Видеокамерата, излъчваща на живо изтичащия петролен поток на морското дъно и снимки на мъртви птици, напоени с нефт, визуализират екологичното бедствие, което унищожава живота в Мексиканския залив от 6 седмици насам.

Месец и половина изминаха от експлозията на платформата на Бритиш Петролиум (БП) "Дийпуотър Хърайзън", при която загинаха 11 души. Измеренията на проблема започнаха да придобиват по-точни очертания, когато правителството съобщи, че по изчисления на специалистите между 70 и 150 милиона литра петрол се е излял до момента, предава АП.

"Всяка риба и безгръбначно животно, което се е докоснало до нефта, вероятно умира в момента. Нямам никакво съмнение за това", каза Просанта Чакрабарти, рибен биолог от Университета на Луизиана.

Дълбокият залив е област, в която светлината не може да проникне и изследователите рядко имат възможност да слязат долу.

Това, което се случва там, вероятно ще се отрази на цялата хранителна верига. Всяка нощ обитателите на дълбочините излизат в плитката част, за да търсят храна или за да станат такава за по-големите риби, казват морските учени, които описват процеса като най-голямата миграция на земята.

Много от видовете, които обитават Мексиканския залив са в размножителен период. Яйцата, изложени на нефт, бързо ще изгният. Тези, които оцелелят, вероятно ще умрат от глад заради унищожения планктон, който е в основата на хранителната верига. По-големите риби са по-издържливи, но не са имунизирани срещу ефектите на петрола.

Най-големият разлив в залива досега е бил през 1979 г., когато нефтената пратформа Ixtoc I на полуостров Юкатан избухна и над 600 милиона литра нефт изтекоха в океана. Но това се случи в много по-плитки води - на около 50 метра дълбочина и по-голямата част от нефта остана на повърхността, където се разкъса и стана много по-малко токсична, докато достигна до бреговете на Тексас.

Бритиш Петролиум съобщиха, че са открили поне две огромни петна под водата, които изглежда са нефтени и се разстилат в километрични размери.

За второто петно беше съобщено миналата седмица от екип на Университета на Южна Флорида. То също се намира в контитенталния шелф на бреговете на щата Алабама - води, гъсто населени с морски обитатели.

В неделя изпълнителният директор на БП - Тони Хейуард, оспори съществуването на големи количества нефт под водата. Той каза, че тестове на компанията не са показали никакви доказателства за подобно твърдение и допълни, че естествената тенденция на петрола е да изплува на повърхността.

Все пак според учените нефтът се е разтворил във водата, вероятно заради химическите дисперсанти, които се използват от БП за почистване на водата, като "разбиват" маслото. Дисперсантите са не по-малко опасни за живота на морските обитатели от петрола в залива.

В отговор на твърденията на Хейуърд един от учените отбеляза, че изследователите от няколко различни университета са стигнали самостоятелно до едни и същи заключения за петната чрез отделни тестове.

Засега не са констатирани много смъртни случаи на риби, но федералните власти смятат, че разкриването на последствията ще отнеме години.

"Това, което се случва, просто е огромен експеримент и ние се опитваме да предвидим последиците", каза Роджър Хелм, старши специалист в Американската служба за рибите и дивия живот.

В залива има същества, които все още не са изследвани и описани и вероятно ще изчезнат, твърдят учените.

Наскоро откриха около 100 мъртви морски костенурки и 22 делфина в региона на нефтения разлив, което вероятно е знак за бъдещата гибел за живите обитатели.

Нарастващият брой на микробите в замърсената вода вероятно ще разклати екосистемата, смята океанологът Марк Бенфийлд.

Прекалено много микроби в морето могат да "изсмучат" кислорода във водата, създавайки необитаема безкислородна мъртва зона (хипоксия).

Свидетелства за нарастващата хипоксия в залива са отчетени в началото на май от учени от 3 различни американски университета.

Над 4000 литра дисперсанти добавиха допълнителна токсичност към нефта - те съдържат петролни дестилати и пропилен гликол, чиито ефекти върху морския живот все още са неизвестни.

Това, което знаем със сигурност, е че чрез разбиването на петрола на по-малки капчици дисперсантите намаляват плаваемостта на нефта и забавят, или прекъсват, изкачването на суровото масло към повърхността, правейки разлива труден за проследяване.

Разпръскването на маслото по-дълбоко във водата предпазва плажовете, но също така и прави водата по-хладна в местата, където нефтът не се е разпаднал.

Дисперсантите вероятно ще увеличат времето, в което водата ще бъде токсична за обитателите, каза Лари Маккинли, директор на Изследователския институт Харт в Тексаския университет.

"Влошихме ситуацията с дисперсантите, вместо да я подбрим", смята Маккинли.

Търсенето на отговора - какво се случва дълбоко във водата - е сложно по редица причини.

Има силни подводни течения от залива към Флорида, които вероятно ще придвижат петрол натам. Течението е една от най-добре изследваните сили в залива, но въпреки това прогнозите за движението към Флорида са спорни.

Мексиканският залив е на площ по-голяма от 1000 кв. км и на места достига над 4000 км дълбочина.

Различните дълбочини привличат водата с различни скорости. Наблюденията на Националната океаноложка и атмосферна администрация над разлива на Бритиш Петролиум сочат, че водата на различните дълбочини се движи в десетки посоки.

Учените, които изследват залива казват, че усилията им да предвидят развитието на изтеклия петрол са ограничени заради липсата на нужните превозни средства и техника.