В събота във Варна започва Европейското първенство за клубни (училищни, общински, градски) шахматни отбори за деца от 8 до 16 години и Международният турнир по шах Варна Оpen.

Надпреварата се организира от Eвропейския шахматен съюз, БФШ, Шахматен клуб "Веселин Топалов" и "Гранд хотел Варна".

Първа от участниците в морската столица кацна 11-годишната Европейска шампионка Анна Васенина. Малко след като се приземи на летище Варна с полет от Домодедово, малката чаровница се съгласи да се срещне с екипа на ВарнаУтре.бг.

В градината около басейна на "Гранд хотел Варна" разговорът започва непринудено. На масата са наредени шахматните фигури на черно-бялата дъска. Правя първия ход и веднага се допитвам за съвет. Междувременно разбирам, че това е първото интервю в живота на младата надежда на световния шах.

- d2-d4, мисля, че е класика? - започвам разговора.

- По принцип това е доста чест ход и много се използва. На мен също ми харесва.

- Кое е любимото ти начало?

- Все още нямам такова, нито пък любима защита. Зависи от противниците срещу мен.

- Кой те запали по тази древна игра и от колко години тренираш?

- Първо играхме в къщи с баща ми Артьом Васенин. Той е голям почитател на играта. Нещо средно между любител и състезател. В Русия шахът е доста популярен и се играе на много места. Особено в парковете на Москва, когато времето е топло. Бях на 5 годинки, когато научих правилата, а от 7 ходя на тренировки в Двореца на пионерите.

- От толкова малка и вече на тренировки?

- Имаме голям късмет, че живеем много близо до Двореца. Пеша е около 20 минути. За Москва това си е направо на една ръка разстояние. Имаме в отбора момичета и момчета, които пътуват по 2 часа в едната посока, представяш ли си?

Знаейки от личен опит за какво става въпрос кимнах с глава. Разговорът продължи в посока организацията на тренировките и състезанията в Русия. Тук в един момент останах с отворена уста. Знаех, че спортът в страната е държавна политика, но пък чак до такава степен - не вярвах. Оказва се, че децата не само, че не плащат нищо, но и всички състезания в календара на федерацията за всички възрастови групи също са безплатни. Моята събеседничка е летяла да играе в различни кътчета на своята Родина. За участие в надпревари в Москва пристигат деца от далечните сибирски райони и Тихия океан. Всичко това, без родителите да плащат каквото и да било.  Нито за път, нито за храна, нито за хотели.

Да влезеш в отбора на града е голяма чест - продължи Анна. Минаваш през няколко квалификации и след това отиваш на регионални надпревари, следват държавните първенства. Аз ги победих всички и дори сега играя с по-големите от мен. На световното първенство разделих 5-8 място, но с по-големи. На европейското в моята възрастова група станах първа.

- Какво е чувството да си шампион на континента?

- Доста е приятно,  вярно осъзнах го чак след два дена. В началото имаше радост, че съм победила, но не знаех за какво става въпрос. Чак когато кацнахме в Москва от Италия, усетих истински титлата.

- Следяхте ли какво се случва в София на мача Ананд - Топалов?

- Нашата треньорка Наталия Силионова ни показа и разгледахме само една партия. Беше първата, в която Топалов победи. Останалите не ги учим още.

- А някои класически мачове като например Карпов - Каспаров?

- Цели мачове не. Отделни партии само. И не само на тях двамата. По принцип всички известни разигравания ги знам наизуст.

В този момент нашата партия върви към логическия си завършек. След като на 18-я ход отказах реми, се озовах в доста тежка ситуация и загубата ми беше неизбежна. Споменах, че е трябвало да си записвам ходовете и като се прибера да си направя разбор на грешките. Анна веднага ми дръпна бележника и започна да пише какво сме играли. Засмях се, казах й, че съм аматьор и отдавна не съм играл шах.

- Трябваше да си включа компютъра и той да ми подсказва, - пошегувах се аз.

- Най-много до реми да беше стигнал. Ти тези добри програми ги нямаш.

- А Вие ползвате ли ги?

- Разбира се. Но засега не много често. Учат ни по специална методика и там, естествено, влиза обучение с компютър. Но за по-сериозно ни казват, че още ни е рано.

Реших да сменя темата на разговор, все пак едно момиченце едва ли се интересува само от шах. Оказва се, че Анна е пълна отличничка. Има само петици (най-високата оценка в Русия). Обича доста често да се разхожда из парковете на Москва. И през зимата, и през лятото. Не й харесват обаче проблемите на мегаполиса - огромните задръствания, мръсния въздух, тъпканиците в метрото и градския транспорт. Това, че хората са се озлобили от ежедневните проблеми и не са толкова добри.

- Какво си пожелаваш от турнира?

- Естествено, че идвам тук само за победа, но това е част от подготовката ми за следващото Световно. Ще бъде тежко и интересно състезание. Много се радвам, че в България се организира подобно нещо. Миналата година бях тук и много ми хареса. Само дето времето.....

- Спокойно, до края на седмицата го дават +32.

- Прекрасно, ще отидем на плаж. Като ги натупам всичките, ще се изкъпя в морето. Дано водата да е топла.

- Каква е голямата ти мечта?

- Да стана Световна шампионка.

- Но ти вече си била на 5-то място и то като си играла с по-големи. Така че тази година може да стане, имаш всички шансове.

- Не! Световна шампионка за жени.

- Пожелавам ти го искренно, но имам една молба. Когато това стане след няколко години първото интервю отново да го дадеш на нашата редакция.

- След задължителната пресконференция - обещавам. Няма да забравя.

Ставаме от столчетата в градинката и се отправяме към хотела. Анна иска да си почине. Усмихната е, но си личи, че е уморена от полета. Пожелава ми да понауча още малко шаха. Първите 11-12 хода съм ги играл както трябва, но след това не съм си допрочел урока. Разделяме се, не си казваме "довиждане", а руското "пока". С Анна ще се видим пак. След края на турнира във Варна.