През седмицата празникът на буквите ни беше белязан с един скандал и една грешка, като грешката беше оскандалена, а скандалът мина незабелязано. Очите ни се напълниха с ветроходна красота, но пак не напълнихме градските джобове, както би трябвало. А новините все повече заприличват на полицейска сводка без очакваното съдебно продължение.

Изпратихме и тазгодишните абитуриенти. Част от тях посрещнаха бала с пълен набор тестове и документи за чужди университети на път за поредната Силиконова долина, а родителите им, вместо да ридаят заради раздялата, май я усещат като малкото си лично отмъщение, че след техните излъгани очаквания за нормален живот, децата им ще го намерят, макар и другаде. Друга част вече са добре оборудвани да атакуват
другата силиконова мечта – димитровградската.

Общото между двата избора е, че обществото не печели и от двата. Държавата пък, загрижена за обществения интерес, ремонтира бюджета, като остави парите на полицията, но сви още разходите за висше образование. Оставащата финансова дупка ще се покрива с пари от резерва. „Лош знак” нарече във Варна президентът Първанов посягането към това, което е трупано през последните 15 години. Този път е прав. За дупката, която остава всяка година, когато други държави пазаруват у нас мозъци още от гимназиалния чин, никой не говори. Далеч повече време се отделя на „Мозъка”, например – Вальо Бореца, който редял схемите на „Наглите”. Затова не е чудно, че посрещнахме 24 май със статистиката, че българинът чете средно по половин книга годишно. А пък чиновниците обсъждат дали кирилският ни домейн в интернет да е
благозвучното „.бгр” или още-красивото „.бя”.

Въпросът доколко изобщо е употребим въпросният домейн май изобщо не се поставя, изместен от вълнуващи теми като абитуриентските балове, организирани в пловдивските детски градини – с тоги, бални рокли и ресторантски купон. Както и много адекватното за празника изказване на образователния министър – „ще изловим образователната мафия в чест на 24 май”. Затова не е чудно, че традиционната римска визита на българския премиер мина под знака на туристическите монетки във фонтана Ди Треви и появата на мултивдовицата Дарина Павлова, а навръх празника Бойко Борисов ръкопляскаше на първия ред на поредното реалити, а не на официалния прием на държавния глава. Голямата драма беше техническата грешка на ватиканската телевизия, поставила Борисов начело на Македония. От толкова вторачване никой не намери време да види кадрите от Москва, където

черносотници носеха знамената на Русия и Гърция

в чест на славянската писменост, патриархът на Русия Кирил нарече всички ни «принадлежащи културно и духовно към руския свят“, а името на България така и не се чу. Затова пък светкавично беше свалена главата на Райна Манджукова. Председателката на Държавната агенция за българите в чужбина споделила пред наши сънародници и в присъствието на Цецка Цачева, че „липсва координация между държавните институции" и затова сънародниците ни в чужбина не виждат много помощ от държавата си. "Имах неблагоразумието да повярвам, че има демокрация”, каза Манджукова след уволнението си. Ако беше слушала по-внимателно парламентарната шефка, щеше да е наясно какво я чака, все пак неотдавна Цецка Цачева заяви в прав текст:

"моралът има много аспекти"

За морал говори тази седмица и премиерът Борисов. „Това е жив цинизъм” беше обобщението му повод имотно-съдийската сага в Приморско. Което не попречи на един от висшите съдии с бедни роднини - Панайот Генков, да попита заяви съвсем сериозно: "Какво значение има дали дъщеря ми е родом от Приморско и дали живее там. Гражданите ни виждат, познават ни и ни уважават". Тепърва ще разберем докъде се простира уважението, след като друга бедна съдийка - Деница Урумова, предложи просто да си доплати терена и да продължи да го ползва. А и тепърва някой трябва да отговори на въпроса как се стигна до подобни панаири, след като се гордеем с най-много прокурори на глава от населението в целия Евросъюз, а самите прокурори ги контролират два съдебни инспектората и около 30 други контролни органа. Явно притиснати от бедността и имотните си проблеми, на разследващите, проверяващите и съдещите не им остават много сили за преките служебни задължения, та тази седмица научихме, че

картофите наистина са много доходоносни,

след като вдовицата на Косьо Самоковеца беше оправдана за прането на пари и незаконните си имоти. На свобода излезе бившият главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов, а за задържания заедно с него бивш военен министър Николай Цонев съдия Мария Митева заяви: „Той не е предложил рушвета, заради който беше арестуван.”

