Печели конкурс за асистент в катедрата по сърдечна хирургия в университета Вестенд, мести се във Франкфурт, където създава семейство, става доцент и главен лекар на университетската болница в града. Специализира сърдечна хирургия за бебета и малки деца в САЩ. След завръщането си в Германия поставя началото на детската сърдечна хирургия в университетската клиника, където работи. През 1978 г. академик Атанас Малеев, тогава шеф на Медицинската академия в София и член на семейството на държавния глава Тодор Живков, го кани да помогне за изграждане на кардиохирургия в България.

С германски хирурзи сформира екип, който прави у нас серия сърдечни операции. Окончателно се завръща през 1984 г., след като подписва с българското правителство договор за разкриване на болница по американски модел за сърдечна хирургия. Изгражда я с дарения от съмишленици, пациенти и колеги от Западна Германия и за няколко години успява да командирова за обучение и специализации в елитни сърдечни клиники по света над 300 лекари и медицински сестри. През 1986 г. извършва у нас първата трансплантация на сърце не само в Източния блок, но и преди страни като Испания и Португалия. До 1989 г. лечебното заведение е известно просто като Чирковата болница, след това получава името "Св. Екатерина". Проф. Чирков я ръководи до 2005 г., когато е уволнен от здравния министър проф. Радослав Гайдарски. Александър Чирков бе депутат от Варненския избирателен район в VІІ Велико Народно събрание, но по собствените му признания представата му за парламент и политика се различава от видяното там.

- Проф. Чирков, отдавна се говори за болницата, която правите в Поморие. Разкажете малко повече за нея, събрахте ли персонала?
- Регистрирано е дружеството, което ще прави болницата, в момента се търси финансиране. Тя ще се казва Черноморска болница - Black Sea Hospital - България. Не можеш да започнеш да правиш болници (както и молове, хотели и т.н. - и затова стоят празни), преди да е подготвен персоналът и преди да си сигурен, че ще има такъв наплив от хора, които ще търсят твоята помощ. Нуждаещите се от такава болница в Източна България са много - разстоянието до София е най-голямо оттук, и да ги накараш всичките да ходят до столицата е безсмислено. Затова още преди 15 години започнах да се опитвам да направя кардиохирургия във Варна. Виждах, че населението тук има необходимост, няма нужда да ходи болният в София с по четирима души кръводарители, да ги води там, пък след това близките му да пътуват дотам - това е голяма мъка, имайки предвид и комуникациите, които имаме в България. Затова реших сега на Южното Черноморие, после и във Варна ще се опитам да направим една частна болница. И това ще стане. Първо, иска време, и освен това в момента България страда от това, че няма много доверие в нея, а и инвестиции. Инвеститорите стоят настрана, наблюдават страната ни, не смеят да ни се доверят. Но това ще се промени, убеден съм. Има наистина и световна криза, но и ние сами допринасяме за това още повече поради липса на кадри с капацитет за административно управление, които да не мъчат хората, а веднага да им решават въпросите и по този начин да улесняват и чуждите инвеститори, и българите да направят нещо в страната си, а да не бягат навън.

кадрите в България, особено в медицината, са много малко,

повечето са избягали в чужбина - вече не се чувстват добре тук. Напуснали са страната, но съм убеден, че ако има две хубави болници на Черно море, всички ще дойдат. А моите възпитаници от първото поколение, които са напуснали страната през 1990 г., след промените, са направили големи кариери в Лондон, в Германия, Виена, Италия, Холандия - като анестезиолози, хирурзи, кардиолози, медицински сестри, всички те, въпреки че са със смесени бракове, веднага ще се съгласят да дойдат тук, щом е на морето. Другаде нямат желание да работят в България.

- Да разбирам ли, че в България не са останали достатъчно добри кардиохирурзи?
- Не само кардиохирурзи, но и анестезиолози, медицински сестри, дори и най-обикновените хора, които технически се грижат за нещата, те трябва да бъдат тук. Но аз мисля, че ще ги върнем. Това е може би последната ми задача, която си поставих, докато съм жив и здрав. Господ ми помогна да остана в същата кондиция, да работя и да подготвя още кадри за още 2-3 болници в България. И по този начин да има инфраструктура, която да осигури поне в областта на сърдечносъдовите заболявания една хуманна, високопрофесионална медицинска помощ.

- Прежалихте ли вече "Света Екатерина"?
- Това е както когато се развеждате. Не че съм бил толкова много влюбен в "Св. Екатерина", а просто изграждах нещо. Нали помните историята за Пигмалион - той направил една суперстатуя на хубава жена, после помолил Афродита да й вдъхне живот, тя станала една от най-големите красавици, но след това започнала да го командва - защото е много красива и всички я искат.  И Пигмалион страдал, но я прежалил. Важно е, че я е създал. Също и аз създадох "Света Екатерина", създадох ученици и

моите ученици сега ръководят навсякъде в България водещите кардиологични и кардиохирургически структури.

