Избрани Новини
Труд: Смъртта на вкусния домат
Митът за вкусния български домат е на път да загине правопропорционално на обезлюдяването на българските села.
Урбанизацията доведе до необходимостта от производство на огромни количества зеленчуци за пазара. Такова производство си има и съответните (вкусови) недостатъци.
Затова и табелките “български домат” на градските пазари или в хипермаркетите все повече замязват на търговски трик. Освен ако не е произведен в градинката на някоя баба. Иначе дори и нашенски, в много случаи вкусът на домата се оказва пластмасов.
За да са конкурентни на турски и гръцки производители, българските им колеги в последните години масово смениха сортовия състав на продукцията си, признават агроексперти и производители. Първо, за да се произвеждат по-големи количества от декар. Второ, за да се доставя продукция в хипермаркетите, която е способна да издържи на транспортирането и да се продава в продължение на седмици, без външният вид на домата да пострада.
Така светът е произвел високопродуктивни сортове (включително и чрез генни модификации), които са хубави на външен вид - еднакво заоблени, едри, примамливо червени, здрави като павета и вкусни като... найлон домати.
Друг трик, използван от търговци, е да доставят зелени домати. Те се обработват с етилен, което стимулира обагрянето в червено отвън. Но отвътре доматът си е все така зелен, а значи и безвкусен, когато се консумира. Но пък може да се продава със седмици в магазина, без опасност да се развали.
Интересна е пазарната статистика за производството и вноса на зеленчуци у нас. Прави впечатление, че при произведени над 104 000 тона домати у нас и изнесени 10 000 тона през м.г. митниците са отчели внос на 80 000 тона. Или почти половината от консумацията вътре в страната е била от внос, който по официални данни е струвал 76,5 млн. долара. Това е малко над левче за килограм. Твърде евтино, за да го конкурираме с бабиния домат.
Всичко това доведе дори до модата в полското производство на домати за консервната промишленост да се използват готови италиански разсади. Разходът за разсада е само около 150 лв./дка, после жънеш с комбайн и продукцията отива за доматено пюре. Не е като при баба, нали?
Някогашните прекрасни български сортове домати и краставици вече трудно могат да бъдат намерени на пазара. Конкуренцията принуждава производителите да залагат на специфични чужди сортове, признават производители от Пазарджик.
Според Генка Белинска от село Гелеменово наши домати като “Идеал” и “Рила” вече не се гледали, защото не били трайни.
“Рила” беше сочен, месест, направо като диня, като го разрежеш. Прекрасен домат. Много бързо омеква обаче и не може да понесе транспортирането до борсите и по сергиите.
Наложи се да започнем да гледаме по-твърди, които обаче не са така вкусни”, обяснява Белинска. Затова сега масово се садели домати от сортовете “Мондиал”, “Рали” и “Белле”.
“Например “Белле” е с кожа като тенекия - трябва да го обелиш, иначе не можеш да го преглътнеш. Има обаче търговски вид и издържа с дни, като препариран е. Клиентите търсят твърди домати и се съобразяваме с пазара”, разказа Белинска.
Подобно било положението и с краставиците. Преди масово се отглеждал сортът “Сандра”, но с промяната на климата взел да дава малко реколта, а и ставал по-късно заради дългата хладна пролет.
“Ориентирахме се към други сортове, като “Калунга” например. Реколтата от тях е голяма, а нали затова се блъскаме”, каза Иван Натев от Мало Конаре. Според производителите вносните домати и краставици правят дъмпинг на нашите, защото в съседни страни като Турция и Гърция колегите им получавали добри дотации от държавата и себестойността на продукцията им спадала.
Нашите домати и краставици се оскъпявали и заради трудното отглеждане в оранжерии, свързано с много разходи за отопление и препарати.