Във Варна, по делото „Медузите” Борислав Гуцанов вече е на свобода, вече заяви за „Труд”, че през двата месеца в ареста никой не е проявил желание да си говори с него по същество, и адвокатите му вече придвижиха жалбата до съда в Страсбург. Малко след това Даниел Славов пое по същия път – шумно публично задържане, още по-шумни закани, странна тишина в съдебната зала и пускане под гаранция, гарнирано със съдебен процес срещу държавата, която, каквито и щети да е понесла, все не успява да ги докаже. Пълненето на ареста и на новините продължава обаче с пълна сила, какво става на изхода не се рекламира така шумно, та

усещането, че „лошите” си го получават,

продължава да властва в рейтингите на политиците. Битката вече достигна и до търговете с картини, атакувани с полиция. Тепърва ще се изяснява кое е било по-интересно там – картините, купувачите или роднините на продавача, твърде ангажирани с Интернет-обществото. Официалното обяснение е липса на сертификати, защото били поискани „само” преди 15 дни. Като е възможно дебатите да са в духа на добрата стара гръцка демокрация – на площада. Защото първият етаж на Софийския районен съд - най-натовареният в страната, е ипотекиран, без кредитът да се обслужва. Ако не сте се досетили – ипотеката е в  Корпоративна търговска банка.

Но пък културният министър с пълна сили движи благотворителния концерт, с който Балканите, през София, ще помагат на хаитянците да си построят кинотеатър. Пак през седмицата "Икономист" реши да ни обърне внимание, като обобщи: „Арестите на знакови фигури са едно, а действителното осъждане на престъпник в навременен и прозрачен процес е съвсем друго.” И го сложи под заглавието „В България се заражда

страх от полицейска държава”.

На икономическия фронт също кипи бурна словесна дейност. Финансовият министър първо обасни „непукизма” си с два железни аргумента – слуша само премиера, другите не го вълнуват, а и закалката му от Световната банка била от страни като Афганистан и Зимбабве. Хубавото е, че щом премиерът още не се е разтревожил от положението у нас, явно сме по-добре от Афганистан. Бяхме щастливи да разберем и друго – почти година след идването си на власт правителството вече знае какво иска да постигне. Съобщи ни го отново Симеон Дянков, който иска до края на мандата си да увеличи производството у нас, да оправи пътищата и да създаде нов тип държавническо управление. Да се надяваме, че

пример няма да му е Афганистан.

Успокоенията, които предложи Дянков на бизнеса във Велико Търново, си звучаха обаче съвсем по български – не сме сами в проблемите си, в Унгария и Англия също намирали скелети в гардеробите и неразплатени договори в чекмеджетата. Това обаче някак не помага да се почувстваме по-добре. Тази седмица извадиха поредното проучване с участието на БАН - за усещането за щастие, където сме се наредили на 60-то място от 60 изследвани държави. Всъщност, ние сме си там от десетина години, което обяснява и данните от друго изследване – на „Отворено общество”. Повечето българи не били склонни да търпят допълнителни лишения заради кризата, става ясно от допитването, а коментарът на изследователите не е ласкателен за нас. Според Георги Стойчев колкото повече хора са засегнати от една мярка, толкова по-малка е подкрепата за нея, а това показвало

липса на солидарност сред обществото

Интересно как да се почувстват солидарни пациентите от Пловдив, например, които си носят памука и чаршафите в болницата, с чиновниците от Здравното министерство, които получавали допълнително пари в размер на три–четири заплати, за да вършат това, което им е работата или пък заради работа по европроекти, за каквито министерството им изобщо не е кандидатствало.
Едва ли „солидарност” е думата, за която се сещаме, когато си плащаме сметката за мобилните, а в джоба ни е поредното сравнение на цените в Европа, където нашите пак са над средноевропейските. Или пък като си мислим за поредния токов удар, за който ни подготвят от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с изключително ясните и конкретни обяснения на шефа си от типа:

„Възможно е

да няма никакво увеличение на цената на тока от 1 юли. Възможно е и намаление. Към момента все още не е ясно как ще се промени сметката на отделния потребител.” И с кого да са солидарни живеещите край така наречените „защитени територии”, залети с бетон, след като от Върховния административен съд не смеят да обяват законен или не е комплексът „Златна перла”, съсипал защитени местности край Варвара. Но пък съдиите там успяха да формулират идеята, че никой държавен орган не е длъжен да събаря незаконни постройки, ако собствениците не искат сами да ги бутнат. А пък най-големият туристически форум у нас мина без участието на индийския делегат – собственик на около 800 хотела. Той така и не дочакал края на интервюто за виза след въпроса дали не смята да остане в България, за да си търси работа у нас. Само ако бяха питали така и Митал...

Не е ясно и с кого да са солидарни варненските училищни директори, например, след написаното в „Дневник” – че е трябвало да платят по 2 800 лева, за да получат по един екземпляр за наръчника за делегираните бюджети, който и без това си имат. Все пак най-тежката новина тази седмица беше спортна. Не, нямам предвид първенството по сумо, което разтърсва Варна. „ЦСКА”, „Левски”, „Литекс”, „Черноморец” и още няколко (?) от водещите (?) ни клубове

искали да си правят Висша лига

На „Евровизия” и тази година загубихме, което си беше съвем очаквано, при положение, че певците участват в едно геополитическо състезание. Но пък, харесвате или не Миро, прочетете интервюто му за „Дарик”. В него има повече отношение към държавата ни, отколкото във всичките държавнически изказвания за цялата седмица.