- Когато Ви отстраниха от ръководството на "Св. Екатерина", бе казано, че ще продължавате да оперирате в болницата. Ходите ли там?
- Не, не. Не е много удобно, защото се създава напрежение - учителят, който ги е създал, да е постоянно там, пък друг е шеф. Ще се създава напрежение в болницата, затова аз напуснах, за да може да се успокои атмосферата там.

- А къде в България оперирате?
- В "Токуда". Те са пак мои ученици, всички до един. Така че пак съм си между тях. Вижте, беше несправедливо, защото нямаше абсолютно никаква причина за отстраняването ми. Трябваше да ме оставят да довърша третата фаза - болницата отзад, която започнах да строя, тя беше почти готова. А не да стои вече 6 години, ще се съсипе като другите, които по 25 години стоят само в груб строеж и вече се рушат тотално, въобще не могат да се използват. Жалко за това, което започнах да правя - една допълнителна сграда към "Св. Екатерина" с 4 етажа, тя щеше да бъде една от най-добрите болници в Европа. Но не можах, не стигнах до там. Не сме имали никакви противоречия с тогавашния министър, който ме отстрани (проф. Радослав Гайдарски - б.а.), каквито измисляха - заради жени или други неща.

- Това, което аз съм чувала, е за професионална конкуренция, свързана с чернодробните трансплантации...
- Каква професионална конкуренция? Той си е общ хирург, там си стои. Дори му построих долу бани, душове, тоалетни, за да не влизат с мръсните дрехи, както си влизат от по-рано в тяхната болница. Понеже все пак сме долу-горе в една сграда, грижех се и за тях. Толкова много пари дадохме, за да направим сградата на катедрите по анатомия и хистология, патонатомия и съдебна медицина да изглежда както трябва, защото иначе беше много мизерна. Дори и сегашният премиер Бойко Борисов тогава се разсърди, че сме дали толкова пари, защото помислил, че сме взели от общината. Ами да, общината даде една част, аз дадох повече от общината, и "Красива България" даде, за да оправим патоанатомията до нас. Понеже като идваха чужденците, гледаха тази сграда и казваха - това е невъзможно. Шеф на цялата тази анатомия, патология и съдебна медицина е бившият ректор, който след това се подписа в общия списък срещу мен. Въпреки че редовно ме посещаваше и се кланяше. Но така е в България.  Аз

бях поканен от много хора да ставам министър

- и от царя, и преди това от правителството на СДС, но, както знаете, това никога не ме е увличало. На мен ми доставя удоволствие да създавам кадри в България. Братята Христо и Евлоги Георгиеви за мен са най-големите герои в историята ни след Борис І, който е покръстил българите и получихме нова цивилизация. Една държава не може да съществува без кадри, без да се обучават юристи, финансисти, доктори. Това искам и аз да правя.

- Вече 10 години се говори за реформа в здравеопазването. Уж тръгна нещо, но от гледна точка на пациентите нещата вървят все по-зле. Не ни лекуват или ни лекуват по-лошо. Защо?
- Вярно, жестоко е. Понякога хората трябва да чакат с часове, с дни, докато стигнат до съответния лекар, който ги препраща при друг. Това в моята болница не го позволявах. В "Токуда" сега се опитваме да въведем този ред, който беше в "Св. Екатерина" - да могат да предлагат на пациентите и на близките им хуманно отношение, хуманна медицина и едновременно високопрофесионална. Защо не стават реформите? Те са писани до подробности от мен, дадени на различни правителства, но

за да стане една реформа, някой трябва да я направи.

Не човек, който няма никакъв опит, а само е ходил 3 дни в Белгия, 5 дни в Холандия, 10 дни във Франция, на някой семинар, видял нещо, чул - такива хора не могат да направят реформата. Само хора, които 30-40 години са работили в тази област и са показали пред обществото, че могат да изграждат институции, които са на високо ниво. Само такива могат да направят реформите, защото те вече знаят отвътре какво трябва да направят. Едно е да си представяш какво искаш да направиш, друго е да можеш да го направиш.

