Много малко звезди и холивудски продукции присъстваха на 63-тия фестивал в Кан, който затвори врати вчера, а настроението на повечето от 19-те филми, участващи в състезанието, беше тъжно.

Голямата награда Palme d'Or получи филм за последните дни на мъж, страдащ от бъбречна недостатъчност, който е навестяван от духа на мъртвата си съпруга.

Тайландският режисьор Апичатпонг Верасетакул (Apichatpong Weerasethakul) спечели най-голямото отличие на фестивала за лентата си „Чичо Бунми, който можеше да си спомни миналите си животи” (Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives).

Председателят на журито Тим Бъртън каза, че уникалната визия на филма е спечелила 9-те съдии, сред които беше и Кейт Бланшет.

„Почувствах, че е красив, странна мечта, която не виждаш често. Това е вид кино, който не виждам обикновено, а този фестивал е посветен на точно това... Винаги искаме да бъдем изненадани от филмите и това се случи за повечето от нас”, каза Бъртън.

Смъртта беше важна част от 12-дневния фестивал. Филмът на френския режисьор Ксавие Бовоа (Xavier Beauvois) "Богове и хора" (Of Gods and Men) разказва историята, по истински случай, за седем френски монаси, обезглавени в Алжир, по време на бруталната гражданска война през 90-те години на 20 век. Основният фокус на лентата не е жестоката съдба монасите, а на вземането на решението, дали да напуснат страната, или да се изправят пред сигурна мъченическа смърт.

Наградата за най-добър актьор си поделиха носителят на Оскар Хавиер Бардем и италианският актьор Елио Германо за ролите им на бащи, които преживяват смъртта.

Мексиканският режисьор Алехандро Гонзалес Иняриту, известен с Трилогия за смъртта (Trilogía de la muerte) -  „Кучката любов“ (Amores perros, Мексико, 2000 г.), 21 грама“ (21 grams, САЩ, 2003 г.) и „Вавилон“ (Babel, САЩ, Мексико, Япония, Мароко, 2006 г.), участва с филма "Biutiful". В него Бардем играе баща, който се опитва да посрещне бъдещето на детето си, болно от рак.
Германо беше отличен за ролята си на вдовец, баща на 3 малки момчета във филма на румънския режисьор Даниел Лучети (Daniele Luchetti) "Нашият живот" (Our Lives).

„Дървото” (The tree) на френския режисьор Жули Бертучели (Julie Bertuccelli) разказва за семейство, което се опитва да се възстанови, след трагедия. В центъра на историята е младо момиче е убедено, че духът на мъртвия й баща живее в голямо смокиново дърво. Все пак тонът на френския режисьор е много по-нежен и жизнеутвърдителен, контрастиращ  фона на панаира на смъртта в състезанието.

Кръвта също беше в центъра на филмовите събития тази година.

„Престъпление” (Outrage) на Такеши Китано (Takeshi Kitano) е гангстерска история за отмъщение на Якудза – откровена кървава баня.
Броят на телата в „Изход” (The Exodus), продължение на руската драма от 1994 г. за Втората световна война „Изгорени от слънцето” (Burnt by the Sun), е извън всякакви класации. А  украинският филм, с ироничното заглавие „Моята радост” (My Joy) е безкрайна серия от насилие.

Все пак имаше и няколко заглавия, които разведриха настроението.

„На турне” (On Tour) е история за премеждията на група от американски стриптизьорки, които представят шоу, което е доста пародийно, из цяла Франция. Актьорът и режисьор Матю Амалрик (Mathieu Amalric) е в ролята на пропадналия мениджър на закръглените дами, украсени с изкуствени мигли и дълги ръкавици. Амалрик взе наградата за най-добър режисьор.

Единственият номиниран американски филм „Честна игра” (Fair Game) на Дъг Лаймън се размина доста далеч от награди. Историята разказва за администрацията на Буш, с Найоми Уотс в ролята на агент на ЦРУ под прикритие.

Двама бивши лауреати на Palme d'Or – британският режисьор Майк Лейт и Кен Лоуч също си тръгнаха с празни ръце.
Филмът на Лоуч „Ирландски път” (Route Irish) се фокусира върху бивш военен в Ирак, който разследва смъртта на най-добрия си приятел в Багдат.
„Още една година” (Another Year) на Лейт е горчиво-сладък портрет на група приятели на средна възраст, които се  справят със самотата. Повечето критици харесаха филма и оцениха високо играта на Лесли Менвил, която беше номинирана за най-добра актриса.

Тази награда отиде в ръцете на Жулиет Бинош за  загадъчната любовна история на Аббас Киаростами – „Заверено копие” (Certified Copy). Докато повечето победители в неделя използваха трибуната за да благодарят на приятели и колеги, френската актриса използва момента за да призове за освобождаването на Джафар Панахи.  Известният ирански режисьор имаше специална покана за фестивала тази година.

Поддръжник на опозиционното движение в Иран, 49-годишният Панахи беше арестуван в дома си на 1 март заедно с още 16 души, включително съпругата му и неговата дъщеря, които впоследствие бяха освободени.

„Надявам се, че той ще присъства тук следващата година. Трудно е да си артист и интелектуалец, а страната ти има нужда от теб!” каза Бинош.
Джафар Панахи беше освободен от затвора "Евин" в Техеран, след като изплати гаранция от 200 000 долара във вторник, 25 май, а фестивалът приключи на 23-ти.

Филми на холивудски режисьори не попаднаха, сред номинираните. „Робин Худ” на Ридли Скот откри първата вечер на фестивала, а звездите в главните роли Кейт Бланшет и Ръсел Кроу приветстваха  конкурентите за награди с топло “Bienvenue”.

Продължението на хитовия „Уол Стрийт” на Оливър Стоун с Майкъл Дъглас и Кари Мълиган в главните роли, беше посрещнат със смесени чувства.

Любимецът на Кан – Уди Алън се завърна с новия си романтичен „Ще срещнеш висок тъмен непознат” с Антонио Бандерас в главната роля.

Въпреки малкото холивудски имена, в сравнение с минали години, киноманите и ловците на знаменитости  и тази година оказаха високо уважение към прожекциите, където дори фотографите пристигаха в смокинги.