Яна Кременска**

Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица – дъжд. И разгонени псета.
На Околчица – срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници…
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.
Обещания светли и… помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете…
Втори юни си струваше всичко, поете!

* Идеята да публикуваме това стихотворение "откраднахме" от Елеонора Княжева. Тя го беше сложила на стената си във Фейсбук в Деня на Ботев.

**Яна Кременска е родена на 9 октомври 1967 г. във Враца.
По професия е журналист. В момента работи в ТВ Враца, автор и редактор на предавания.
Нейни стихове са публикувани в централни и местни вестници, списания и алманаси. Издала е 6 стихосбирки: "Пастирка на звезди" (1992), "Събирай ме понякога от думите" (1994), "Адажио" (2002), "Високо в ниското" (2004), "Време да те влюбя" (2006) и "P.S." (2008).