Чисто е, просторно е, но се държите като нерези в тясна кочина. И сте готови да се сбиете истински за кофичка евтино кисело мляко. Веригите трябва да воюват за вас, а не вие да си раздавате шамари за няколко стотинки разлика. Стегнете си и започнете да се държите като сериозни клиенти, вместо като изтървано потребителско стадо. Животът ви вече не е безкраен дефицит, а огромен кореком. Където продавачката трябва да ви обслужва, а не вие да спите с нея, за да бъдете обслужен. Или поне да познавате този, който спи с нея, за да получите специално отношение.

Има теория в българската народопсихология, че балканският мозък е предразположен към деформации и крайности, ако тялото преживява големи температурни амплитуди в кратки периоди. Примерно от -20 до +40 градуса всяка година в период от няколко месеца. Според теорията на мола потребителското поведение също може да се деформира при сериозни пазарни амплитуди. Защото преди 20 години се биехте по опашките за каквито и да е банани, а сега го правите, понеже са страшно евтини. Понеже корекомът ви идва в повече.

Молът е последният етап от трудната ви еволюция като клиенти. Да отидем в мола е краят на постсоциалистическата епоха да ходим по магазините. Които сякаш са заредили една и съща залежала стока от един и същ склад и на една и съща постоянна цена. Молът (надяваме се) е наемният ни убиец на търговските гаражи, пред които са паркирани две нацупени срамни устни. Пушат тънки цигари, пият пластмасово кафе и проклинат работното си време. И няма клиентска сила, която да им залепи усмивка на лицето. Също както няма клиентска сила, която да им залепи два шамара. Просто защото няма истински клиенти. Няма ги онези разгневени полубогове на пазарните взаимоотношения, които уволняват и бойкотират, ако им се стори, че с кренвиршите не им завиват и малко уважение.  

По-добре културата на мола, отколкото културата на бай Кольо от „Плод и зеленчук”-а на загниващата планова икономика. Когато в неговата барака мирише на изгнили домати, в лабораториите на империалистическия маркетинг измислят потребителската виагра с вкус на топъл хляб. После пускат афродизиака през аспираторите на супермаркетите и клиентите заедно с портфейлите си се възбуждат от миризмата – настъпват слюнка и харчат повече за продукти извън предварително съставения списък. Във фолклора на импулсивното пазаруване ще откриете легендата за мъжа, чиято жена го изпратила до магазина за дамски превръзки. Метри преди касата той осъзнал, че го чака уикенд без секс и се върнал да си купи въдици и рибарска лодка, за да запълни свободното си и очертаващо се като изнервено време. А вие, новопоявили се консуматорки - какво правихте по същото време. Сгъвахте ли лигнина на няколко слоя, за да се получи подобие на това, което вече има крилца и скоро се очаква да полети. Просто няма как да не сте леко деформирани, защото амплитудата в избора е драстична като сибирски студ и тропици.      

Молът е контракултура на цялата ви клиентска култура досега. Която беше модерна като мюсюлмански молла в анадолска провинция. И ако не я промените – ще продължите да се пердашите за евтина стока, без да задавате въпроси защо е толкова евтина и дали въобще ви трябва. Да напълниш багажник на комби с кисело мляко и 18 пъти да се наредиш на опашка за промоционални банани (дават само по 2 килограма) – не е като да си купиш лодка покрай дамските превръзки. И няма нищо импулсивно, а е класическият синдром на козунака. Който не можете да изядете, но поне веднъж в годината се чувствате длъжни да го притежавате в ненужни количества. Ако не преболедувате великденската болест като детска шарка – и още по-голям мол да ви построят, пак няма пораснете като клиенти. Тъй като не зависи от пространството, а от усещането. Масовото усещане в момента е за стадо нерези в мола, които се държат като прасета в космоса. Заради тях няколко магазина са си сменили табелите от Second hand на Outlet centre. И клиентите им са си въобразили, че вече не са второ качество клиенти.