- Няма ли нужда от някакъв праг, някакво сито за лекарите? Казахте, че са останали малко в България. Редно ли е човек, едва избутал висшето си образование, който после се превръща в чиновник, да експериментира с човешкия живот?
- Не е правилно това. В целия Запад, без изключение, се изисква т.нар. апробация. Не може някой с дипломата за завършено висше медицинско училище веднага да отиде да лекува хората. Той трябва да се докаже. Първо работи от 2 до 4 години в голяма институция, трупа практически опит и след това му дават правото да отвори практика, да бъде личен лекар. Само така трябва да бъде. Това е в реформата, която аз предложих. Не става, както виждате. Всички лекари-специалисти на всеки 4 години трябва да се ресертифицират, да се проверяват от специални комисии, които са много добри, дори и от чужденци. Ние сме В ЕС, ще ги извикаме, хората ще дойдат безплатно ще го направят и са съгласни, разговарял съм с различни асоциации, в различни специалности да ресертифицират докторите, да ги проверяват дали след 4 години те са на същото ниво. Защото медицината се променя непрекъснато и трябва да се знае дали тези лекари четат непрекъснато, обучават се, посещават семинари, за да може да са на високо ниво. Същото е и за професорите - те трябва да минават такива тестове на 6 години. Не може, получил един път титлата доцент или професор, човек повече дане го интересува нищо - нито пише, нито чете, нито се занимава с научна работа. Оттам идва и моята представа за Българската академия на науките.

Нека да си остане БАН, но като клуб на най-добрите учени,

които работят в съответните институти и университети и оттам си получават заплатите. А в БАН да не се получава нито един лев, както е по света. В БАН се събират големите умове и дискутират кой какво е открил, обменят опит и знания. Това е вече съвсем друго. Затова предлагах БАН да получи такава форма, а не да е институция, в която някой преживява. Когато министър Дянков е казал онова за синодалните старци, може да е прекалил с думата, не е искал да ги обиди, но е бил донякъде прав - няма нужда да седят те там, а да има един клуб, в който да обменят мисли и знания, както е било училището на Платон. Това се казва контюинитет в предаването на познанието и науката.

- Имате ли впечатления от новия здравен министър?
- Не, още нямам никакви впечатления. Трябва да му се даде възможност и време да покаже какво може да направи. Мисля, че така трябва да се прави в нашата страна - не веднага да се започне с атаки "А, ама аз я познавам от едикъде си", друг я познавал от друго място. Не, остави да видим какво ще свърши, ще минат 5 - 6 месеца, ще видим първите стъпки и по тях ще разберем дали е способна да направи следващите.

- Ами тогава да питам за правителството, което я назначи.
- Мисля, че трябва да се изчака до септември и тогава да се направи една рекапитулация. Да видим какво сте обявявали и какво сте направили досега, никой не се съмнява във вашите амбиции и желания, но сами да решите дали да продължите или да търсите други експерти или други формации в управлението, за да направите нови структури. За да тръгне тая страна. В края на краищата вие за това сте там, за това ви се плаща, за да можете да помогнете на обществото, да направите живота ни по-лек, да няма напрежение във взаимоотношенията ни. Затова нека изчакаме до септември.

- Колко сърца сте оперирали?
- Мисля, че повече от 20 000.

- А ако на Вас или на Ваш близък се наложи, на кого бихте се доверили?
- На всеки от моите ученици бих се доверил, те работят като мен. Вече са натрупали знанаия, качества и способности и дори един ден ще бъдат по-добри от мен. Това е истинското училище, учениците да стават по-добри от учителя, иначе няма развитие.

- Кой ще ръководи болницата в Поморие?
- Сигурно аз.

- Има ли опасност нещата там да замръзнат така, както стана навремето във Варна?
- Ако състоянието на България продължава да е същото, ако няма доверие от страна на чуждите инвеститори, може да се стигне дотам. Но вярвам, че ще успеем.

- Всъщност защо във Варна се провалиха намеренията Ви? Само парите ли бяха проблем?
- Не, не. Само ние дадохме парите. Знае много добре главният лекар на болницата проф. Красимир Иванов, с него и с тогавашния министър Финков подписахме заедно, че ние им подаряваме тези пари, които сме инвестирали - 3,5 милиона лева, те да се оправят сами по-нататък. Нали се смени правителството тогава и като ме отстраниха, той веднага се нагоди към другите и започна с тях да работи. И аз реших да им подарим тези пари, да не искам нищо от тях.

- След всички проблеми и неприятности съжалявате ли, че сте приели поканата да се върнете в България?
- Никога не съм съжалил. По-важно е какво си изградил, проблеми има навсякъде, в цял свят. Вземете историята назад и ще видите, че хората, които са дали толкова много на човечеството, винаги са имали тежки проблеми в живота. Така че аз съм нищо в сравнение с тях. Така е устроен животът - във всеки момент един човек е щастлив, друг е нещастен. На като цяло аз се смятам за щастлив човек, дори мисля, че и Господ ми е помагал да върна толкова много хора на семействата им.