7-те бивши служители на филиала на индийската компания за пестициди Union Carbide получиха максимална присъда - едва две години затвор, разярявайки близки на жертвите. Това наказание е равносилно на присъда за причиняване на лек пътен инцидент.

Сред осъдените е и Кашуб Махиндра, 86-годишният мултимилионер, председател на компанията строител на трактори Mahindra & Mahindra. Махиндра е ръководел Union Carbide India Ltd в момента на злополуката, отнела живота на хиляди.

7-те осъдени получиха присъда, след цели 26 години легална битка.

Това насочи вниманието върху ефективността на съдебната система на Индия и даде началото на световен дебат за корпоративната отговорност при индустриалните инциденти.

Въпреки наличието на присъда, нейният рамер звучи несериозно. Причина за малкия й размер е, че през 1996 г. Върховният съд в страната промени обвинението от "вина за убийство" на "престъпна небрежност".

Активисти и роднини на жертвите, много от които се събраха пред съда днес, казаха за присъдата, че е "твърде малка, твърде късно" и предупредиха, че подобно малко наказание може да доведе до нови по-сериозни производствени аварии.

"Тази присъда е лош прецедент. В действителност тя не наказва, а само ще насърчи опасните компании и техните служители да се продължат рискованото си поведение, което може да убие и осакати много повече хора, защото ще им се размине лесно... Бедствието в Бопал е приравнено, като сериозност, на пътнотранспортно произшествие", каза Сатянат Саранги, председател на Бопалска група за информация и действие (Bhopal Group for Information and Action).

Съдът призна отговорността и на компанията Union Carbide Индия, но тя отдавна не съществува.

Седемте осъдени бивши работници и служители, повечето от които вече са над 70-годишни, смятат да обжалват присъдата - процес, който може да отнеме няколко години в Индия. По този начин допълнително ще бъде одължена съдебната битка, която вече продължава повече от четвърт от век.

По официални дании на правителството около 3500 души са починали веднага, при 40-те тона смъртоносен газ метилизоцианат, изпуснат по невнимание от служители на компанията Union Carbide в Бопал на 3 декември 1984 г.

В следващите няколко години броят на загиналите достига 15 хил., но според активисти това число е едва половината от реалните жертви, а аварията е засегнала здравето на поне още половин милион души.

Те обвиняват компанията и правителството, че не са положили достатъчно старание за почистване на мястото, което все още се счита силно токсично. Освен това жертвите и близките им не са обезщетени справедливо.

Union Carbide е закупена през 2001 г. от Dow Chemical Co, според които случаят е решен окончателно през 1989 г., когато Union Carbide се съгласяват да платят на индийското правителство 470 млн. долара (близо 400 млн. евро, според съвременния курс), като компенсация.

Dow Chemical Co твърдят още, че цялата отговорност за завода сега се носи от правителството на щата Мадхя Прадеш, което е собственик на земята.

Индийското централно бюро за разследване първоначално подведе 12 страни под отговорност за инцидента: 8 висши служители на компания; Уорън Андерсън - американският ръководител на Union Carbide, по време на изтичането на токсичния газ; самото дружество Union Carbide и две дъщерни дружества.

Един от обвинените индийските служители отдавна е починал и днешната присъда ще бъде приложена на седем от тях.

Отделни дела са заведени срещу дружеството и неговите служители в чужбина, които никога не са се явявали в съда в Индия.

Андерсън, вече на 89 г., е бил арестуван в Индия веднага след инцидента, но освободен скоро след това под гаранция. Било му е разречшено да напусне страната и оттогава отказва да се върне там.

Индийският съд издаде нова заповед за арестуването му миналата година и призова индийското правителство да настоява за екстрадирането му от Съединените щати.