Няма банков картел за лихвите по кредитите и депозитите, е установила Комисията за защита на конкуренцията.

От антимонополния орган смятат, че липсват доказателства за извършено нарушение от Асоциация на банките в България и че няма основание да се предприемат действия за извършено нарушение, пише в съобщение на КЗК.

Сигналът срещу АББ беше подаден миналата година от Национална асоциация на българския бизнес с председател Светлозар Николов. Оттам твърдяха, че лихвите на банките са нереалистични и държавата трябва да се намеси.
Асоциацията дори организира няколко протеста в София и страната срещу политиката на банките. КЗК пък нахлу с полицаи в офиса на Асоциацията на банките и конфискува документи.

Комисията е разгледала и проверила доказателствения материал, иззет на място от офиса на АББ – протоколи от срещи на членовете на асоциацията, документи, включително и личния тефтер на главния секретар на асоциацията.
По информация на "Дневник" Светлозар Николов имал няколко кредита от големи банки в страната, които не обслужва или са с проблеми в обслужването.

На срещите на членовете на асоциацията са обсъждани главно становища и предложения по законопроекти, както и въпроси, свързани с прилагането на нормативни актове, регулиращи банковата дейност на територията на страната.
Установило се е, че АББ е била информирана за предлагани от член на Асоциацията лихвени нива по краткосрочни депозити в левове, които са по-високи от преобладаващите на пазара.

Нарочното уведомяване на сдружението за определена пазарна политика на неин член, съпоставена с тази на останалите й членове, би могло да цели въздействие за евентуално ограничаване автономното поведение на пазарния субект.
В конкретния случай обаче не са открити доказателства за последвала реакция от асоциацията, с която да се ограничава свободната стопанска инициатива или налагане на самоограничително поведение от страна на конкретната банка, включително при определяне на цените на предоставяните услуги, посочват от КЗК.

От документите става ясно, че на заседания на управителния съвет на асоциацията са обсъждани промени в регулациите на лихвите по депозитите. Членовете й са предложили различни модели за регулирането им, обсъждали са предимствата и недостатъците на всеки един вариант и са коментирали възможните индекси за определяне на benchmark.

Друго предложение е било банките, които предлагат прекалено висока лихва по депозитите си, да плащат по-висок процент МЗР, както и депозитите с високи лихви и тези, по които се обявяват промоции или се дават предметни награди, да не бъдат защитени от Фонда за гарантиране на влоговете или за тях да се изисква по-висока вноска.

Членовете на АББ са обсъждали още разпечатки от статистика на БНБ за лихвите с определена стойност да бъдат използвани за benchmark за различните видове депозити. "Подобно обсъждане на елементи от ценовата политика между конкуренти би могло да доведе до координация на пазарното поведение на участниците на пазара. Към настоящия момент обаче няма достатъчно безспорни доказателства за обмен на чувствителна информация или предприети координирани действия с цел съгласуване на обща ценова политика между членовете на АББ по предлаганите депозити", е решението на комисията.

„Въпреки провежданите срещи, които биха могли да доведат до ограничаване независимостта на отделните предприятия при вземане на решения относно ценовата им политика, не са налице безспорни доказателства за влияние върху автономното стопанско поведение на членовете на АББ", се казва в становище на КЗК.

Изводът на комисията е, че няма категорични доказателства, които да сочат, че действията и актовете на асоциацията попадат в обхвата на забранените от Закона за защита на конкуренцията.