пише днес вестник "Сега". За критиките той си послужи ловко с публицистиката на Ботев по време на зарята във Враца. С прецизно подбрани цитати от творчеството на поета Първанов целенасочено внуши известна аналогия между деспотизма на турския султан и днешната власт в България. И за да не бъде разбран погрешно, направи специални ремарки в словото си.

В иносказателен стил държавният глава упрекна управляващите за посегателство срещу свободната мисъл, калпаво законотворчество и дори за високия дефицит. Язвителен се показа и спрямо медиите. За пръв път, откакто е президент, Първанов си позволява да употреби национално честване за политически препирни. Учудващо, това не предизвика никаква реакция от политическите сили, които подминаха думите му с мълчание.

Скрит зад думите на поета, президентът запита: "В състояние ли е което и да е правителство да ограничи мисълта и да й тури деспотическа юзда? Цели милиони исторически факти доказват, че колкото една мисъл се преследва повече, толкова тя се и разпространява по-лесно и по-бързо". Президентът подчерта и сарказма на Ботев спрямо правителствените закони, "които се пишат и издават не в полза на управляемите, а за мода или да не седиме празни и да се занимаваме барем с що-годе".

През публицистиката на Ботев направи аналогия между властта на султана и днешното управление. За нуждите на политическата борба Първанов си послужи с цитат от Ботев за финансовите проблеми от 1875 г.: "За да успокоят своите кредитори тия (тоест министрите на султана - бел. Георги Първанов) се не забавиха да обнародват в тукашните вестници своите фалшиви икономии и да покажат източниците, с които ще да покрият тазгодишния "нищожен" дефицит".

И към медиите Първанов отправи своето "ботевско" послание: "Хвалете, не бойте се. Хваленето не иска хляб и топли обуща, а за лъжите не вземат гюмрюк, (тоест мито - бел. Г.П.), нито бедел-парасъ".

И за да разсее всяко двусмислие, държавният глава поясни, че тоя огън е насочен към онези "...пигмеи, които са се покачили на необозрими кокили и посягат със своите къси умове да уловят месеца за рогата и пеят баладични песни. Но не за да събудят народа, а да се чуят и порадват на гласа си". Като добави, че и днес, 134 години по-късно, има политици, чиято изява се свежда до това да се порадват на гласа си.