Всяка година на 13 май - щастливата дата на освобождението на танкера "Сейнт Джеймс Парк", 26-членният екипаж ще дава курбан за здраве.

Независимо кой къде се намира, моряците от няколко националности на борда му се зарекли да почитат винаги този ден на свобода след дългия 5-месечен плен при сомалийските пирати. Историята на щастливо завърналите се моряци разказва днес "Стандарт".

Главният готвач на кораба Светозар Тенев беше сред най-нетърпеливите да стъпят на родна земя навръх празника на св. св. Константин и Елена. Тогава той за първи път видя родената по време на неговия плен дъщеричка. "Спеше у дома, събудихме я, а тя като ме видя, гукна и се усмихна", не може още да се нарадва на малката си принцеса щастливият татко. През тези дни от него не се отлепя и синът му, който много се гордее с баща си и иска само той да го води нa детска градина.

"Светльо е нашият герой по време на пиратския плен", заяви пред медиите старши помощник-капитанът на "Сейнт Джеймс Парк" Ивайло Русев. Главният готвач успявал да укрива храна от оскъдните провизии за да нахрани своите. А по всичко личи, че той денонощно е имал работа в кухнята. Още в началото на пленничеството - фаталния 28 декември м.г., когато 7 пирати превзели кораба въоръжени с картечници и гранатомет, попитали кой е готвачът. "Слез веднага долу", заповядали те на Светльо. Той се подчинил на командата и тръгнал под конвой. След преживения първоначален шок поне го успокоили, че само той има право да се разхожда свободно из целия кораб. Новата смяна пирати докарали свой готвач. "Само името му беше готвач, иначе си беше шофьор, а в кухнята действах аз", разказва корабният кулинар. Помагал му и един индиец от екипажа. За моряците Светльо готвел по два пъти на ден - храненето било заковано в 10 часа сутринта и вечеря в 17 часа. На втория месец свършило месото в запасите на кораба, а на третия месец и брашното. По заявката на готвача пиратите мъкнели по 25 кила брашно всяка седмица. Отделно за тях карали по две кози, спагети и ориз. "Можех седмици наред да карам на хляб, но не и да вкуся от месото им. Беше ме гнус", разказва готвачът. На палубата пиратите колили козите, слабички като кучета. Той им приготвял кебап със сос. Но си облизвали пръстите с неговите български мекици. "Замирише ли им, скачаха като гладни вълци и омитаха всичко", разказа готвачът. "Нямаше злояди сред тях", припомня си той. Мекици приготвял по стандартната наша рецепта - брашно, мая, вода, сода и малко захар. Правил в началото и милинки, но маслото свършило. Иначе хлябът на борда месил през цялото време той. Най-рисковите моменти били свързани с пиратските купони на борда. Гърмяла и музика, която българите нарекли сомалийска чалга. "Като пийнат и стават агресивни, почват да се бият помежду си. Веднъж налетяха в кухнята, един от тях грабна нож а ние отстрани доста се изплашихме да не ни подхванат и нас в мелето", разказва Светльо. Всичко това нагнетявало обстановката, изнервяло допълнително моряците, които и без това тънели в пълна неизвестност за своето оцеляване. Заедно с храна за своите Светльо успял да скрие и своя лаптоп от разбойниците, които свили всичко ценно от хората в екипажа. "Телефона прежалих, както и други вещи", разказва майсторът в морската кулинария. Сaмо благодарение на натрупаната преумора можел да мигне през нощта, докато безсънието мъчило много от колегите му на борда. А накрая вече и гладът. За това пък, когато освободеният кораб спрял в пристанището в Оман, представители на фирмата корабособственик ги посрещнали като шейхове. Настанили ги в 5-звездния "Хилтън" и нахранили на корем прегладнелите пленници.

Там от близки на моряците разбрал и за бойната си съпруга Ваня, която дали в репортаж по телевизия на Филипините. Дамата създаде група "За освобождението на българските моряци" във Фейсбук и събра хиляди почитатели. Тя излезе дръзко пред телевизионните камери, за да заяви, че трябва да се сложи край на пиратските нападения в Аденския залив. Ваня посрещна любимия си мъж с хубави гозби - пържоли със сметана и гъби в гювеч. Тези дни той се похвали, че вече готви в семейството, глези ги със скара и други вкуснотии. Светозар Тенев плава от 8 години. За това време пиратският 5-месечен плен е най-голямото му премеждие, но не смята да се отказва от мъжката професия по море.

За спомен от Сомалия си носи 1 банкнота от 1000 шилинга, печатана през 1990 година от Централната банка на Сомалия. Подарък е от пират, най-вероятно за вкусните манджи на Светльо, а и за прекараното време заедно там.