богата и търгуваща със света цивилизация

Ако за древния Одесос, Анхиало, Месембрия, Аполония се знае и пише много, то за древния град Лариса (един от многото с това име в елинския свят) на мястото на днешния град Бяла едва сега започваме да научаваме.

Всъщност всичко започва с една среща на варненски археолози в началото на юни миналата година с кмета на Бяла Анастас Трендафилов и председателя на Общинския съвет София Кирова. "Това, което се знаеше до този момент за района е, че има една кратка бележка от две-три изречения от 1892 г. в описа на старините по Черноморското крайбрежие на основателите на българската археология, братята Хермингилд и Карел Шкорпил, които споменават, че има на нос Св. Атанас малка антична крепост", разказва Валери Йотов. В "бележката" се споменавало и за църква, но братята Шкорпил не са правили никакви разкопки. До 70-80-те години на ХХ в. за крепостта не се знае повече. Подводна археологическа експедиция в залива южно от носа, ръководена от проф. Михаил Лазаров, дава допълнителна информация, обобщена в малки статии в списание "Космос". Няколко оловни и каменни щока на котви, многобройни фрагменти от керамични съдове, открити от тази експедиция, са подредени в малка зала до читалището в центъра на Бяла.
Археолозите работят и по доста интересна версия, лансирана от проф. Лазаров. Тя се базира на твърдението на древногръцкия географ и историк Страбон,

че тук някъде, между Одесос и Навлахос се намира Лариса

Все още проверяваме дали той е бил на мястото на днешна Бяла, коментира Йотов. Различни сведения сочат, че може би Лариса е била построена на платото над залива, където са откривани надгробен надпис на гръцки, както и други артефакти, които прекалено дълго са останали встрани от вниманието на историци и археолози.
До 2009-та година, когато кметът на Бяла Анастас Трендафилов се обръща към Археологическия музей във Варна с молба историците да изяснят какво е имало в околностите на Бяла. Така започва експедицията на ст.н.с. д-р Валери Йотов, н.с. Александър Минчев, гл. ас. Мария Манолова-Войкова.

С помощта на спомените на местни хора, на наблюденията на технически ръководители на съседни строителни обекти археолозите успяват да възстановят линията на крепостната стена. Тя е била широка 180 см и е била дублирана с ров. По-възрастните жители на града си спомнят, че в миналото мнозина техни съграждани са се прехранвали, продавайки в околностите камъни от крепостта. С тях са построени много къщи в Бяла и околните села.
След началото на археологическите проучвания в средата на юли 2009 г.  учените получават много отговри за укрепителната система, водоснабдяването, жилищната и обществената архитектура на крепостта. Освен военен гранизон в крепостта най-вероятно е имало и митница, както и помещения за съхраняване на събраното в областта зърно, което се е подготвяло за транспорт по море. За това говорят многобройните и внушителни с размерите си делви, вградени в зидовете.  

{gallery}PUT/2010-0306-byala2{/gallery}

Защитният вал, който е преграждал брега между реките Двойница и Панаир дере е ранното средновековие. В насипа му е открит и известният камък с издълбани рунически знаци, които се свързват с прабългарската митология.
Според историците, анализирали находките от експедицията, крепостта е късноантична (ранновизантийска) и е част от голямата военно-отбранителна система изградена при византийските императори Анастасий и Юстиниян І. Тя обхваща площ от около 38-40 декара.
Качествата на носа за военни цели са били оценени не само в древността. Само допреди няколко години тук също е имало военно поделение, което десетилетия наред е спирало археологическото изследване на района.
Южно от разкопките е планирано изграждането на бъдещ път, който ще позволи на

руините да станат туристическа атракция

Тук туристите ще видят и останките на римско селище, съществувало на носа преди крепостта, както и основите на голяма кула - с диаметър 13-14 метра, която археолозите открили в имота на местен жител. В съседство за казармите и най-интересният обект, открит тук -  раннохристиянска базилика
Тя е 3-корабна, 1-абсидна църква от 5 век. Била е унищожена в началото на 7-ми век след Христа.
Според археолозита базиликата е уникална заради притвора (преддверието) си. "Едва в края на 5 век предверията на църквите започват да се разделят на три части. В нито една друга църква от 5-6 век по нашите земи няма такава трета част, представляваща полукръгла абсидна ниша. Имаме всички основания да предполагаме, че там е имало един допълнителен параклис, който се е ползвал от все още непокръстени - такива, на които им е предстояло да приемат християнството", обяснява н.с Александър Минчев.
Засега археолозите за разкрили едва част от базиликата. Останалата е под стар трафопост, който може би дори я е спасил от набезите на иманяри. Това лято трафоспостът ще бъде съборен и разкопките ще продължат. Още няколко уникални находки прави експедизията в храма, унищожен най-вероятно от аваро-славянските нашествия в началото на 7-ми век. В базиликата са запазени многобройни фрагменти от стъклописи - нещо изключително рядко за тези векове. Този факт още в началото на разкопките дава увереност на археолозите, че действително са се натъкнали на църква. Подът на храма е покрит с тухли, много близки до сегашния стандарт от 30 на 30 см.
Най-интересната находка обаче сполетяла експедицията на Кръстовден - в дупка до южната стена на абсидата учените открили старателно прибрана и закопана

мраморна олтарна маса

Елегантният плот с четири колони в основата най-вероятно се е счупил по време на служба и като свещен предмет е бил прибран и заровен. Масата сега е реставрирана и е един от най-ценните експонати в музейната сбирка на град Бяла, която скоро, според амбициите на кмета Анастас Трендафилов, ще стане основа на бъдещия Археологичен музей в града.
Според Валери Йотов базиликата е била резиденция на епископ, на което се дължи пищната за онези времена украса. В съседство с храма археолозите открили и култова яма от 4-5 век преди Христа или 7-8 века по-стара от базиликата, което говори, че мястото е било смятано за свещено от най-древни времена.