МТФ „ Варненско лято“2010 започва със загадъчната фантастична история „Фауст“ - сценична версия на режисьора Лилия Абаджиева.

Тя винаги се е опитвала по свой специфичен начин да коментира произведения, попаднали в златния фонд на класиката. В случая и Йохан Волфганг Гьоте не е пощаден. Словото му е съхранило онази поетика на философското, почти алхимично питане за смисъла на живота и вечността на духа. Словото му от сцената звучи леко ретро в сравнение с картините на Абаджиева и множеството лични фантазии, които тя заедно с актьорите от трупата на варненския театър допълват сложния дискурс за мястото на разума и любовта в един свят  отправил се сякаш стремглаво към своята гибел.

{gallery}Afish/2010-3105-faust{/gallery}   

„Фауст“ е повече спектакъл, в който се открояват духът на злото и неговият собственик Мефистофел (силна игра на Стоян Радев). В сравнение с духа на ада, търсещият истината за безсмъртието  Фауст ( Михаил Мутафов) наподобява уморен, пенсиониран научен работник, който вероятно не иска да си признае, че животът не е безкраен фестивал. И ето облогът между силите е сключен, Фауст приютява в новото си тяло всички земни наслади, страсти и подобно на Дориан Грей се превръща в един твърде отегчен (отегчителен) персонаж. Жертва на отегчение и страсти е  и любимата на Фауст - Гретхен ( гостуващата млада актриса Гергана Плетньова, пристъпва към своя персонаж с момински свян и лека неувереност). И така приказката се превръща в микс от трилър, мелодрама, лек хорър и други подобни.

Трупата на ДТ „Ст.Бъчваров“ отдава всичко от себе си, за да се впише в запазената марка на режисурата. Танц,бесовна гоненицата из арките на сценографията на Васил Абаджиев, голи тела в ритъма на техно саунд и романтични етюди на тема първата целувка под звуците на музиката от „Амели Пулен“ са част от интересните моменти, които биха били любими епизоди за една тийн публика. Тези картинни парчета са дори  по-интересни от трудната борба с езика на Гьоте. В този спектакъл като в руска салата има от всичко по малко: мултимедии, игра на сенки, евъргрийни - Абаджиева не изневерява на стила си, но пък и не предлага изненадващи открития. Шампанското от изразни средства накърнява ритъма на спектакъла, но пък действа визуално на онези, които за първи път се срещат с интерпретациите на Лилия Абаджиева. Всъщност малките епизоди показват кой от екипа може да впечатли с отдадеността си към творческата провокация и да се вмъкне в стила на режисурата. Пример за това е акрисата Биляна Стоева, която се впуска със страст под кожата на една псевдо Гретхен, в този завихрен копнеж се открояват и актьорите Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Свилен Стоянов, Теодора Михайлова, Тони Карабашев и Владислав Виолинов.

„Фауст“ поставя стар, колкото раждането на света въпрос: какъв би бил животът ни без дух - празна колба, обитавана от примитивни блянове за съвършенство и блаженство. Вероятно и екипът ще открие своята истина, някъде там отвъд Ада и Рая.