Правителството не оказва натиск върху медиите, става ясно от отговорите на главните им редактори до  министър-председателя Бойко Борисов.

Чрез началника на кабинета си той им разпрати официални писма, с които поиска отговор на въпроса имало ли е намеса в редакционната им политика от страна на правителството.
Повод за писмото бе изказване на президента Георги Първанов от събота, в което той твърди, че от страна на правителството се осъществява "последователна кампания за натиск върху медиите“.

Новоизбраният за втори мандат шеф на БНР Валерий Тодоров отговаря,че никога по никакъв повод върху него като ръководител на БНР не е оказван натиск, нито от името, нито чрез представител на българското правителство. БНР също не било ограничавано в правото си на финансиране, развитие и разпространение.
Според главния редактор на  "Новини и актуални предавания" в бТВ Люба Ризова има само зрителски натиск, който е според броя на хората, които ги гледат. Тя прикани политиците да не призовават медиите като страна в техни спорове.

За Нова тв Силва Зурлева, член на борда на директорите, заявява, че телевизията "има независима редакционна политика”. „Натиск и желание да бъдем уплашени е имало по различни журналистически разследвания, но той е идвал от засегнатите групировки и мафиотските структури. Ние никога не сме били арбитър в политическите борби”, се казва още в позицията й. Тя смята, че СЕМ и КРС трябва да се обединят, а по отношение на намаления брой членове на регулаторите не намира повод за притеснение.

Генералният директор на държавната БНТ Уляна Пръмова също декларира: "не ми е оказван натиск нито от настоящото, нито от предишни правителства”.
"По своя статут БТА е независима национална медия, ръководена преди всичко от основните правила на агенционната журналистика - точност, безпристрастност, равнопоставеност и бързина. Уважавайки тези принципи, нито сегашното, нито друго българско правителство през последните години под никаква форма не е оказвало натиск върху съдържанието, обема и облика на новинарските ни емисии, се казва в позицията на директора на агенцията Максим Минчев.
Главният редактор на в. "Труд“ Тошо Тошев казва,че 3-те последни правителства не са оказвали натиск върху изданието. Той обаче не "желае да си спомня“ за правителствата на Жан Виденов и Иван Костов. "И тъй като писмото на г-жа Бъчварова е адресирано до мен и като председател на Съюза на издателите в България, организация, в която са представени над 90 печатни издания, мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми“, казва Тошев. И според него редуцирането на състава на СЕМ, след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, не променя нещо съществено в работата на този орган.

Главният редактор на в. "24 часа“ Венелина Гочева в отговора си отправя 2 съвета към българските политици - "Да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките си“. По думите й и СЕМ, и КРС са "излишни структури, в които се работи по лобистки и корупционни схеми. Далеч по-чисти и по-ценни за колегията са етичните комисии в печатните и електронните медии“.

"Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години “Стандарт” накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното“. Такова е мнението на главния редактор на вестника Славка Бозукова. Тя твърди, че при предишното правителство, оглавявано от Сергей Станишев (БСП), "безспорно имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за национално отговорна позиция на медиите“. И тя смята, че намаляването на състава на СЕМ от 9 на 5 души в криза е резонно.

Главният редактор на "Капитал“ Галя Прокопиева също отрича за какъвто и да е натиск върху медийната му политика. Според нея обаче с това не се изчерпва ролята на държавата да гарантира среда за развитие на свободни медии. "Те са свободни, когато са финансово независими. Единственото, което държавата трябва да прави в тази връзка, е да осигури честен пазар и ефективно правораздаване. Истината е, че в момента медийният пазар е под стрес и силно изкривен, което уврежда качеството на журналистиката. Това е резултат, ако не на конкретни действия, то на конкретни бездействия на държавните институции“, казва още Прокопиева. По думите й "регулаторите, данъчните органи би трябвало да гарантират, че всички участници играят по еднакви правила и със средства, чийто произход е пазарен и легален”.

"Фактът, че “Нова българска медийна група” успя да концентрира голяма част от пазара на печатни произведения с подкрепата на банка, която ползва предимства от това, че обслужва половината от парите на държавните предприятия, е притеснителен“, казва главният редактор на "Капитал”.

"Всеки конфликт между премиер и президент, независимо кой го предизвиква, е разхищение на публична енергия, която не произвежда ток за никого. По отношение на медиите ще цитирам текст, познат и на двамата спорещи, според който “Свободата е осъзната необходимост”, смята Любен Дилов-син, председател на редакционния съвет на в. “Новинар”.