброжелателност хората ми отговарят така. Да, когато боравиш с добро, много често ти отвръщат с добро. А тук, влизайки в моя университет , всеки ден виждам една малка масичка, българското знаме и хора, които с усмивка на лице ме приканват да се подпиша за една кауза. Името е "За референдум против членството на Турция в ЕС". Аз любезно отказвам и продължавам напред. В главата ми, обаче, се въртят разни мисли. Самата идея за такъв референдум не е ли абсурдна? Какво значи "за" референдум "против"? Нали, ако има референдум, той ще има две опции "За" и "Против" .... не може да има само "Против". Безсмислено е още от корена на самата си идея.

Няма отделно да разглеждам ползите и негативите от евентуално членство на Турция в ЕС, поради факта, че вече е изприказвано толкова много по този въпрос, че аз едва ли ще кажа нещо ново. Просто трябва да се знае, че този въпрос няма нито само ползи, нито само негативи. Също така трябва да се знае, че Турция няма да бъде приета в близките години, като пълноправна членка на ЕС, просто защото все още не изпълнява нормите. Изхождайки от този факт, голяма част от шума, който се създава е "шум за нищо". Така ние, като общество наблюдаваме как дадени акции се задействат само, ако са с ясната идея, че са безсмислени или неосъществими. Популизъм ли му казваха политиците ? А може би все още някой умело използва сянката на миналото , за да изгражда P.R.? Един от главните лозунги на инициативата е "Фес в ЕС". Аз лично намирам това за обидно. Обидно не само към съседите ни, но и към самите нас. Обидно е за мен някой да ми представя една примитивна идея на сарказма и ненавистта и да я обявява за общонародна. Очевидно обаче, този наш "национализъм" може да изхрани много гърла, защото всички знаем, че идеята не се поддържа от голяма доза национално самосъзнание, а от мисълта , че малко по малко се събира електорат. Цялата инициатива печели на организаторите медийно внимание, обществено внимание, младежка подкрепа и т.н. Какво излиза в крайна сметка ? Излиза, че национализмът продава! Продава точно както идеята за Дядо Коледа в червен костюм , който пие „Кока- Кола” по Коледа. Тъжното е, че много млади хора вярват в такива каузи.

Тъжното е, че така на моменти родолюбието се изражда в нещо деструктивно, а не градивно. Ненавистта към другите не може да направи живота ни по-добър. И не ми се иска да се спекулира с този ми коментар.Той не е политически, а социален. Социален, а не политически се явява проблемът, че много хора израстват с мисълта, че е хубаво да потъпкват чуждото. Насажда се и идеята, че сме заобиколени от врагове. Всичко това води до сляпа омраза. Омраза, която има за цел да скрие всичко позитивно, до което може да се докоснем чрез света около нас.

Мисля си, че вече е време да престанем да бъдем потребители на сляпата омраза, която много хора ни продават за своя изгода. Ние не сме глупав народ и знаем, че ненавистта не гради и поддържа къща. Но трябва да осъзнаем и нещо друго - омразата провокира омраза. А точно тази омраза на етническа основа е може би най-деструктивната, защото няма реална причина. Никой не избира цвета на кожата си, националността, континента, семейството и общността, на която да принадлежи, когато се ражда. Пред Бог всички сме равни.