сякаш нищо не успя да блесне така ярко на небосклона на изпитните бисери. До днес. Когато разказът "Вида" и авторът му  Иван Джуренов провокираха децата на онези, спънали се във Вазов кандидат-гимназисти, да родят нови остроумия. Всъщност и тазгодишните 7-класници, преди да разнищят клетата Вида, загряха пера именно с Вазов. Според последната задача 25 от Първия модул учениците трябваше да запишат "в 2-3 изречения внушенията на израза будна кръчма, употребен в I глава на повестта „Немили-недраги”. За да заслужат заветните 6 максимални точки, тук те трябва да са използвали следните "примерни ключови изрази: метафоричен/символен образ на родното; българско пространство; „свое” място, заместващо изгубения дом; антитеза/контраст на „чуждата” и враждебна земя; място, където се събират хора с будно национално самосъзнание, с буден дух, родолюбиви българи; място извън негостоприемната и мрачна чужбина, в друго измерение и др.". Някои от отговорите обаче са така далеч от нужните "внушения", че сме склонни дори да заподозрем авторите им в умисъл.

Ето и някои примери:

Според мене будна кръчма е кръчма, която работи цяла нощ. Там хъшовете ядат, пият и се веселят.
Снощи аз бях в една будна кръчма. Там си поръчах студен портокалов сок. Изпих го и се прибрах доволно.
Кръчмата на Странджата е будна, защото хъшовете в нея са будни - те по цяла нощ не спят.

Не са малко и шедьоврите, породени от сблъсъка на тийнейджърското въобръжение с архаичния език на "Вида":

Хванах си лявата гърда, където биеше сърцето ми.
Баща, княз Вилица (вместо Вулица) ми се ядоса и почна да псува.
Съветските и ромските войски започнаха бой. Бог Перу ги направляваше. (в разказа „Вида” става въпрос за славянските и ромейските племена, както и за бог Перун)

Аз довършвах свинската си (вместо свилена) кърпа.